Бузлуджанска чиния с мешана скара

Още идеи какво да прави БСП с паметника на върха

 

Най-после! На 25-ата година откакто на БСП й взеха „чинията“ на Бузлуджа, тя отново поиска да влезе в партийното портфолио.

През 2011 година тогавашният премиер Бойко Борисов подписва решение на Министерския съвет, с което одържавеният през 1992 година монумент се връща безвъзмездно на столетницата. Упълномощава се областният управител на Стара Загора да финализира сделката. Това обаче не се случва. Изоставеният от десетилетия паметник се руши и разграбва, влезе като снимачен фон на американския екшън „Механикът: Възкресение“ с Джесика Алба и Джейсън Стейтъм, но така и не възкръсна (виж карето). Дори през пролетта на тази година служебното правителство на проф. Огнян Герджиков а-ха да го върне на държавата, но и това не стана.

„Чинията“ с мешана скара се прехвърля през годините – никой не я иска, на никой не му стиска да я поддържа и да я превърне поне в туристическа забележителност. Скарата отдавна е изстинала и вкиснала, за претопляне и дума не може да става.

По ирония на съдбата паметникът попада на два пъти в престижната глобална класация за „Най-красивите изоставени места по света“. Веднъж му е отредено 25-о място, а през 2013 година е обявен дори за номер 1.

„Чинията“ на върха е номер едно и по други показатели. Решение за изграждането на Дом-паметник на Комунистическата партия се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Дом-паметникът е открит на 23 август 1981 г., пише в официалните документи от онова време.Проектът е дело на известния архитект Георги Стоилов.

Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и с постройка проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт на гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ. В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев.

Дом-паметникът се състои от куполна зала и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с размери 6,50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв. м. Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. В коридора около залата има 14 художествени композиции, дело на известни български и чужди творци.

В петолъчката на върха на пилона са били монтирани осветителни тела с мощност 150 киловата и по проект светлината от тях трябвало да се вижда от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време - от брега на Бяло море в Беломорска Тракия. След 1990 година звездите са изпочупени, твърди се, че е стреляно по тях с автоматично оръжие. Само за тях, направени от изкуствен рубин, внос от СССР, са платени над 600 хиляди тогавашни лева.

Днес огромната композиция, в която били излети 3 милиона куб. м бетон и вложени 2-3 хиляди тона желязо, е изоставена и на практика няма стопанин. Частна фирма пое ангажимент по охраната, но това не може да спре доразрушаването й. Таванът на „чинията“ е пробит на много места, дъжд и сняг проникват във вътрешните пространства, паната отдавна са изкъртени. Заварена метална врата спира достъпа на посетители, но те проникват през дупките в конструкцията. Така „чинията“ оживява във фотогалерии у нас и по света.А отскоро казанлъшки фотограф организира там сватбени церемонии за младоженци.

През годините има няколко проекта тя да бъде възстановена и да й се вдъхне нов живот. Вероятно част от тях има предвид и ръководството на БСП в лицето на Корнелия Нинова, щом си я поиска отново с писмо до премиера Бойко Борисов. Преди шест години, още в първия си мандат, той поднесе на тепсия същата „чиния“ на тогавашния лидер на социалистите Сергей Станишев, но до прехвърляне не се стигна.

Младата архитектка Дора Иванова лансира пред автора на композицията арх. Георги Стоилов и пред археолога проф. Николай Овчаров идеята си домът-паметник да се превърне в монумент на националната историческа памет (отдолу нагоре – античен период, Средновековие, Османско робство, социализъм, настояще - това е основното й предложение). Иванова вижда запазването на монумента и като , музей на комунизма, мултифункционална зала, хотел или ресторант. Това се случи преди около две години, но оттогава нищо не е направено. Изчисленията сочеха, че за санирането на сградата ще трябват поне 2,5 милиона лева. Имаше идея и за виртуална 3D разходка из  руините на комплекса, също дело на млади ентусиасти. В деня, в който новият президент на България Румен Радев стъпи в длъжност, CNN излъчи специален филм за комунистическия паметник.

Ако „чинията“ на Бузлуджа бъде ремонтирана и превърната в музей, ресторант или хотел, то тя може да носи сериозни приходи на БСП. Особено на фона на перспективата държавните партийни субсидии да бъдат жестоко орязани. Ще доживеем ли да си хапнем историческа мешана скара на върха на Балкана?

 

Джейсън Стейтъм каца с хеликоптер на покрива

Паметникът на Бузлуджа влезе във филм с Джейсън Стейтъм в началото на 2016 година. „Механикът – Възкресение“ е втора част на хитовата лента, която екшън актьорът засне в България. Във филма Стейтъм прелита над три континента, за да спаси своята любима, в ролята е Джесика Алба. Главният герой преживява страхотни опасности. В един момент Стейтъм се озовава и в България.

В кадрите са снимани сцени от Варна, София и Бузлуджа, където емблематичният паметник се превръща в хеликоптерна площадка.

Филмът е с бюджет от 40 млн. долара.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари