Тереза Мей заложи на календара и пребори вътрешната опозиция

Приемниците на Дейвид Дейвис и Борис Джонсън, съответно Доминик Рааб и Джереми Хънт, са устойчиви апаратчици на торите и много по-скромни по гласовитост

Голямо движение по международната сцена тези дни се очертава. Седмицата започна ударно с британските правителствени рокади и се е устремила към нов световен ред. Но да вървим по реда на номерата. Защото докато Европа бе затаила дъх от дни какви ще ги забърка американският президент Доналд Тръмп на срещата на върха на страните членки на НАТО в Брюксел и на рандевуто си тет-а-тет с Владимир Путин в Хелзинки след това, на Албиона продължаваха да си играят на „Брекзит“, макар и хвърляйки по едно око към футбола по телевизора.

И така в петък миналата седмица се стигна до фундаменталната правителствена среща, на която министър-председателят Тереза Мей представи общата визия на кабинета си за това как би било най-удобно за Лондон да изглеждат бъдещите отношения на Великобритания с ЕС. Или казано по друг начин – две години и три седмици след референдума за излизане от ЕС, тези които водеха най-активно кампанията в полза това да се случи – партията на консерваторите - най-накрая успяха да си представят какво точно искат. Шестнадесет месеца след активирането на член 50 от Договора за Европейския съюз и десет кръга преговори в Брюксел между две стройни административни армии, уверено пренасящи папки напред-назад над Северно море.

„Единната визия“ на Мей всъщност за първи път формулира по някакъв начин преговорна позиция на Лондон, която отива отвъд празното бръщолевене, което доминира британското медийно пространство за „твърд“ или „мек“ подход в търсенето на компромис с Брюксел по основните теми, които ще формират бъдещите отношения с ЕС. И й даде възможност поне привидно, за първи път от изборите миналата година насам, да вземе в ръце юздите на собственото си правителство и управление. Което се видя по-малко от 48 часа след срещата – на излизане от провинциалната резиденция на премиера всички министри бяха обединени около представената им от Тереза Мей работна версия на „Бялата книга“, която ще бъде официално представена в пълния си вид този петък. Усмивки пред камерите – щрак-щрак, прибраха се, наспаха се и се осъзнаха.

Не бяха ли всички прочели под какво се подписват, че започнаха един след друг да подават оставки няма и два дни по-късно, ще попитате?! И с основание, но можем само да спекулираме. Ако има единен мотив в оставките на министъра за излизането на Великобритания от ЕС Дейвид Дейвис и колегата му, досегашният първи дипломат Борис Джонсън (и цялата сюрия техни заместници) той вероятно е около прозрението, че така формулирана „позицията“ на кабинета е единственият възможен начин Великобритания да не бъде ощетена, поне на теория, от „Брекзит“.

И че всичките им приказки за „твърдо“ срещу „меко“ напускане последните две години всъщност са нямали никаква стойност, защото изходът, който може да търси Лондон в преговорите с Брюксел, е само един – специално отношение. Различно от казуса „Норвегия“, различно от казуса „Канада“. Или с други думи – собствен „Европейски съюз“ с Европейския съюз. За да може с напускането си Великобритания хем да запази привилегиите, идващи от членство в Единния пазар и Митническия съюз, хем да не носи отговорностите, свързани с Четирите свободи на движение – последното бидейки всъщност най-голямата причина въобще да се стигне дотук. И всичко това трябва да идва в пакет с уникално общо търговско пространство, със собствени правила, в което съдилищата в държавите-членки на ЕС и тези във Великобритания признават взаимно решенията си на принципа на джентълменското споразумение. А границата в Северна Ирландия се премества в паралелно измерение на реалността, което никой не споменава, за да не го вземе Торбалан.

Ако мине, както се казваше в онзи виц. Или по думите на самата Тереза Мей при излагането на концепцията си пред камарата на представителите на британския парламент в понеделник, „предложението ни ще е предизвикателство за ЕС“. Не думай?! Западен колега риторично коментира в „Туитър“: „тези тръгват ли си, или какво“. Самата Тереза Мей веднага обяви и готовността си да поеме отговорността в крайна сметка да откаже окончателно споразумение с ЕС и в полунощ на 29 срещу 30 март 2019 г. Великобритания наистина да се окаже откъсната и изолирана търговски от континентална Европа. Което пък продължава да е мечта на голяма част от застаряващите й сънародници, за ужас на всеки по-трезво мислещ британец.

Но по същество, Тереза Мей даде заявка пред партията си и страната (и короната, нали), да поеме отговорността за това при какви обстоятелства Великобритания ще напусне ЕС. И пътьом успя да притисне до стената двама от вътрешно-заводските си опоненти, които на гърба й натрупаха най-много партиен и медиен кредит на Острова последните две+ години, около и след референдума за това как ще изведат страната от европейското обединение. Без реално да представят конкретни предложения или концепции. Дейвид Дейвис наистина създаде цяла нова администрация около себе, която се задвижи, влезе в ритъма на Брюксел и свърши писарската работа, но за тези 16 месеца до политическа концепция не се стигна. Уговорката от Европейския съвет през декември 2017 г., с която се даде ход на т. нар. втори етап от преговорите за „Брекзит“ (търговските отношения) и уж уреждаше въпроса със сметката за „развода“, правата на гражданите и статута на границата между Ейре и Северна Ирландия, се оказа маневра на добра воля между Лондон и Брюксел „за пред хората“, за да се мине една стъпка напред. Нищо „де факто“ няма да е решено до крайния срок преговорите да са завършени, през октомври тази година, когато Европейският съвет трябва да одобри споразумението за преходния период и то „да тръгне“ към законодателното събрание в Брюксел и парламентите на Великобритания, и държавите членки. Така че с Дейвис, засега, дотук. За Борис Джонсън, като „фактор“ на поста външен министър последните две години, ще трябва отделен анализ. Фактът, че няма да е там, за да посрещне Доналд Тръмп от официална позиция, вероятно му разбива сърцето.

Същевременно, залагайки на календара, британският премиер вкара в ъгъла и бунтовниците срещу нея в редиците на консервативната партия – ако искат в крайна сметка наистина да има „Брекзит“ на 29 март догодина, и времето и обстоятелствата работят срещу тях, за да се опитат да оспорят лидерската позиция на Тереза Мей идните месеци. Освен ограничено, за парлама (простете, „принципи“) и храна за медиите. Приемниците на Дейвид Дейвис и Борис Джонсън, съответно Доминик Рааб и Джереми Хънт, са устойчиви апаратчици на торите и много по-скромни от гледна точка гласовитост, спрямо предшествениците си. И вероятно много по-рядко, ако въобще, ще си позволяват да списват собствени статии във водещите британски консервативни всекидневници, за да изразяват несъгласието си с политиката на началника по „Брекзит“, както го правеха Дейвис и най-вече Джонсън.

На ход сега, разбира се, е ЕС. Главният преговарящ на Европейската комисия Мишел Барние приветства още миналата седмица постигнатата обща позиция на британския кабинет и изрази нетърпение да се запознае обстойно с нея. Вече имаме една идея каква е била вероятно реакцията му, но пак, да не спекулираме. Следващата седмица в Брюксел ще е поредният кръг преговори между Великобритания и ЕС – този път с ясна политическа позиция на Лондон и ново лице начело на делегацията, Доминик Рааб. Но за сметка на това на фона на непредсказуемите ефекти от преминаването на стихийното бедствие „Доналд Тръмп“, което ще вилнее над Стария континент до идния понеделник. Очаквайте продължения... и дузпи.