Българинът живее 7 години по-малко от жена си

Мъжете се чувстват най-добре в държавите със стабилни и високи доходи

Българинът умира 7 години преди жена си. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,3 години, докато при жените е със 7,1 години по-висока - 78,4 години, обявиха от Националния статистически институт. Това обаче не е свързано само с физическите разлики между мъжете и жените, а и с начина на живот - каква професия има човек, под какъв стрес живее и доколко се грижи за здравето си. За период от 10 години, между 2007 г. и 2017 г., средната продължителност на живот при мъжете е нараснала с 2 години, а при жените - с 2,1 години. Удължаването на живота е нормална тенденция в целия свят. Условията на живот и здравеопазването се подобряват с всяка изминала година. Но същевременно статистическите данни показват, че разликата между мъжете и жените в България се увеличава.

0203_2_228392

Очакваната средна продължителност на живота общо за населението на страната, изчислена за периода 2015-2017 г., е 74,8 години, като спрямо предходния период (2014-2016 г.) тя се увеличава с 0,1 години. Оказва се, че има много тясна зависимост между размера на доходите и продължителността на живот. Доходите в България са най-ниските в ЕС. За един час работа в страните от ЕС хората получават средно по 23,1 евро, докато в България взимат по 5,1 евро, или близо четири пъти по-малко, сочат данните на Евростат. Същевременно България се нарежда на първо място в ЕС по най-малка продължителност на живота. Веднага след нас са Латвия и Литва, където живеят средно по 74,9 години.

Любопитно е да се погледне в кои страни живеят най-дълго мъжете, и в кои жените. Оказва се, че като цяло има тенденция дамите да живеят най-дълго в страните, които са известни с хубавата си кухня - Испания (където достигат средно до 85,7 години), Франция (85,5 г.) и Италия (84,9 г.). В Швейцария жените също имат дълъг живот, който достига средно до 85,1 години. А мъжете живеят най-дълго в страни с високи доходи и ниска безработица - Исландия (81,2 г.), Лихтенщайн (80,9 г.) и Швейцария (80,8 г.). Добрата храна, заедно с доходите и нивото на здравеопазване имат съществено влияние върху продължителността на живота. Същевременно обаче начинът на живот и парите имат различно влияние върху мъжете и жените. В държавите с ниска безработица и стабилни доходи мъжете се чувстват сигурни за финансовото състояние на семейството и нямат големи грижи за изхранване на децата. Това намалява стреса в ежедневието и увеличава средната продължителност на живота им. Докато в страните с по-бохемски начин на живот, жените живеят най-дълго, дори тези държави да имат икономически проблеми като например доста голям държавен дълг и сравнително голяма безработица.

Интересно е да се види как влияе продължителността на работния ден върху продължителността на живота. В Холандия работят най-малко в ЕС. Средната продължителност на работната седмица там е само 30,3 часа, или 10 часа по-малко, отколкото в България. Затова Холандия е известна с това, че предлага най-добрия баланс между професионален и личен живот. Средната продължителност на живот на холандците обаче е 81,6 години, което ги нарежда някъде по средата сред страните от ЕС. Това показва, че работното време не е решаващо за продължителността на живота.

2,8 години допълнително

за хората в градовете

Средната продължителност на живота на населението в градовете в България е с 2,8 години по-висока (75,6 години), отколкото на хората в селата (72,8 години), сочат данните на Националния статистически институт. Това доказва, че професията на човек и достъпът до здравеопазване имат огромно значение за продължителността на живота. В селата въздухът е по-чист, отколкото в градовете, но явно това не е достатъчно за дълголетие. За последните 10 години, от 2007 г. насам, за населението в градовете продължителността на живот е нараснала с 2,6 години, а за жителите на селата увеличението е два пъти по-малко - само с 1,3 години. Явно достъпът до здравеопазване, което е свързано както с размера на доходите, така и с наличието на лечебно заведение, е от съществено значение за годините, до които ще доживее човек.

Умираме най-млади в ЕС

Швейцария и Испания са отличници

Най-разпространеният икономически критерий, който показва стандарта на живот е брутният вътрешен продукт (БВП) на страната. По този показател България твърдо заема последното място в ЕС. Но за да се оцени една страна, може да се погледне и до колко години достигат нейните жители, както и колко деца раждат. Лошото е, че по отношение на очакваната продължителност на живота българите отново са на последно място в ЕС със 74,8 години. Като цяло бившите социалистически страни показват по-лош резултат по отношение на продължителността на живота, отколкото по-развитите държави в Западна Европа. Но най-интересното е кои са отличниците и какво можем да научим от тях.

Първото място си поделят Швейцария и Испания (и двете по 83 години). След това се нареждат Италия и Лихтенщайн, които също имат равен резултат (82,7 г.). На следващите места са Исландия (82,5 г.), и Франция, Люксембург и Норвегия (всичките по 82,4 г.).

Макар на първо място е Швейцария се оказва, че парите не са най-решаващи за да имате дълг живот. Защото Испания и Италия често се посочват като страни с твърде голям държавен дълг, а техният БВП на човек е доста по-малък от този на богатите страни в Европа. Оказва се, че на преден план излизат фактори като начина на живот и храната. Швейцария е страната с най-много референдуми и пряка демокрация. В същото време там има ред и правила за всичко, като това не се възприема от местните жители като ограничение. А по-скоро като начин да се живее спокойно без някой да натрапва своите виждания. В Испания и Италия за продължителността на живота огромна роля има средиземноморската кухня, която се препоръчва от много специалисти. Оказва се, че спокойният живот и добрата храна имат много по-голямо значение за здравословния живот от размера на държавния дълг и ръста на БВП. Затова и бившите социалистически страни, в които се правят редица реформи, свързани с чести промени, показват доста лоши резултати по продължителност на живота.

Региони

София и Кърджали са с най-много дълголетници

Очакваната продължителност на живота в България варира от 72,9 години в областите Враца и Монтана до 76,4 години в областите София (столица) и Кърджали, обявиха от Националния статистически институт. Враца и Монтана са областите с най-ниски доходи в станата, а в столицата заплатите са най-високи и има най-много болници. Това доказва, че доходите и достъпът до здравеопазване имат решаващо значение за продължителността на живота.

Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Кюстендил (8 години), а най-малка - в област Шумен (5,9 години), показват още данните на НСИ.

Трайна тенденция:

Демографската криза

се задълбочава

Процесът на намаляване и застаряване на населението в България продължава. Намаляват броят на живородените деца и коефициентът на обща раждаемост; увеличават се починалите лица и коефициентът на обща смъртност; задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Тези негативни тенденции отчете през месец април, т.г. националната статистика, базирайки се на данни от цялата 2017 г.

Към 31 декември 2017 г. населението на страната е било 7 050 034 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2016 г. населението на страната намалява с 51 825 души, или с 0.7%. Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а жените - 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 жени. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

По отношение на застаряването в края на миналата година лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от нацията.

25 597 са дошли

в България

Над 31 хиляди

са емигрантите ни за година

През 2017 г. 31 586 души са променили адреса си от България в чужбина, като 50.8% от тях са мъже, сочат данни на НСИ. Всеки втори емигрант е на възраст 20 - 39 г. Тези на под 20 г. са 14.6%, а 6.9% са на 60 и повече лета. Най-предпочитани дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).

Имигрантите у нас са както българи, така и граждани на други страни. През 2017 г. 25 597 лица са променили местоживеенето си от чужбина в България. 48.7% от тях са мъже, а 51.3% - жени. Сред дошлите да живеят в страната 36.2% са на възраст 20 - 39 г., а 27% са между 40 и 59-годишни. Имигрантите на под 20 г. са 20.5%, а тези над 60 г. са 16.3%. Най-висок е делът на идващите от Турция (23.7%), Руската федерация (11.7%) и Германия (6.9%).

След 1990 г. се наблюдава характерно отрицателен естествен прираст на населението у нас. През 2017 г. в резултат тези процеси то е намаляло с 45 836 души. Редуцирането, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.5‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.0‰, а в селата - минус 13.5‰. През 2017 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. Най-малко са засегнати областите София и Сливен.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България