Позлатяват кубетата на Патриаршията във Велико Търново

Амбициозните проекти на родолюбивите българи са за общо 12 млн. лв.

Три мащабни проекта, които ще обогатят визията на Велико Търново и ще увеличат туристите му, са амбицирани да направят членовете на Инициативния обществен комитет „Асеневци“. Специално за „Труд“ те споделиха за амбициозните си намерения - позлатяване на кубетата на Патриаршията на крепостта Царевец, издигане на 20-метров паметник на цар Ивайло и построяване на нов мост над р. Янтра. Общата стойност на трите разработки е около 12 млн. лв., като хоризонтът за тяхното осъществяване е до 2022 година.

Впечатляващите идеи са на председателя на УС на комитета Марин Павлов. Членовете на „Асеневци“ го определят пред „Труд“ като човек, който действа с широк размах, като изключително инициативен визионер.

„Павлов е от тия хора, които като се захванат с нещо, го завършват докрай”, казват съмишлениците на великотърновския бизнесмен.

Павлов е не само шеф на създадения преди две години инициативен комитет, но и двигател и мотиватор на своите колеги. Самият той е с три висши образования и цял живот се е занимавал с изпълнение на мащабни строителни обекти като технически ръководител, както и с бизнес в сферата на строителните дейности. Участвал е в строителството на емблематичните за болярския град сгради на Музикално-драматичния театър, Двореца на културата и спорта „Васил Левски“, на Общината, отоплителната централа в града, пречиствателна станция на р. Янтра, хидровъзел „Йовковци“ и на над 100 фабрики в региона.

В комитета „Асеневци“ членуват местни авторитети от най-различни обществени сфери - архитекти, инженери, художници и скулптури, преподаватели във ВТУ и НВУ, хора на военното дело, на изкуството, банкери, бизнесмени, юристи и др. Сред неговите членове са бившият шеф на Генщаба и ексдепутат ген. Михо Михов, директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов, собственикът на цирк „Балкански“ Александър Балкански, проф. Иван Тютюнджиев, доц. Симеон Захариев, Христо Панев, Петър Стефанов, Величко Минев, инж. Стефан Костурков, отец Славчо Иванов, арх. Цветан Радев, адвокат Иван Лясков, Сузана Пенчева и др.

„Решили сме съставът на комитета да не надвишава цифрата 33, каквато е и Христовата възраст. Има много символика в това, но основното е, че всички сме вярващи. Патриаршеската църква в крепостта Царевец е символ на духа и българщината. Оттук 200 години се е управлявала България, включително и Охрид, като владетелите са правили политики, които са влияели в Европа”, припомня славното историческо минало Марин Павлов.

Той е категоричен, че храмът, който се извисява на средновековната крепост, е по-скоро символ, отколкото исторически, археологически или църковно точен.

„Той не е изграден по канона и за да стане действаща църква например, се налагат големи архитектурни корекции. Затова ние решихме да подсилим неговия блясък и величие, като предложим кубетата му да бъдат позлатени”, подчерта Павлов.

Комитетът вече е намерил и дарители, които ще осигурят 20 килограма злато. Българска фирма от златодобивния бранш ще осигури количеството благороден метал, който ще бъде заменен за специални златни листове от Русия, с които да бъдат облицовани кубетата. Експертен екип пък ще се заеме с изчисленията и замерванията, като през септември тази година ще стане ясно количествено-стойностната сметка на въпросния проект. Предстои да се направят разчети за скелето, за труда на работниците, както и дали има поражения от корозия на покрива в момента, като крайната сума отново ще се покрие от дарения. Амбицията на „Асеневци“ е през 2018 г. позлатените кубета на Патриаршията да грейнат.

Втората грандиозна идея на инициаторите е да бъде издигнат 20-метров паметник на цар Ивайло на хълма „Света гора“. Павлов обяснява, че преди години, по време на организацията на честванията на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, е имало такава идея за паметник на този български владетел. Дори бил издигнат макет на набелязаното място, а на терена на „Света гора“ са правени геоложки проучвания. Сетне обаче този проект е бил изоставен.

Друг екип, оглавяван от декана на Историческия факултет във ВТУ проф. Иван Тютюнджиев, в който влизат инженери и скулптори, ще събере всички предложения и идейни разработки за монумента и ще ги анализира. Екипът трябва да посочи и най-подходящ терен за бъдещия паметник, за да се поиска мястото от местната управа и той да се отпусне с решение на Общинския съвет, като съответно да се направят частични изменения в ПУП. По отношение на избора на мястото, от комитета са най-склонни действително да е на „Света гора“, тъй като според изследванията на покойния историк проф. Йордан Андреев, станът на Ивайло е бил именно там. Ще бъде избран и скулптор, ще се изготви идеен проект, като членовете засега са категорични, че става въпрос за голям и внушителен монумент и че цар Ивайло трябва да се извисява в цял ръст.

Все още не са направени калкулации колко би струвал този паметник, но срокът за издигането му е закован- 2019 година. Тези две идейни предложения имат вече зелена светлина от Община Велико Търново.

Третият проект е най-амбициозен и изглежда почти футуристичен за скептиците. Става въпрос за изграждане на уникален пешеходен мост, който да бъде направен над Янтра от хълма „Света гора“ през полуострова с паметника на Асеневци в посока Старопрестолната гимназия по икономика. Предложението е подготвено в два варианта – „по-лек“ и по-мащабен и съответно по-скъп. По груби изчисления, атрактивният брод би струвал около 8 милиона лева. По-опростеният вариант за моста предвижда той да е по подобие на Стамболовия мост, да е открит и да е само една алея. По-сложният вариант- да е закрит като тези в Ловеч и в Пловдив, да е с височина 12 метра, да има пешеходна зона, а от двете страни от по 4 м да се обособи търговска част с магазини, ателиета, галерии, заведения. Тази своеобразна чаршия ще бъде изпълнена в характерната архитектура на старинно Търново и би се превърнала в атракция за всички гости на града. От комитета са подготвени, че за строежа на съоръжението най-вероятно няма да бъдат осигурени пари от държавата, от общината или от фондовете на ЕС. Те обаче смятат да намерят частни инвеститори.

Марин Павлов разкри, че вече има заявен интерес от голям инвеститор, който е предложил да направи моста като частен проект и да го стопанисва 35 години занапред. Това предложение още не е одобрено от Експертния съвет по устройство на територията към общинската администрация, тъй като е по-сложно по отношение на градоустройството. Тепърва предстоят нови разговори с кмета на Велико Търново Даниел Панов, както и изчисления и детайли по реализацията му. Крайният срок за изпълнението му „Асеневци“ си поставят за 2021 година. Една също красива, но изпълнима с усилията на местната общност мечта е, до 2022 г. да се направи корекция в коритото на Янтра от Дъговия мост до бента, и в този участък реката да стане плавателна. Марин Павлов вярва, че един ден по виещата се около хълмовете река в сърцето на града ще плават лодки и това ще направи още по-атрактивна и привлекателна старата столица.