Бразилецът Маркиньос, бивш национал на България, ексклузивно пред "Труд": ЦСКА върви нагоре

Бразилците винаги са били на почит в ЦСКА. А двама от тях стигнаха и до националния отбор на България. Най-дълго на стадион "Българска армия" се завържа Маркиньос. С "червения" тим халфът спечели последната титла за ЦСКА през 2008 година. Още два пъти триумфира в мачове за суперкупата на България.

Маркиньос се завърна в България за старт на мениджърска агенция и даде ексклузивно интервю за "Труд".

- Маркиньос, добре дошъл в България! Какво ви доведе отново тук?

- Дойдох за моята работа и проект, а и все пак да се видя с приятелите ми. Започвам да се занимавам с футболна мениджърска агенция. Първо ще докарам футболисти от Бразилия в България, но и в Европа като цяло.

- Гледахте много мачове за седмицата, в която беше в България. Какво е впечатлението ви?

- Интересни мачове. Видях промените на стадионите. Най-важното е, че терените са много по-добри от тези, които бяха по времето на моя престой.

- Видяхте ли нещо друго като промяна в отборите? Вече има много чужденци…

- Да, има много повече чужденци в сравнение в моя период. Качеството малко се е вдигнало и се надявам да продължи да се качва нагоре.

- Нямахте ли треньорски амбиции?

- В момента нямам, но никога не казвай никога.

- С кого в България поддържате най-добри връзки?

- Освен с моите партньори, с които работим заедно, с Тодор Янчев. Винаги съм казвал, че той беше един от най-добрите ми приятели в България.

- Вие сте един от последните шампиони с ЦСКА. Как успя вашият отбор да не загуби нито един мач цял сезон?

- Нямам обяснение. Но освен че бяхме добър отбор, имахме много хубав колектив. Всеки си говореше с всеки, шегувахме се, а това е добре за един тим. Поне такива са моите виждания. Това бе основното. Имаше доста добри футболисти, а и треньорът Стойчо Младенов също беше на ниво.

- Връщаме се към кампанията 2007/08. Определено беше година на драмите за ЦСКА. Първо "Тулуза" ви отстрани с гол в последните секунди на добавеното време, след това не взехте лиценз за Шампионска лига. Как преживяхте този силен стрес?

- Много тежко. Като гости направихме 0:0 и знаехме, че имаме сили да отстраним "Тулуза". Вкарахме гол и към края вече мислехме, че сме в групите, но за съжаление получихме попадение. Беше много тежко.

- Мина много време от периода, в който отборът не получи лиценз. Има много версии и теории – вашата каква е? Кой беше виновен в крайна сметка?

- Ние, играчите, не знаехме. Може би вие, журналистите знаете по-добре от нас. Бях на морето и си почивах и изведнъж гледам по телевизията, че има някакви проблеми с Александър Томов. Тогава разбрах, че няма да участваме. Не можехме да повярваме. Звъннах на Тошко Янчев и той потвърди, че няма да играем. Бях в шок, не знаех какво става.

- Можеше ли онзи отбор на ЦСКА да направи нещо специално в Европа, ако се бе запазил?

- Говорил съм по въпроса с мои приятели и мисля, че можехме. Отстранихме големи отбори, а и срещу "Тулуза" играхме много добре, но не успяхме. Ако бяхме влезли с групите, щяхме да направим нещо хубаво.

- С кого от този отбор ви беше най-приятно да си партнирате?

- С всички. Но в живота или на работното място винаги има някой, който повече ти импонира, излизаш с него, говорите си повече. За мен това бяха Тошко Янчев и Ней.

- Играхте в най-турбулентното време в историята на ЦСКА. Как се живее, когато редовно не ти плащат заплати и има неизвестност?

- Трудно е извън терена. Тогава започваш да мислиш за тези неща. А когато си на игрището, забравяш всичко, дори проблеми със семейството или с пари. На терена влизам да играя футбол и забравям всичко. Но е трудно, защото всички имаме сметки и трябва да се плащат. Не можеш да отидеш някъде и да кажеш, че утре ще платиш.

- Сблъсквал ли сте се с нещо подобно в друг клуб?

- Преживявал съм, но не чак толкова много като в ЦСКА. В един период и ние не знаехме точно какво става. Влиза един, втори, трети и ни казва разни неща, не знаехме какво се случва.

- Кои са най-хубавите и най-лошите ви спомени в ЦСКА?

- Най-хубаво беше, когато взехме титлата. А най-лошият бе срещу "Тулуза".

- В ЦСКА бразилците сте на особена почит – вие, Тиаго Силва, Ней, Жуниор Мораеш, Фернандо Каранга… Как успявате да спечелите сърцата на феновете?

- Стараеш се, даваш всичко от себе си, а и играхме добре. Когато даваш 100%, независимо дали в ЦСКА или на друго място, хората ще те обичат.

- Един тъжен въпрос, но той е част от живота. Как приехте вестта за самолетната катастрофа с отбора на "Шапекоензе", където бе и Филипе Машадо, ваш добър приятел от ЦСКА?

- Бях в шок. С "Пирин" имахме мач в Пловдив срещу "Ботев" и тогава от медиите разбрах какво се е случило. От сърце се надявах да не е станало нещо с него, както и с другите, разбира се. Веднага звъннах на жена му, плачеше много. Още ми е много тежко, защото съм живял с него, по лагери бяхме в една стая. Много е тъжно.

- Как видяхте днешния ЦСКА като игра?

- Като цяло сега ЦСКА върви нагоре. Виждам някои неща, които липсват в играта, но това е работа на треньора. Дано нещата се оправят и ЦСКА да играе голям футбол, каквото е желанието на всички фенове.

- Усетихте ли, че липсва играч от ваш тип – плеймейкър?

- Да, може да се каже. Но треньорът трябва да реши този проблем. Наистина има малък проблем в тази зона и се надявам да го решат.

- По-дългата скамейка и скъпите играчи ли са предимството на "Лудогорец"?

- Да. И ние през сезон 2007/08 бяхме горе-долу така. Който и да влезеше, не се отразяваше зле на състава. Стилът бе един и същ и това е голям плюс. Така, когато един футболист се измори, има кой да го смени, а отборът продължава да играе по същия начин. А когато другите тимове го направят, не се получава.

- Можете ли да отличите някой от сегашния състав на ЦСКА?

- От мача, който гледах, ми хареса централният нападател Соу. Също и Евандро, както и Антов, макар че някой ми каза, че това не му е позицията. Занев също, познавам го отдавна и няма нужда да го коментирам.

- Какви бразилски футболисти реално могат да дойдат в България?

- Млади, но класата зависи от това, с което разполагат клубовете. Реално не можеш да искаш Неймар, а да не даваш нищо. Виждате, че първенството на Китай гони по-високо ниво, защото там има много пари.

- Стигнахте до националния отбор на България и изиграхте няколко мача – какво беше чувството?

- Чудесно. Беше ми мечта да стигна до националния отбор. Когато бях там, даже не можех да повярвам.

- Кой говори с вас да облечете националната фланелка?

- В началото ме привлече Лотар Матеус. Каза ми, че е наблюдавал няколко мача и ме попита дали имам желание да играя за националния отбор. Пошегувах се и отговорих, че имам повече от желание и много искам да играя. Каза ми да бъда спокоен, защото ще бъда в тима.

- Защо на Матеус не му се получи в България?

- Не знам. От това, което аз съм видял, мисля, че му беше много трудно с езика. На тренировки трябваше да ни спира много пъти, за да ни каже нещо, но отиваше към помощника Илия Груев, за да ни превежда. Така се губи много време. Ако е студено, ще замръзнеш от тези спирания. А ако е топло, ще ти бъде много жега. Губи се ритъм, концентрация, всичко.

- Следите ли сега националния отбор?

- Следя, когато мога, защото в Бразилия не се дават много мачове от Европа. Когато имам време, гледам по Интернет. Ако се класира, ще съм много щастлив!

- Заслужават си Вандерсон и Марселиньо да са национали на България? Паулиньо от "Левски" също изяви такова желание.

- Мнението ми е, че са добри играчи. А дали заслужават или не, треньорът трябва да каже. Но след като са повикани… На Паулиньо съм гледал само един мач с "Черно море". Донякъде игра добре, но от един двубой не може да се каже дали е много добър или не.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ