Нов екологичен строителен материал, 400 пъти по-ефикасен от познатите топлоизолационни средства, изобрети английският предприемач Крейг Харпър. Британецът от 6 години живее и работи във Великотърновска област.

Крейг и екипът му от организацията „Земята в действие“ са разработили иновационен строителен материал, базиран единствено на слама и гъби. Според чужденецът от тях могат да се строят „живи“ къщи.

„Какво значи живееща къща? Концепцията за такава сграда е наистина иновативна, но не и невъзможна. Основният материал за тези къщи ще са гъбите и органичните отпадъци. Виждаш ли какво използва съвременното строителство - цимент, бетон, стомана. И за да стои здраво стъпила на земята една такава сграда, са нужни много различни експерти, които да си направят изчисленията и да си кажат мнението. Съвременната сграда е доста сложна математика, което прави и строителството проблематично. Докато мицелът е жив организъм. Може да нараства с нанометри, което означава, че когато се срещне със себе си, създава много солидна връзка и така материалът става изключително здрав. При сериозен стрес една съвременна сграда се накланя и в крайна сметка пада, ако натискът върху нея е голям. Мицелът обаче иска да живее, затова, подложен на външен натиск, той ще противодейства. Ето това е живееща къща“, обяснява Крейг.

Той уточнява, че изобретението е огнеупорно, водонепропускливо и може да намали сметките ни за ток десетки пъти. Според него, ако бъде изградена стая с площ 20 квадратни метра и без прозорци, в нея постоянно може да бъде поддържана температура 25 градуса с мощността на една единствена електрическа крушка, независимо колко високи или ниски са температурите извън нея.

Находчивият предприемач е осъществил връзка и си сътрудничи с Българскага академия на науките; предстои специалистите да издадат лиценз за производството на новия тип екодомове. Официално изобретението си Харпър представи в рамките на културния форум Culture Innovation Day във Велико Търново и това предизвика сериозен интерес.

За по-голяма убедителност чужденецът публично прави експеримент, изпълнен с помощта на доброволец. Опитът включва обикновена каменна плоча, която асистентът държи в едната си ръка, и малка газова горелка, развиваща до 200 градуса по Целзий, в другата.

„Целта на изследването е чрез нагряване да се наблюдава колко бързо и безпрепятствено температурата преминава през познатите ни строителни материали. За няколко минути камъкът започва да пари. Аз представлявам група от хора, наречена „Земя в действие“. Ние се опитваме да направим живота по-екосъобразен. Използваме природата, за да намерим отговори на своите проблеми. Едно от огромните предизвикателства, пред които сме изправени днес, е енергията“, коментира Крейг Харпър. Той напомни, че в днешно време човечеството консумира ужасно много енергия само за поддържане на температурата в дома - над 60% от наличните ресурси.

Предприемачът подчерта, че много хора в България плащат месечни сметки за отопление, които надхвърлят 150 лв.

„А можем да използваме природен материал, който със сигурност е присъствал в менюто ви“, казва екологът. В следващия миг Крейг Харпър показва грубовато кафеникаво блокче от непознат материал.

„Това е нещото, което ще промени живота ни. Всъщност това е органичен отпадък, който на всички е познат като слама. Но ние използвахме гъби, за да слепим сламата в солидно тяло, и така то наподобява блокче. Ако направим същия експеримент с нагряването, навярно много хора ще предположат, че сламата ще се възпламени и ще изгори, но това не е така. Тези две гъби са с различна структура, чиято текстура лесно се усеща“, обяснява Харпър.

„От биологична гледна точка гъбите се делят на два вида – висши и нисши. Още от XIX век хората знаят как да култивират гъби и сред тях е и най-ядливата - печурката. За да отгледаш култивирана гъба, откъсваш парченце от нея, слагаш го в стъкленица в лаборатория и когато това парченце започне да се разпростира в стъкленицата, то се мести в голям буркан, стерилизиран, в който има сварено зърно. Материалът започва да нараства и да се разширява в целия буркан, след което се смесва с компоста. Над тази смес се слага слой почва и гъбите започват да никнат“, обяснява принципа Крейг Харпър.

Той допълва, че материалът става толкова стабилен, че трябва да се счупи бурканът, за да се извади сместа. При изработването на материал за строителството вместо зърно се използват слама, сено, обелки от ориз, стебла от царевица. Процесът е същият. Готовият материал се оформя като тухлички за градеж.

„Отглеждането на гъбите е най-невероятното нещо в цялата технология. Мицелът е изключително биоефективен и е достатъчно парченце с големина един милиметър от една гъба, за да се произведат след това милиони. Освен това късчето гъба, което ние наричаме майка, може да се съхранява в епруветка в хладилник в продължение на 15-20 години“, информира изобретателят.

Той е категоричен, че гъбите, които наричаме ядливи, всъщност са плодната форма на висшите гъби. Те съществуват от дълбока древност - повече от 430 млн. години. Харпър поясни, че гъбата, която е използвана и влиза в състава на иновативния строителен материал, достига 8 метра височина и 1 метър диаметър. Британецът разкри, че с екипа си вече 6 години изследват българските гъби. Изводите им са, че те имат незаменими плюсове като хидроизолационен, огнеупорен и топлоизолационен материал .

„400 пъти по-ефикасно е от фибран и стиропор. Ако имате стая с размери 10 на 10 метра  без прозорци, а температура на въздуха отвън е минус 40 градуса, необходими са само 95 вата енергия, за да се запази температурата в това помещение точно 25 градуса. Това значи, че е достатъчна една стара обикновена електрическа крушка или самият факт, че седите в стаята, стига да я затоплите. Човешкото тяло в покой произвежда около 500 вата енергия“, разясни Харпър.

Англичанинът смята, че новосъздадената „тухла от гъби“ ще намери широко приложение в строителството занапред. Според него многократни са ползите, но най-голямата е, че се плащат нищожни сметки за енергия - само за пералнята, компютъра, готварската печка.

„Слънцето и собствената телесна топлина са способни да предоставят всичко останало“, уверява британецът.

Харпър по образование не е нито химик, нито биолог. Бил е едва 3-годишен, когато напуснал Обединеното кралство. Баща му се занимавал с логистика и семейството го последвало. Така Крейг Харпър живял в Бахрейн, Оман, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, после в Азия, в Хонконг и сега е в България.

„България е най-красивата страна от всички, в които съм бил. Тук живеят малко хора и ние имаме напълно реални шансове да направим тази страна пример и вдъхновение. А пък на село - да не говорим. Там сме точно 13 жители с мен и с хората, които ми помагат, за да работя над идеята си. Заобиколен съм от природа и най-важното - обграден съм от гъби“, усмихва се Крейг Харпър .