“Брекзит”- страсти в ирландската мараня

Напрежението се покачва на Смарагдовия остров

Има един много циничен залог сред международните наблюдатели, който тръгна след референдума във Великобритания за напускане на ЕС през юни 2016 г. – кое ще се разпадне първо, съвременната европейска конструкция или вековното “Обединено” кралство? С други думи: Колко по-силно е желанието на няколко исторически суперсили да пренебрегнат враждите си и да се обединят в името на общо икономическо и политическо оцеляване в един глобализиран свят, срещу това на група политици от една от тях, на които им се носят триъгълни шапки от времето на Великите географски открития? На този етап никой от двата лагера все още не взема превес, макар и скептиците за бъдещето на Великобритания, като такава, да се увеличават прогресивно. От другата страна също трупат последователи.

В движение се случи и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, с което задачата в уравнението “Брекзит” се сдоби с толкова неизвестни, че и призракът на Айнщайн ни обърна гръб. Но да не падаме духом!

Две седмици след откриването на преговорите в Брюксел за извеждането на Великобритания от ЕС и неяснотата продължава да натежава. За “първа глава” в дипломатическата канадска борба официално беше обявена темата за правата на гражданите (на ЕС и британските) и върховенството на съдебните власти, при осигуряване на реципрочността им. Което очаквано вкара разговорите в “задънена улица” върху въпроса дали Лондон или Съдът в Люксембург ще е компетентен да се произнася за европейците на Албиона и обратно. Практически неразрешим казус, според мнозина юридически експерти, предвид заявените позиции на двете страни. Още повече, че засяга друга от горещите теми – границите между Великобритания и ЕС, и голямата дипломатическа схватка за Ирландия.

Лондон се опита няколкократно последните месеци, несъмнено в опит да не разпалва духовете у дома, да измести вниманието от Ирландия върху въпроса за статута на Гибралтар. Но главният преговарящ на Европейската комисия Мишел Барние беше непоколебим – това не е проблем на ЕС, а на британските отношения с Испания последните няколко века! Оправяйте се с Мадрид! Виж, границата между Ейре и Северна Ирландия, свободното движение на хора и стоки през нея, и не на последно място мирът там, са въпрос от европейските компетенции.

А политическата ситуация в Северна Ирландия, от “Брекзит” насам, не само се усложнява, а вече влиза в непредсказуеми измерения. Съвместното управление между партията на демократите-юнионисти (ДЮП, протестантите) и републиканците от “Шин Фейн” се разпадна още през януари, шест месеца след референдума за ЕС, на който над две-трети от населението на провинцията гласува за оставане в съюза. Повод за излизането на републиканците от кабинета бяха разкрития за злоупотреби с фондове от страна на опонентите им, които традиционно доминират управлението на провинцията. На предсрочните избори през пролетта “Шин Фейн” записа най-висок резултат в историята си в Северна Ирландия, скъсявайки мнозинството на юнионистите до само едно място в местното законодателно събрание.

Републиканците избраха да не отстъпват от позициите си през януари и отказаха да търсят споразумение с ДЮП, с което Лондон беше изправен пред невъзможна дилема: или да насрочи нови – трети, за по-малко от година - парламентарни избори в Северна Ирландия, с риска “Шин Фейн” да спечели мнозинство и веднага да поиска референдум за обединение с Ейре, както е заложено в доктрината й; или да си върне директния контрол над провинцията, лишавайки я самоуправление и законодателна инициатива.

Британският министър-председател Тереза Мей реши да скочи в празното и отложи решението си за Северна Ирландия с общи предсрочни парламентарни избори преди месец, които трябваше да и дадат необходимото мнозинство, за да маневрира на вътрешния фронт. Пък и да се легитимира като министър-председател, бидейки само приемник на поста. Последното не само не се случи, но резултатите подкопаха авторитета й, както във вътрешен, така и в международен план. Мей не просто загуби пълното мнозинство на консерваторите, което й беше спечелил Дейвид Камерън, “злополучният лидер със злополучният референдум”, през 2015 г., но и се озова в позиция да трябва да търси десет гласа в камарата на общините, за да запази законодателно предимство. С настървената след “Брекзит” опозиция на лейбъристи и либерал-демократи, единствените, които бяха склонни да преговарят с торите в този момент бяха не кои да, а демократите-юнионисти от Северна Ирландия. Които по едно или друго стечение на обстоятелствата, имат единадесет гласа за търгуване. Лидерката на ДЮП Арлийн Фостър усуква ръцете на консерваторите и Тереза Май две седмици, докато клекнат на нейните условия, за да даде търсените десет гласа. И съвсем безкомпромисно отвоюва допълнителни 1 милиард британски лири за бюджета на Северна Ирландия, към предвидените 500 млн. за следващите две години.

Коалицията, която постигна Тереза Мей обаче не беше високо оценена на Острова, където ДЮП са известни най-вече с крайните си позиции върху обществени въпроси като забраната на абортите, еднополовите бракове и др. Още по-малко беше оценена в Северна Ирландия, където “Шин Фейн” несъмнено възприеха ходът като директна нападка срещу тях. И още със започването на новите преговори за съставяне на общо самоуправление в Белфаст в миналия понеделник, застанаха “на контра”.

Британският държавен секретар за Северна Ирландия Джеймс Броукеншайър удължи на два пъти през седмицата крайния срок за юнионисти и републиканци да се споразумеят за подялбата на управлението, преди в крайна сметка да го отложи за септември. Другото решение остава в избора между нови избори или контрол от Лондон върху провинцията.

До началото на есента обаче остават много горещи месеци – в които Северна Ирландия продължава да няма собствено управление за първи път от над десет години насам, политическото противопоставяне е напрегнато до краен предел, а от 12 юли започва “сезонът на парадите” – от едната страна “оранжевистите”, от другата католиците. Под слънцето и дъжда, в маранята на Смарагдовия остров.

Сезонът на парадите

Маршовете, или паради, са много важна част от културата на двете общност в Северна Ирландия – католици и протестанти. Традиционно вторите са най-известни с “оранжевите шествия”, които отбелязват важни исторически дати от налагането на англиканизма на Ирландския остров. Маршът, който слага начало на сезона, е на 12 юли и обикновено е съпътстван от доста агресивни контра-протести на католици.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари