Теодоро Петкоф три пъти се кандидатира за високия пост

През 1968 Теодоро осъжда нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет

Исторически шанс пропусна Венецуела. Българинът Теодоро Петкоф три пъти се кандидатира за президент на страната, но не получи доверие. Ако беше спечелил високия пост, нямаше да ги има проблемните Чавес, Мадуро и Гуайдо. Латиноамериканската държава щеше да цъфти в благоденствие!

Теодоро Петкоф е от борчески род. Дядото Тодор, чието име носи, и бабата Райна са членове на Българската работническа социалдемократическа партия. Баща му Петко от пазарджишкото село Ветрен дол участва в Септемврийското въстание през 1923 г. Прехвърля се във Виена, където работи с Георги Димитров. Сетне отива в Чехословакия, запознава се с полската еврейка Ида Малец.

Двамата се качват на кораб за Венецуела. Тук в град Бобурес на 3 януари 1932 г. се ражда Теодоро.

Седемнадесетгодишен влиза в редовете на Венецуелската комунистическа партия. Две десетилетия е в съпротивата срещу диктаторите Перес Хименес и Ромуло Бетанкур. Сражава се като политкомисар с партизанското име Команданте Роберто.

През 1957 г. е убит по-малкият му брат Мирослав. Хунтата обявява 24-часово прекратяване на огъня, за да може Теодоро да го погребе.

Петкоф е залавян няколко пъти, автор е на две класически бягства. През 1963 г. го изтезават в Главната дирекция на вътрешните работи. После го местят във Военната болница. Леглото му е на седмия етаж, в коридора и пред асансьорите има тежковъоръжена охрана.

"На втората нощ - пише проф. Йордан Баев - българинът облича цивилни дрехи, развива найлоново въже и пред смаяните пациенти се спуска от 30 метра до партера. Там разсеяно пита охраната къде е най-близката автобусна спирка и излиза от болницата."

Другото бягство е от затвора "Сан Карлос". Теодоро с двама съмишленици две години копаят подземен тунел. Сантиметър по сантиметър пълзят към свободата. Изхвърлени са тонове пръст, дължината на изкопа е над 70 метра.

На 5 февруари 1967 г. Помпейо Маркес, Гилермо Гарсиа и Теодоро Петкоф влизат под земята и излизат в мазето на близка кръчма. "Първи бе Помпейо, втори - аз, последен излезе Теодоро", спомня си Гилермо.

Това е най-дръзкото затворническо бягство в историята на Латинска Америка. Конспирацията вдъхновява съветски кинематографисти за филма "Тази сладка дума свобода".

Българинът е муза и за Габриел Гарсия Маркес. Двамата са стари приятели, разговарят часове на чаша мохито. "Той има невероятен живот. Ако не го познавах, моите писания щяха да са много по-бедни", признава авторът на "Сто години самота".

През 1968 г. Теодоро Петкоф осъжда нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Критикува КПСС, БКП и другите братски партии. В знак на протест напуска венецуелската компартия и основава Движение към социализъм. Теодоро е революционер, теоретик на лявата идея, икономист и журналист, бил е сенатор.

През 1983 г. се кандидатира за президент. "Това е първият случай, когато гражданин от български произход се кандидатира за държавен глава на друга страна", отбелязва Йордан Баев. "Лидерът на малочислената и догматична компартия Хесус Фария заклейми тогава Петкоф пред нашия посланик в Каракас. Нарече го върл антикомунист, антисъветист и агент на САЩ", допълва професорът.

Теодоро взема едва 4 процента от вота. През 1988 г. отново е на президентски избори с 3 процента народно доверие. Проваля се и през 1993 г., когато печели Рафаел Калдера. Той го назначава за министър на координирането и планирането.

Петкоф приватизира, маха държавния контрол в много сфери на икономиката, преговаря с Международния валутен фонд. През 1998 г. напуска Движение към социализъм, защото подкрепя президентската кандидатура на Уго Чавес. Той обяви, че ще строи нов социализъм и постави темелите на жестока диктатура.

Теодоро е един от лидерите на опозицията срещу чавизма. За целта през 2000 г. основава вестник "Тал куал". През 2006 г. каза, че отново ще се кандидатира за президент. За четвърти път!

По-късно обаче се оттегли в полза на по-младия опозиционер Мануел Росалес. Чавес спечели със смазващ резултат. Той управлява до 2013 г., когато смъртта сложи точка на земната му мисия. Кормилото на страната пое неговият съмишленик Николас Мадуро, бивш шофьор на автобус.

През 2015 г. Теодоро Петкоф бе удостоен в Мадрид с наградата "Ортега и Гасет", която се присъжда на журналисти с особен принос в борбата за демокрация и човешки права. Режимът във Венецуела не му позволи да отиде на церемонията. Вместо него приза получи Фелипе Гонсалес.

Легендата Теодоро Петкоф напусна метежния свят на 31 октомври 2018 г. "Макар че съм роден във Венецуела, винаги съм казвал, че съм българин - определяше себе си той. - Вярвам, че ще успеете. Но най-напред трябва да създадете по-демократични, по-справедливи закони. И те да бъдат валидни за всички!"

Племенницата е бомба със закъснител

Познавачи на женската душевност обявиха Каролина Петкоф за най-секси във Венецуела. Тя е племенница на легендарния революционер, политик и журналист Теодоро Петкоф.

Знойната хубавица с български корен е магнит за фотообективите. Сравняват я с "изригнал вулкан", обвиняват я в "нелегална диктатура". На път е да надмине славата на чичо си.

Под пищната фасада Каролина крие интелект и инициатива. Извън светлината на прожекторите тя е бизнесдама и майка. Иска да създаде фондация за подпомагане на бездомни деца, има и други планове.

Красавицата е бомба със закъснител, твърдят оръжейни експерти. Един ден може да се включи в надпреварата за президентството на Венецуела. Но само когато в страната изгрее истинската демокрация.