Преговорите за Брекзит трябва да започнат по график след две седмици, но могат да бъдат и замразени след няколко месеца за нови предсрочни избори на Острова

Ако може с едно изречение да се опише резултатът от предсрочните парламентарни избори във Великобритания, то е: “Тереза Мей заложи, игра слабо и загуби”. Въпреки пировата победа. Политиката си е хазартен бизнес в крайна сметка. Преди два месеца, когато министър-председателят на Великобритания поиска предсрочен вот, социолозите й даваха обществена популярност, сравнима с тази на покойната Маргарет Тачър (в последното Мей явно вярва много). Нейните консерватори имаха двадесет процента преднина пред лейбъристите, чиито лидер Джереми Корбин създаваше трайното впечатление за полузадрямал професор по ботаника. Англичаните вече се бяха примирили със собственото си решение да преговарят за отделяне от Европейския съюз; за воплите и протестите на другите части от Обединеното кралство тепърва щеше да се търси удобно за Лондон решение.

Всички тези обстоятелства изискваха от Тереза Мей да потърси много по-широко присъствие в камарата на общините, от това което й завеща Дейвид Камерън. Предшественикът на Мей осигури на своите тори абсолютното мнозинство в парламента на изборите през 2015 г. с обещанието на следващата година да проведе референдума за “Брекзит”.

Последното се случи, лагерът на “отделящите се” надделя, Камерън подаде оставка и консерваторите избраха Мей за негов приемник начело на партията и правителството. Дамата със сребърната верига (ще поясня по-нататък) имаше мандат да управлява до 2020 г. Но не и легитимността на лидер, дошъл начело на страната с избори, за да прокара всичките си планове за “твърд Брекзит”, “добра сделка или никаква” и пр. наложили се в политическия жаргон на Албиона термини. Торите написаха манифест, в който заложиха разбиранията си за “силно и стабилно управление” (последното повтаряха като мантра) по време на преговорите за Брекзит, срещу “коалицията на хаоса” (също популярно словосъчетание), на техните опоненти, лейбъристи, либерал-демократи и тн. И всички се впуснаха в предизборна кампания.

Където се оказа, че лидерът на лейбъристите, Джереми Корбин, който също до този момент не беше водил партията си на парламентарни избори, всъщност е в стихията си. Фокусът на кампанията много бързо се разпростря отвъд отделянето от Европейския съюз до реформата на здравеопазването, социалната политика, данъците за възрастни хора, таксите за образование и Тереза Мей се оказа притисната в ъгъла. За да задържи вниманието на избирателите върху основния елемент в програмата си (Брекзит), британския премиер допусна една стратегическа грешка – отказа телевизионни дебати с опонентите си, лидери на политически партии. Но не и участията в програми и интервюта, в които интервюиращи журналисти и публика, успяха да подкопаят железния имидж на “много проклетата жена” (по нейните думи, защо трябва тя да води страната в преговорите с ЕС – “I am a bloody difficult woman”). Дори неизменната сребърна огърлица, във вид на стилизирана верига, която беше почти неизменна част от публичния имидж на премиера, не помагаше да убеди в проклетията си.

Доводите на критиците й, че ако иска да покаже на избирателите, че наистина може да води преговори от тяхно име и в техен интерес с Брюксел, трябва да излезе да го докаже първо срещу политическите си опоненти, не срещнаха разбиране в щаба на торите. Където бяха скрили почти всички основни лица от кабинета за публични участия в кампанията освен Тереза Мей. Външният министър Борис Джонсън даде едно интервю за 50 дни и то за да защити правото на Мей да не участва в дебати.

И докато популярността на Джереми Корбин и прокарвания от него манифест на лейбъристите растеше, особено сред младите избиратели, тази на Тереза Мей и нейните консерватори се стапяше. Когато терорът връхлетя Манчестър. Две седмици по-късно последва Лондон. С нападението, при което бе убит полицай пред сградата на парламента в британската столица през март, суровата равносметка беше три атентата за три месеца. В последните дни на кампанията нито една от темите, с които беше започнала, беше по-меродавна от тази за сигурността.

Лейбъристите нападнаха постигнатото от Тереза Мей като шест години вътрешен министър в две правителства на Дейвид Камерън за съкращенията на хиляди полицейски служители през този период. Лидерът на либерал-демократите Тим Фарън, на последния предизборен дебат след трагедиите в Манчестър и Лондон (на който Мей отново не се появи), се обърна към избирателите с: “Ако премиерът не счита за нужно да ви обърне внимание сега, защо да й обръщате вие внимание на изборите?!” Какво да се добави?

Британските гласоподаватели се мобилизираха до близо 70 % избирателна активност и объркаха сметките на всички. Двадесетте процента преднина на консерваторите пред лейбъристите се стопи в окончателните резултати до 2 на сто. Първите загубиха абсолютното мнозинство, което се надяваха да увеличат, а вторите се превърнаха в силна опозиция, което не очакваха и в най-смелите си прогнози.

Тереза Мей, разбира се, отказа да се оттегли като министър-председател. В крайна сметка числената победа е нейна. От партията й също обявиха, че стоят плътно зад Мей и не смятат че имат нужда от нов лидер на нейно място. Но плановете им ще трябва да претърпят много бързо реорганизиране.

Сред истинските победи на консерваторите на вота е вклиняването им обратно в Шотландия, откъдето местните националисти бяха прокудили и тях, и лейбъристите през 2015 г. Шотландската национална партия остава с 35 от 50-те си места в камарата на представителите (12 изгубени в полза на торите), но по изражението на първия министър Никола Стърджън след вота, концепцията за втори референдум за независимост на страната й от Великобритания на този етап се отдалечава във времето. Поне засега.

Защото, за да сформира собствено правителство Мей все пак ще се нуждае от коалиционен партньор за осемте гласа, които номинално й трябват, за да управлява еднолично. Но липсата на всякаква възможност за маневри – с лейбъристите е невъзможно, а либерал-демократите все още се възстановяват от бедствието което им донесе коалицията с Дейвид Камерън – означаваше само един възможен ход, с потенциално буреносни последствия, съюз с Демократите-юнионисти от Северна Ирландия. Представители на традиционната англиканска (протестантска) общност, юнионистите имат само едно искане срещу безусловната им подкрепа за Тереза Мей, да не се отдава специален статут на Северна Ирландия в преговорите за излизането на Великобритания от ЕС. Което потенциално ще означава връщане на границата с Ейре, с всички съпътстващи и произтичащи от процеса последствия.

Преговорите за Брекзит трябва да започнат по график след две седмици, освен ако някоя от страните не поиска отсрочка. С нестабилните позиции на Мей у дома, може да се наложи разговорите да бъдат замразени след няколко месеца за нови предсрочни парламентарни избори на Острова. С този вот Великобритания остана точно толкова поляризирана в мненията за бъдещето на страната, колкото беше преди година след референдума за отделяне от ЕС.