За разлика от другите големи банкови семейства, по време на Американската гражданска война през ХІХ в. братята Леман подкрепят каузата на Юга

В ексклузивно интервю за вестник “Труд” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които управляват света са осем големи семейства Рапърът Кулио специално за “Труд”: Осем семейства управляват света Лайфстайл 22:02 02.10.2018 . В интервюто Кулио заявява дословно: “Осемте най-богати семейства в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те контролират всичко. Те притежават всичко ...” Музикантът все пак настоява, че гледната му точка може да се разглежда като една от многото теории на конспирацията. Това е последната, осма публикация, в която “Труд” разказва на читателите си кои са тези семейства.

Стъпка по стъпка и стигнахме до края на поредицата, която ни зададе рапърът Кулио в паметното си интервю. По пътя преминахме през именитите банкови династии превърнали се в синоними за охолство и разкош като Ротшилд и Рокфелер; преминахме през историята на неуморните бели колонизатори на Северна Америка от домът Морган; нагазихме в мемоарите на големите Нюйоркски еврейски банкови фамилии, оставили имената си върху днешни влиятелни финансови институции като Варбург, Кун, Льоб и Лазард, и разказахме за хората допринесли за утвърждаването им. Така и миналата седмица разкрихме малка част от света на безскрупулните банкови акули с “Голдман Сакс”. Която история оставихме с отворен край и продължение тук.

Защото за финал Кулио и съдбата са ни отредили братята Леман и едноименната институция. И какъв по-походящ завършек на поредицата за “Владетелите”, ако не с историята на “Леман Брадърс” - една от четирите най-големи американски инвестиционни банки навремето. Чийто фалит на 15 септември 2008 г. бележи началото на световната финансова криза, разтърсила планетата. И продължаваща да отеква и до днес. По повод десетата годишнина от краха на “Леман Брадърс” на 15 септември тази година в-к “Труд” вече припомни как тогавашните дългогодишни практики на пазарни манипулации с ипотечни полици, прилагани и от конкурентите “Леман”, доведоха до банковия срив в САЩ. А оттам и ефектът на доминото по света. За последните 10 години досега общата сума, която западните правителства са похарчили под формата на рекапитализиране на фалирали банки, гарантиране на заеми и осигуряване на ликвидност се изчислява от експерти на около 14 трилиона долара.

А парите на правителствата, знаете от чий джоб излизат. И по света и у нас – където за тези 10 години химерния икономически ръст спрямо инфлацията е просто смешка, а за реално индексиране на заплати и пенсии можем само да мечтаем. Съседна Гърция още се възстановява мъчително от пълния си фалит през 2008/09 г., наложените от ЕС драконовски икономически мерки за спасяване й и всичко това с безпрецедентния бежански наплив от последните три години за капак. Възприетите срещу кризата в Европа политики на икономическа сдържаност доведоха до стагнация и масовото обедняване по цялата територия на континента. И бяха повече от достатъчни да послужат за катализатор на различни екстремистки, популистки и евроскептични тенденции във всички държави членки на ЕС.

Помнете Исландия!

И всичко започна от краха на “Леман Брадърс”. Макар че на теория спокойно можеше и да е някой друг от “Четиримата големи” на “Уолстрийт” – “Мерил Линч”, “Голдман Сакс” или “Ситигруп”. Всеки от които успя да се пребори овреме за спасителен заем от Американската хазна в онзи черен за банкерите септември. Да кажем че “Леман” изтеглиха късата клечка, ще е може би най-точно. Едва ли го заслужаваха повече или по-малко от другите акули. Пък и не е като дотогава винаги да са били на печелившата страна. В крайна сметка арогантното мото на инвестиционните банки от “Уолстрийт” преди крахът им през 2008 г. “твърде голям, за да се провали” беше колкото нарицателно за “Голдман Сакс”, толкова и за “Леман Брадърс”. Така или иначе американски банкер в затвора за предизвикване на кризата не влезе, както апропо и никъде другаде по света, освен в Исландия. Където дали поради факта, че цялото население (320 000 души) вероятно се познава помежду си лично или защото просто са си сериозни хора, но за последните десет години са осъдили и пратили зад решетките 39 свои банкери, воглаве с изпълнителни директори, по обвинения свързани с пазарни манипулации около кризата от 2008 г. Така се прави, да! Още повече че онази година малката Исландия между септември и декември бе доведена на два пъти до фалит – първо заради “Леман Брадърс” и срива на “Уолстрийт” и няколко седмици по-късно заради своите тарикати. Рейкявик тогава даже започна да сондира възможности за членство в ЕС, но в крайна сметка за две години си стъпиха на краката и се отказаха.

С казаното дотук разбирате, че всеки човек на планетата би трябвало да има някакъв повод да си спомня “Леман Брадърс”. Което може би обяснява защо Кулио си мисли, че са още тук. Но да започнем отначало. Както с неколцина от предишните ни герои и тази тръгва от околностите на германския град Вюрцбург и по-специално градчето Римпар, където през 1822 г. се ражда Хенри (Хаюм) Леман. Баща му, Абрахам, е местен търговец на добитък. Най-големият от трима братя, през 1844 г. Хенри имигрира в САЩ и се установява в Монтгомери, щата Алабама, където открива магазин за облекла и текстилни продукти под фирмата “Х. Леман”. Когато през 1847 г. към него от Римпар се присъединява брат му Еманюел, името на компанията е променено на “Х. Леман и Бро”, а с включването на третият брат Майер през 1850 г., официално се ражда “Леман Брадърс”. Именно през 1850-те години в САЩ памукът се превръща в една от най-важните стоки и новосъздадената компания започва да капитализира върху високата му пазарна цена. Братята Леман първи приемат суров необработен памук вместо плащания и за няколко години се превръщат в един от най-големите брокери в Южните щати. Трусът идва през 1855 г., когато по време на пътуване по работа до Ню Орлиънс, Хенри Леман заболява и почива от жълта треска. Еманюел и Майер, разбира се, не се отказват и продължават по стъпките му, превръщайки бизнеса с прекупване и продажба на памук в основен на компанията.

За каузата на Юга

За разлика от другите големи банкови семейства, за които вече разказахме, като Кун, Льоб или Лазард, които натрупват началното си състояние по време на Американската гражданска война (1861-65 г.) с поръчки и доставки за армиите на Севера, братята Леман подкрепят каузата на Юга. Дотук вероятно всеки трябва да е свързал понятията “крупна търговия с памук”, “щата Алабама” и “1850-те” с “робовладелство”. В националното преброяване на населението в САЩ през 1860 г. на името на Мейер Леман са записани като собственост седем роба (буквално формулирано - “трима мъжки и четири женски на възраст между 5 и 50 години”). Няколко години преди колапса на банката, през 2002 г. управата на Чикаго задължи всички компании, имащи договори с града да декларират дали са имали отношение или предшественици, участвали в търговията с роби. “Твърде големите, за да се провалят” “Леман Брадърс” се наложи публично да признаят, че братята основатели са били робовладелци, “закупили са жена на име Марта през 1854 г.” и “може би лично са притежавали и други роби”. Такива са били времената, ще кажат някои.

Активен поддръжник на Юга, през 1854 г. в навечерието на края на войната Мейер Леман, е назначен от губернатора на Алабама за специален комисар, който да защитава интересите на южняшките военнопленици на Север. След възстановяването на Съюза, “Леман Брадърс” участват активно и в усилията за следвоенното възстановяване на Алабама. Междувременно компанията се пренася изцяло в Ню Йорк, където открива офиса си през 1867 г. Братята Леман имат основополагащо значение за основаването на Нюйоркската памукова борса през 1870 г., а Еманюел остава член на управителния й съвет до 1884 г. Успоредно на това компанията навлиза в бизнеса с железопътните облигации и финансовите консултации. През 1887 г. Еманюел Леман е вече член на Нюйоркската фондова борса и в неговите ръце влиянието на компанията продължава да расте. Междувременно Мейер постепенно се оттегля от бизнеса и почива през 1897 г., оставяйки след себе си седем деца – най-малкия от които, Хърбърт Леман, по-късно ще стане губернатор на щата Ню Йорк.

От върха към пропастта

С идването на новия век започва истинският възход на “Леман Брадърс”. С кончината на Еманюел през 1906 г., рулят на банката преминава в сина му Филип, който се смята за един от първите банкери, припознали издаването на облигации като източник за набиране на начален капитал. В следващите две десетилетия “Леман” заедно с “Голдман Сакс” ще участват съвместно в успешното финансиране на компании като веригата магазини “Мейси`с”, корпорациите “Студебейкър” и “Гуудрич” и много други. Когато през 1925 г. Филип предава щафетата на своя син Робърт “Боби” Леман, компанията все още се помещава в един офис. Боби се оказва банкер с голям замах и за да привлече допълнителни инвеститори, решава да отвори “Леман Брадърс” и за “външни лица”. Под негово ръководство компанията оцелява на борсовия срив от 1929 г. и последвалата Голяма депресия през 1930-те като успява същевременно да участва в набирането на средства за първият проиводител на телевизори в САЩ “Дюмонт Лабс.”, финансирането на Радио-корпорацията на Америка и един започващ на набира сили бъдещ петролен конгломерат, известен като “Халибъртън”.

Робърт Леман си отива от белия свят на 9 август 1969 г. на 77-годишна възраст, след 44 години начело банката и без нито един член на семейството, активно участващ в бизнеса, на когото да прехвърли управлението по наследство. Икономическите трусове от 1970-те принуждават управителния съвет на “Леман Брадърс” да привлече за изпълнителен директор Пийт Питърсън, който ръководи сливането с изпадналите в затруднения “Кун, Льоб” през 1977 г. Вътрешните борби за власт между партньорите в управителния съвет на банката докарват през следващото десетилетие ситуацията до крах – “Леман Брадърс” са придобити от “Американ Експрес” през 1983 г. И остават дъщерна компания до 1993 г., когато с ново първично публично предлагане се отделя в “Леман Брадърс Холдингс Инк.” С хищни професионалисти и безскрупулни печалбари в управата си, в следващите 15-години банката ще се издигне до статута си на четвърта най-голяма в САЩ до онзи фатален 15 септември 2008 г.

Заключение

Наблюдение на редактора: Казват че хората са естествено податливи да вярват в различни “теории на конспирацията”, защото рационалното съзнание много по-трудно възприема хаоса от реда. Тоест по-лесно е да повярваш че цялата бъркотия около теб и по света е продукт на нечия зла умисъл, отколкото на серия непредсказуеми вероятности и случайности. Да не говорим, когато добавим и всичките предразсъдъци, на които е способен човекът, в какво се превръщат тези теории. Затова и в тази поредица заложихме само на фактите.