До 2100 г. средните температури ще се повишат с между 2 и 4°

Изчисленията показват, че ако не се предприемат действия, изменението на климата ще окаже негативно влияние във финансово отношение, като е възможно да ликвидира икономическия растеж на страната до 2050 г. Това заяви Боряна Каменова, директор на дирекция „Политики по изменение на климата“ в Министерство на околната среда и водите, на пресконференция във ведомството.

„Нужни са проактивни действия за справяне с последиците от изменението на климата“, добави тя.

В рамките на проект „Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие“ за първи път в България е изготвен макроикономически анализ, като част от рамковия документ. В анализа са оценени социално-икономическите последици от въздействията от изменението на климата.

Заплахите за България са с очаквано средно повишение на температурите между 2 и 4°С до 2100 г. според различните сценарии. Последиците от изменението на климата са: намаляване на водните запаси, последици за здравето, особено за уязвимите групи от населението, смущения в цикъла на земеделското производство, стрес за биоразнообразието и горите, щети по инфраструктурата и частната собственост, промяна в туристическите модели. Макроикономическите въздействия могат да бъдат смекчени в значителна степен, ако се предприемат действия за адаптация. Секторните анализи показват, че инвестициите в мерки за адаптация се изплащат, каза Боряна Каменова.

Стратегията е подкрепена от оценки на уязвимостта и риска за 9 ключови сектора: „Селско стопанство“, „Енергетика“, „Транспорт“, „Туризъм“, „Градска среда“, „Горско стопанство“, „Води“, „Биоразнообразие и екосистеми“ и „Човешко здраве“. Приемането на стратегията, плана и бъдещото изпълнение на мерките в тях ще бъдат условие за подготовка на оперативните програми в тези сектори през следващия програмен период.

В плана за действие към стратегията се определят цели и приоритети за подобряване на адаптивния капацитет и мерки по сектори с график за изпълнение, необходими ресурси и отговорни институции. Основните типове дейности са насочени към: изграждане на институционален капацитет; повишаване на осведомеността по въпросите, свързани с адаптация към климатичните промени; интегриране на мерките по адаптация в дейностите във всички сектори; постигане на устойчивост към изменението на климата за инфраструктурата и материалните активи – с особен акцент към защитата на т.н. критична ифраструктурата, като ВиК, електропреносна мрежа и пътна мрежа.