Бургаският апелативен съд потвърди запора за 200 млн. лв. върху имущество и активи на Прокопиеви

Тричленен състав от Апелативен съд-Бургас е потвърдил налагането на запор от почти 200 млн. лв. върху имущество и активи на Иво Прокопиев и Галя Прокопиева, съобщи "Правен свят".

Съдебният състав Златина Иванова (председател), Румяна Манкова и Албена Зъбова – Кочовска (докладчик) оставя в сила определение на Окръжен съд – Бургас, с което се уважава искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за налагане на запор на имоти и активи, собственост на Галя и Иво Прокопиеви. Решението е окончателно.

От съдебния акт се разбира, че искането на КОНПИ е заради недоказан произход на средства в размер на 14 млн. лв., което представлява сума много над определената по закон граница за "значително несъответствие" от 250 000 лв. Подозренията са, че тези средства са от приватизацията на предприятието "Каолин". Проверката срещу Прокопиев е започнала преди една година, когато той вече е бил в качеството на обвиняем по делото за приватизацията на 33% от държавния дял в ЕВН. Това е дало основание на КОНПИ да извърши проверка и да поиска обезпечителни мерки по реда на т.нар. Закон за гражданската конфискация, които бяха допуснати с решение на Окръжен съд-Бургас преди два месеца. Това стана причина и за масирана атака от Прокопиев, неговите адвокати и медии, срещу ръководството на КОНПИ и прокуратурата. Твърдяното в публичното пространство обаче не присъства в жалбите."Възражения против адекватността на наложените обезпечителни мерки не са въведени от жалбоподателите, но само за пълнота на изложението настоящият съд (Апелативен съд - Бургас) отбелязва, че биха били неоснователни, т.к. допуснатите по делото съответстват на заявената от бъдещия ищец обезпечителна нужда", посочват апелативните съдии.

Тричленният съдебен състав аргументирано и последователно отхвърля посоченото в жалбата на Прокопиеви.

"Не се споделят от този съд и доводите, че молбата за обезпечение била нередовна, защото не съдържала индивидуализация на бъдещите искове срещу отделните ответници/нямало един иск по чл.74 ЗОПНДПИ/отм./ с цена 199 051 065,19лв., а четири отделни иска срещу различни бъдещи ответници/, защото не била посочена цена за всеки от тези искове, нито какви ще са те, не била изнесена фактология за пораждането на правото на КОНПИ срещу всеки от ответниците, както и по отношение на имуществото, чието отнемане се иска; липсвала индивидуализация на фактите, пораждащи право на обезпечение на КОНПИ спрямо третите лица, които не са ответници по бъдещите искове, както и на фактите, установяващи наличието и съдържанието на имущественото несъответствие и неговите параметри", пише в решението на апелативните съдии.

Според съда твърдението за недобросъвестно упражняване на правата на КОНПИ в случая, както и правното значение на особеното мнение на члена на същата Комисия Лиляна Терзиева (назначена от приятеля на Иво Прокопиев – президентът Росен Плевнелиев – бел.ред.), касаещо приватизационната сделка на "Каолин" и отричащо възможността тя да е източник на незаконни доходи, съответно имуществото на това дружество да бъде трансформирано в друго незаконно придобито имущество, са доводи по съществото на спора, относими към бъдещото исково производство по чл.74 от Закона и нямат отношение към редовността на молбата за обезпечение или нейната основателност, поради което Апелативен съд - Бургас не ги обсъжда.

"Неоснователни са и оплакванията на частните жалбоподатели, които не са посочени от ищеца за бъдещи ответници, но КОНПИ е поискала, а съдът е наложил запори върху дяловете, които притежава в тях косвено чрез друго дружество Иво Прокопиев и върху акции на дружества, притежавани от други, чийто едноличен собственик или притежател на над 50% дялово участие в тях отново е дружество, контролирано от проверяваното лице. Изводите на Комисията за наличието на контрол са обосновани с легалното определение за това понятие, дадено в пар.1, т.2 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ и констатациите по фактите, направени в тази връзка от нея при проверката на имуществото на Прокопиев. Затова съдът намира за необосновано, а оттам и неправилно твърдението на тези трети лица, че наложените обезпечителни мерки засягали имуществото им. В същност мерките са насочени към емитирани от тях акции, впоследствие придобити от бъдещите ответници по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ или към дружествени дялове на ответниците от капитала на третите лица", заключават апелативните съдии.

 

Цялото решение на Апелативен съд – Бургас от 30 януари 2018 г.:

Като разгледа докладваното от с. Зъбова ч.гр.дело №22/2018 г. по описа на Апелативен съд Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.37-56 по ЗОПДНПИ/отм./, вр. чл.396 ГПК.

Образувано е пред Апелативен съд Б. по частната жалба на адв. Г. пълномощник на ответниците по молбата за обезпечение на бъдещи искове и на засегнатите от тях трети лица, които не са конституирани като страни в обезпечителното производство:И. Георгиев П. с ЕГН ********** от гр. С., ул."М"№11, Г. В. П. с ЕГН ********** и подробно описани юридически лица:"А" А. с ЕИК 130110044, седалище и адрес на управление:гр. София, бул. "Ц"№14, ет.7, "С" А. с ЕИК 200969916, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н "В", ж.к. "С"- Търговска зона, бл.16, вх."Е", "А" ЕА. , с ЕИК 200671745 със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н "В", ж.к."С", Търговска зона, бл.16,вх."Е", "Л" А. , с ЕИК 175458450, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул."Ц"№14, "Л" ЕА. , с ЕИК 131502354– с.а., "Ф" А. , с ЕИК 175321311- с.а.,"А" Е. с ЕИК 175398850 – с.а., "Б" А. с ЕИК 175458468 – с.а.,"Л" А. , с ЕИК 118005592, със седалище и адрес на управление: гр. С., П. зона и "С" Е. , с ЕИК 200941870, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.". №14, подадена против определение №2057/21.11.17г., постановено по ч.гр.д. №1750/2017г., с което по искане на К. чрез председател П. Д. с адрес за призоваване: гр. Б., пл."Г" №9 е допуснато обезпечение на бъдещ иск на основание чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./, с цена 199 051 065,19лв., срещу първите пет правни субекта- частни жалбоподатели, чрез налагането на мерките: "възбрана" върху подробно описан недвижим имот, собственост на физическите лица, находящ се в гр. С. и "запори" върху банкови сметки, дружествени дялове и акции на посочените в искането за обезпечение бъдещи ответници.

В частната жалба се моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло, т.к. е неправилно, а искането за налагането на обезпечителни мерки, посочени от К. срещу бъдещите ответници, да бъде отхвърлено като неоснователно.

Конкретните оплаквания са следните:1. Молбата за обезпечение е основана на нищожни индивидуални административни актове, за установяването на който техен порок се иска прилагането на косвен съдебен контрол по реда на чл.17 ГПК в обезпечителното производство. Актовете на К. : доклад по чл.27, ал.4 от ЗОПДНПИ/отм./ и решение №515 от 15.01.2017г., представляващи индивидуални административни актове /ИАА/ по смисъла на чл.21 от АПК, са счетени за нищожни, т.к. проверката по чл.21, ал.2 от Закона е извършена от некомпетентен орган- Т. бюро/ТБ/ Б. Според жалбоподателите то не е орган на К. и няма такава компетентност. Позовават се на чл.13,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, който не се дерогира или изменя от чл.28, ал.2 от ПУДК. НА. Като следващо основание за нищожност е посочено това, че съществена част от проверката е извършена извън времевата граница на компетентност на К. , уредена в чл.27,ал.3 от Закона /цитира се като относимо решение на КС №13/12г.-т.4/.Изводът от горното според жалбоподателите е пълно опорочаване на икономическия анализ за имущественото състояние на физическите лица- ответници и на юридическите лица, участници в събитията отпреди 2007г. и на съдържанието на взетото решение на К. за образуване на производството за отнемане на имущество в тези части, както и определянето на ответниците в производството и тяхното конституиране. Друго основание за нищожност на посочените ИАА според обжалващите е изключването на възможността органът да формира и изяви валидна воля, поради допуснати многобройни и много съществени нарушения на административната процедура по проверката, изразяващи се още в нарушение на чл.300 ГПК- не е приложена СПН на влязла в сила присъда по НОХД 196/2002г. на Разградски окръжен съд, признаваща проверяваното лице И. П. за невиновен в извършването на престъпления по чл.283а НК за същите обвинения, които са посочени като източник на незаконно придобито имущество в решението на К. и нарушаване на задължението на комисията да провежда административното производство при служебно издирване на всички релевантни факти и доказателства-проверката е извършена при "извънредна спешност"- за по- малко от 10 месеца/ 16.01.17г.-15.11.17г./, без извършването на задълбочена и обективна проверка и оценка на всички факти и обстоятелства с правно значение за изясняването на случая. 2. Молбата за обезпечение е недопустима- подадена при отсъствие на качеството процесуален субституент на К. , защото не са били налице законовите предпоставки за възникване на процесуална легитимация на комисията, освен това в молбата е следвало да има, но липсват фактически твърдения защо е възникнало правото на иск по отношение на контролираните юридически лица и кое е незаконно придобитото имущество на тези трети за проверяваното лице лица/ чл.66, ал.2 ЗОПДНПИ/; подадена е също на база нищожни ИАА/ тезата развита по- горе/3. М. за обезпечение се сочи от жалбоподателите за нередовна-не съдържа индивидуализация на бъдещите искове, на исковете срещу отделните ответници/ няма един иск по чл.74 ЗОПНДПИ/отм./ с цена 199 051 065,19лв., а четири отделни иска срещу различни бъдещи ответници/- няма посочена цена за всеки от тези искове, какви ще са те, нито е изнесена фактология за пораждането на конститутивното право на К. срещу всеки от ответниците, както и по отношение на имуществото, чието отнемане се иска; липсва индивидуализация на фактите, пораждащи право на обезпечение на К. спрямо третите лица, които не са ответници по бъдещите искове, както и на фактите, установяващи наличието и съдържанието на имущественото несъответствие и неговите параметри, също и писмените доказателства, които установяват фактите, подкрепящи бъдещите искове. Твърди се недобросъвестно упражняване на правата на К. , в противовес с изискванията, поставени в чл.3 ГПК и в чл.6, ал.1-ал.5 АПК, за което са изнесени подробни съображения. Като ответник е конституирано несъществуващо юридическо лице с нестопанска цел- Ф. "Граждански медии"; поискано е обезпечение срещу имуществото на лица, които не са ответници в бъдещото исково производство и се визират следните: "Л" А. , с ЕИК 175458450, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул."Ц"№14, "Л" ЕА. ,с ЕИК 131502354– с.а.,"Ф" А. ,с ЕИК 175321311- с.а.,"А" Е. с ЕИК 175398850 – с.а.,"Б" А. с ЕИК 175458468 – с.а.,"Л" А. , с ЕИК 118005592 със седалище и адрес на управление: гр. С., П. зона и "С" Е. , с ЕИК 200941870, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.". №14, като молбата не съдържа факти, доказателства и основания за предявяването на искове или налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на посочените юридически лица и техните дъщерни дружества или на дяловите им участия в други дружества; не се сочи кои актове на придобиване на дялове или акции от капитала от страна на горните юридически лица са "незаконни", произвели са транслативен ефект, какъв е източникът на средства за придобиването им и основанията той да бъде приет за незаконен, не е взето предвид в тази връзка особеното мнение на член на К. Л. Т. , касаещо приватизационната сделка на "К" А. , отричащо възможността тя да е източник на незаконни доходи, съответно имуществото на това дружество да бъде трансформирано в друго, незаконно придобито имущество.4. Въвеждат се доводи и по същество: Според жалбоподателите необосновано от нужните доказателства за действителна пазарна стойност и несъответно на изискванията на чл.69 от Закона е и определянето на обща стойност на активите, обект на допуснатото обезпечение, като възлизаща на около 155 млн. лева. Излагат се подробни съображения за фактическа и правна несъстоятелност на искането за обезпечаване на бъдещи искове, основано на "преобразуване на незаконно придобито имущество"и за наличието на косвена претенция за отнемане на имущество при условията на чл.66, ал.2 от Закона, която хипотеза обаче е извън обсега на соченото "преобразуване"на имущество. В жалбата се оспорват като необосновани изводите от направения в производството по проверката икономически анализ на К. , а приложената за него методика се определя като неизвестна, неоповестена и незаконосъобразна, формираща произволни и неверни изводи. Изводите на К. в горната насока се квалифицират като резултат от "произволно комбиниране на правни и фактически изводи без обяснение на основанието и позоваване на източника на фактите, съответно на връзката и зависимостта между тях". Въвеждат се подробни възражения срещу обосноваността на крайния извод на комисията за установено в резултат от извършената административна проверка имуществено несъответствие във финансовото състояние на П. за срока на горната.5.Всички твърдения за допуснати в настоящото производство съществени процесуални пропуски са сочени за предпоставили неправилността на обжалваното определение, като към това е прибавено оплакване за липса на мотиви за наличието на законовите предпоставки за допускането на обезпечението по всеки от евентуалните бъдещи искове: обезпечителна нужда за всеки от бъдещите искове, наличие на убедителни доказателства към всеки от тях, изключващи възможността за неоснователно предположение за притежаване или контролиране на "незаконно придобито имущество", наличие на убедителни доказателства за вероятна основателност на иска по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, обстоятелствата, които удостоверяват осуетяването или затрудняването на решението за отнемане за всеки от исковете, съответно за всеки от обектите на обезпечителните мерки и страните по тях, за погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон, доколкото липсва възможност за правна квалификация на бъдещите искове по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./, както е възприел съдът, за необоснованост на правните му изводи, че изискуемите от закона предпоставки за допускане на поисканото обезпечение са налице.

Представени са и допълнителни писмени доказателства.

В срок по делото е постъпил писмен отговор от молителя по обезпечението- К. срещу подадената частна жалба, в който са подробно оспорени всички оплаквания на жалбоподателите, включително относимите към бъдещото разрешаване на спора по същество. Определението на първата инстанция се сочи за правилно и законосъобразно, а жалбата-за неоснователна. Подробно е обоснована тезата, че в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки за допускане на поисканото обезпечение от съда. Оборват се твърденията за нищожност и незаконосъобразност на доклада на К. по чл.27,ал.4, т.3 от ЗОПДНПИ/отм./ и на решението й по чл.11, ал.1,т.1 от същия закон. Възразява се, че проверката на П. е в рамките на законовия десетгодишен срок, а не извън него, изключая отделни факти, които са пряко свързани с преценката за законност на приходите на проверяваното лице в рамките на релевантния за обследването периодстановяването на фактическите обстоятелства около придобиването на акциите на "К"А. от "А" А. , което е станало преди проверявания период според ответника не е самоцелно, а в тясна връзка с преценката за законността на приходите от тяхната последваща продажба на трето лице, станала на 04.06.13г., т.е. през проверявания период. Възразява се с подробна аргументация и срещу заявлението, че административната проверка е извършена от некомпетентен орган. Ищецът счита за установена допустимостта и вероятната основателност на бъдещата си претенция спрямо посочените в молбата за обезпечението физически и юридически лица. Позовава се на установеното чрез проверката несъответствие за проверявания период между доходите на П. и неговата съпруга, разходите им и придобитото от тях имущество, възлизащо на 14 191 710,64 лв. и на факта, че срещу горното лице е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, намиращо се сред предвидените в чл.22,т.20 от ЗОПДНПИ/отм./, представляващи повод за предприемане на финансовата проверка от К. по чл.21,ал.2 от същия закон. Ответникът оспорва доводите за неяснота на икономическия анализ на финансовото състояние на проверявания и семейството му, респективно оплакванията им, че липсвала методика за неговото извършване. Акцентира, че молбата за обезпечението му е редовна и допустима, че на л.261-268 е посочил изрично цената на бъдещите си искове и правните субекти, срещу които ще ги предяви. Счита я също така и за напълно основателна и правилно уважена от първата инстанция, защото приема за налични всички изискуеми от закона предпоставки за налагането на поисканите обезпечителни мерки, за които е доказана обезпечителната нужда на Държавата. Конкретизирал е отново правните субекти-ответници по бъдещите му искове по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./. В заключение е помолил за постановяването на определение, с което Апелативен съд Б. да отхвърли частната жалба и да потвърди определението на първата инстанция. Приложил е копие от съдебно решение на ВАС и не е ангажирал нови доказателства.

Проверката на Апелативен съд Б. сочи настоящата частна жалба за редовна, т.к. има изискуемите от закона форма, съдържание и приложения. Тя е подадена от лица с правен интерес от обжалването, против съдебен акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, поради което производството по нея е допустимо. Разгледана по същество обаче е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Частно гражданско дело 1750/2017г. по описа на Окръжен съд Б. е образувано по искането на К. с БУЛСТАТ 131463734 чрез председателя си П. Д. , отправено на основание чл.37, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, вр. чл.390 и сл. ГПК до Окръжен съд Б. , за обезпечение на бъдещи искове на К. по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./, чрез налагане на "възбрана" и "запор" върху имуществото на бъдещите ответници по тях: И. П. , съпругата му Г. П. двамата от гр. С. и четири юридически лица, последното от които Ф. , сочени за контролирани от П. Бъдещата претенция е обявена в общ размер от 199 051 065,19 лв.

Като основание за образуваното производство К. е заявила, че в рамките на правомощията си, с протокол от 16.01.17г., е започнала проверка за установяването на значително несъответствие в имуществото на лицето И. П. , чийто постоянен и настоящ адрес е в гр. С., р-н "Л", ул."М"11, за предходен десетгодишен период, тъй като била уведомена по чл.25, ал.1, вр.чл.22, ал.1, т.20 от ЗОПДНПИ/отм./ от Софийска градска прокуратура за привличането на горепосоченото лице като обвиняем по пр.пр. №8529/2013г. по описа на СГП, ДП №115/2014г. по описа на СО-СГП, за извършването на престъпление по чл.283а,т.1,вр. чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК. Престъплението, за което било повдигнато обвинението попадало в посочените като повод за инициираната финансова проверка престъпления по чл.20 от ЗОПДНПИ/отм./. Оповестила е също, че за времето от 16.01.2007г. до 16.01.2017г., проверката по отношение на П. , семейството му и юридически лица, за които имало данни да са били контролирани от първото лице, установила в имуществото му "значително несъответствие" по смисъла на пар.1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ/отм./, надхвърлящо визираната в закона сума от 250 000лв. за целия посочен период. Констатираното несъответствие, подкрепено от събраните при проверката писмени доказателства в случая възлизало на 14 191 710,64лв. и според К. ведно с характера на престъплението, за което е повдигнато обвинението на П. напълно покривало изискването на закона за допускане на поисканото обезпечение, поради наличието на достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и подлежи на бъдещо отнемане от Държавата.

При тези твърдения и с оглед представените в тяхна подкрепа доказателства, първоинстанционният съд е наложил поисканите от К. обезпечителни мерки: "възбрана" върху 32% от жилище с РЗП 1010,70 кв.м., изградено в УПИ *,6101 по плана на гр. С., с площ 3718 кв.м., находящ се на административен адрес:гр. Созопол, ул."Х"№6 и 8, за която идеална част според К. не са установени законни източници на средства за строителството, осъществено в рамките на проверявания период, както и "запори" върху банкови сметки на П. и върху дялове и акции, притежавани от него в търговски дружества и в контролирани от тях такива. Съдът е дал тримесечен срок за предявяването на бъдещия иск.

Апелативен съд Б. намира определението за правилно, за неос-нователни изнесените против него в жалбата възражения и счита, че новите доказателства не променят постановения от окръжния съд извод.

Според чл.38 от специалния ЗОПДНПИ/отм./ налагането на обезпечение на бъдещ иск е основателно, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото и когато искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. От този текст следва, че бъдещият иск на К. следва да бъде допустим, вероятно основателен на база представените към искането за обезпечението доказателства, както и да е налице обезпечителна нужда за молителя- бъдещ ищец да поиска обезпечението, а освен това сочената обезпечителна мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.

Видно от материалите по делото е, че в случая К. е извършила проверка за несъответствие в имуществото на физическо лице, осъществена в рамките на предвидените й по специалния ЗОПДНПИ/отм./ правомощия, на база уведомление от орган по чл.25 от Закона за повдигнато обвинение срещу същото физическо лице за извършено престъпление, визирано в чл.22 от Закона, в резултат от която твърди, че е формирала обосновано от изобилен доказателствен материал предположение, че посоченото лице притежава и контролира незаконно придобито имущество. На база така изнесените твърдения, оповестените от К. бъдещи искове против И. П. , неговата съпруга досежно имущество, придобито в СИО и притежаваните от П. и негово дружество акции и дялове в три юридически лица-търговци:"А" А. , "С" А. и "А" ЕА. , са допустими, защото осъществяват правото на иск на К. в рамките на правомощията й, предвидени в нормативен акт и срещу лица, за които тя е изнесла твърдения за наличието на предвидените в същия закон предпоставки, а именно- за притежание и/или контрол над незаконно придобито имущество.

Неправилност на обезпечението в частта срещу посочената в жалбата за заличена Ф. "Граждански медии", поради недопустимост на бъдещ иск срещу несъществуващ правен субект този съд приема, че не следва да обсъжда, защото това юридическо лице не е сред частните жалбоподатели, очертаващи от субективна страна предмета на висящото пред апелативния съд производство, а възраженията им в този смисъл са недопустими, защото са заявени в защита на чужди процесуални права.

В искането си за налагане на обезпечението до Окръжен съд Б. К. е твърдяла също, че бъдещите й искове са основателни.

В контекста на преценката на съда по обезпечението за наличност на изискуемата от закона "вероятна основателност" на бъдещите претенции, според апелативния съд следва да се съобразят задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които тази преценка се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, но не като се измества задълбочената съдебна проверка, дължима при решаването на спора по същество, доколкото евентуално би се стигнало до недопустимото му пререшаване. Дали искът е действително основателен, е правен въпрос по същество, предшестван от подробното обсъждане в съвкупност на събраните в исковото производство доказателства, представени от двете спорещи страни. При допускане обезпечението на бъдещия иск обаче съдът преценява само неговата вероятна основателност. В този смисъл Апелативен съд Б. приема, че не е длъжен да обсъжда в конкретика и детайли всяко едно от представените от К. писмени доказателства и намира, че необсъждането им от първата инстанция също не може и не следва да съставлява порок на обжалваното определение, водещ до неговата отмяна. В случая отправеното до БОС искане за налагане на обезпечителните мерки, състоящо се от 298 листа съдържа пълна обосновка на изводите от проверката на К. и към него под опис са приложени и приети от Окръжен съд Б. 975 документа, опаковани в четири кашона. Именно те обосновават крайния извод на ищеца за значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, възлизащо на 14 191 710,64лв., а оттам и за незаконност на имуществото, към което са насочени обезпечителните мерки, като притежавано и контролирано от И. П. Комисията образува производство по този закон, респективно прави обосновано искане за налагането на обезпечителни мерки върху наличното имущество на едно физическо лице при следните кумулативни предпоставки: когато това лице е привлечено като обвиняем за някое от престъпленията, визирани в чл.22 от ЗОПДПНИ/отм./ и ако може да се направи обосновано предположение, че имуществото му е незаконно придобито. Обосновано предположение за последното е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, съгласно чл. 21 ЗОПДНПИ, препращащ към пар.1,т.7 от ДР на Закона. Последната разпоредба предвижда, че "значително несъответствие" представлява онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван десетгодишен период. В конкретния случай данните по делото сочат на обоснованост на искането за обезпечаване на заявените от К. бъдещи искове, защото установяват наличието на законовите предпоставки за това.

С оглед така изразеното становище Апелативен съд Б. приема всички останали оплаквания на жалбоподателите, изнесени в т.1 и т.4 от частната жалба, касаещи съществото на спора, за насочени към проверката на ирелевантни за целите на настоящото обезпечително производство обстоятелства, поради което ги отхвърля като неоснователни.

Според този съд по делото е доказана и обезпечителната нужда от налагането на поисканите от К. мерки върху имуществото, притежавано и/или контролирано от П. Апелативният съд споделя трайно установената съдебна практика, според която обезпечителната нужда при паричните/осъдителните/ искове се предполага винаги при липса на данни, които да я опровергават, т.к. съществува възможност ответникът да се разпореди с имуществото си така, че то да не е достатъчно за удовлетворяването на ищеца/в този смисъл например определение № 1* от 18.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 926/2012 г., II т. о., ТК, О. № 420 на САС по в. ч. гр. д. № 503/2017 г., Определение № 2* от 30.08.2010 г. на ОС - В. по в. ч. гр. д. № 1674/2010 г. и др./. При положение, че с производство като настоящото К. създава неблагоприятни последици в чужда правна сфера, е налице реална опасност да не може да упражни правата си да изземе притежаваното и/или контролирано незаконно имущество, при постановено в нейна полза съдебно решение по реда на ЗОПДНПИ/отм./.

Възражения против адекватността на наложените обезпечителни мерки не са въведени от жалбоподателите, но само за пълнота на изложението настоящият съд отбелязва, че биха били неоснователни, т.к. допуснатите по делото съответстват на заявената от бъдещия ищец обезпечителна нужда.

Не се споделят от настоящата инстанция и оплакванията за недопустимост на подадената от К. молба за обезпечение по причини, че липсвали законовите предпоставки за възникване на качеството процесуален субституент на К. , като в случая не била доказана процесуалната легитимация на К. В същност поясненията в частната жалба / л.11- дело БАС първи абзац/ в смисъл, че в молбата липсвали необходимите фактически твърдения и доказателства за осъществяването на горните предпоставки и свързания с това пак там извод, че заради това нито страните, нито съдът можели да установят дали за държавата е възникнало правото на отнемане на имущество спрямо тях, сочат на неправилно смесване на предпоставките за редовност на молбата, относими към допустимостта на производството по обезпечението с тези за нейната основателност, която е предмет на преценката на съда по същество и има за резултат отхвърлянето или уважаването й. Само за яснота в насока допустимост на молбата за обезпечение, подадена от К. против П. и контролирани юридически лица съдът добавя, че К. е процесуално легитимирана от чл.37 ЗОПДНПИ /отм./ да подаде до съда искане за обезпечение на бъдещите си искове по чл.74 от същия закон против проверяваното лице, свързани с него лица и контролирани от него юридически лица, т.е. производството по разглежданата тук молба не е следвало да бъде прекратено от окръжния съд като недопустимо, заради недоказана активна процесуално правна легитимация на молителя.

Не се споделят от този съд и доводите, че молбата за обезпечение била нередовна, защото не съдържала индивидуализация на бъдещите искове срещу отделните ответници/нямало един иск по чл.74 ЗОПНДПИ/отм./ с цена 199 051 065,19лв., а четири отделни иска срещу различни бъдещи ответници/, защото не била посочена цена за всеки от тези искове, нито какви ще са те, не била изнесена фактология за пораждането на правото на К. срещу всеки от ответниците, както и по отношение на имуществото, чието отнемане се иска; липсвала индивидуализация на фактите, пораждащи право на обезпечение на К. спрямо третите лица, които не са ответници по бъдещите искове, както и на фактите, установяващи наличието и съдържанието на имущественото несъответствие и неговите параметри.

В същност искането на К. за допускане на обезпечителните мерки съдържа описание на всички искове /от обективна и субективна страна/, които К. възнамерява да заведе след констатациите от проверката на имотното състояние на И. П. в периода януари 2007г.- януари 2017г./ вж. л.261-268 от искането/. В същото волеизявление се съдържат и констатациите на ищеца за това кое от обследваните имущества на П. лично, придобито в режим на СИО и от търговска дейност е счетено съобразно момента на придобиването му за законно и кое за незаконно, както и каква е връзката му с дяловете от капитала и акциите, емитирани от дружества, които не са посочени за бъдещи ответници, т.к. няма основание да бъдат такива. Чл.76 от ЗОПДНПИ/отм./ изрично посочва в своята ал.2 кои са лицата, призовани да бъдат ответници в осъдителното производството по чл.74 от същия закон. Третите лица, емитирали акции, придобити от проверявания/ респективно от свързаните с него лица или контролирани от тях дружества/ и третите лица-дружества, в които преждепосочените субекти са придобили дялове, не са сред ответниците по ЗОПДНПИ/отм./, защото тяхното имущество не се засяга от производството по този закон.

Според съда твърдението за недобросъвестно упражняване на правата на К. в случая, както и правното значение на особеното мнение на члена на същата К. Л. Т. , касаещо приватизационната сделка на "К" А. и отричащо възможността тя да е източник на незаконни доходи, съответно имуществото на това дружество да бъде трансформирано в друго, незаконно придобито имущество, са доводи по съществото на спора, относими към бъдещото исково производство по чл.74 от Закона и нямат отношение към редовността на молбата за обезпечение или нейната основателност, поради което Апелативен съд Б. не ги обсъжда.

Неоснователни са и оплакванията на частните жалбоподатели, които не са посочени от ищеца за бъдещи ответници, но К. е поискала, а съдът е наложил запори върху дяловете, които притежава в тях косвено чрез друго дружество И. П. и върху акции на дружества, притежавани от други, чийто едноличен собственик или притежател на над 50% дялово участие в тях отново е дружество, контролирано от проверяваното лице. Изводите на К. за наличието на контрол са обосновани с легалното определение за това понятие, дадено в пар.1, т.2 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ и констатациите по фактите, направени в тази връзка от нея при проверката на имуществото на П. Затова съдът намира за необосновано, а оттам и неправилно твърдението на тези трети лица, че наложените обезпечителни мерки засягали имуществото им. В същност мерките са насочени към емитирани от тях акции, впоследствие придобити от бъдещите ответници по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ или към дружествени дялове на ответниците от капитала на третите лица.

В обобщение на изложеното дотук, съдът приема обжалваното определение на първата инстанция, допускащо поисканите от К. обезпечения за правилно и счита, че следва да го потвърди.

Мотивиран от горното, Апелативен съд Б. О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2057/21.11.17г., постановено по ч.гр.д. №1750/2017г. по описа на Окръжен съд Б. , с което е допуснато поискано от К. обезпечение на бъдещи искове по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./. Определението е окончателно.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Крими и право