Тодор Йончов влезе в историята като Гений на отрицанието
Като при всички великани на мисълта, градивното и разрушителното начало у него са в постоянна борба
Тодор Йончов отрече делото на Николай Коперник и Алберт Айнщайн. Зачеркна Хелиоцентричната теория и сложи кръст на Теорията за относителността. С два решителни замаха българинът влезе в историята като Гений на отрицанието.
Тодор Йончов (1859-1940) е родом от Лом. През 1873 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц открива неговия талант и му издейства стипендия от Австрийския ориенталски музей. Във Виена Тодор изкарва бюргершуле и педагогическо училище. После една година е извънреден слушател във Виенския университет. Продължава образованието си в Цюрих, където през 1888 г. завършва химическия и земеделския отдел на Политехническия институт. В същия институт през 1900 г. се дипломира и Алберт Айнщайн.
Тодор Йончов е сред най-учените българи на своето време. По наполеоновски надарен, той оплодява всякакви идеи. Организира земеделската кооперация “Орало”, основава гимнастическото дружество “Юнак”, ръководи българската делегация на Първите олимпийски игри в Атина. Дори когато си почива, умът на енциклопедиста продължава да работи. В миг на осенение измисля популярния поздрав “Здравейте!” Друго негово вдъхновение ражда прочутите печки тип “Перник”.
Тодор Йончов обаче е сложна личност. Като при всички великани на мисълта, градивното и разрушителното начало у него са в постоянна борба. Страда от остра алергия към авторитетите. Сам гений, за Йончов светилата в науката са прочетени книги, чието място е на лавицата на забравата.
Пръв под ударите му попада Николай Коперник с неговата подозрителна Хелиоцентрична теория.
В началото на ХХ век Тодор Йончов е учител по химия в Първа мъжка софийска гимназия. Живее на улица “Патриарх Евтимий” 33. Квартирата му е пълна с дебели книги, сложни чертежи, странни стъкленици, огледала и призми. Алхимична лаборатория, в която трескаво се търси философският камък на познанието. Обитателят наблюдава, измерва, пресмята.
Коперник греши, заключава Йончов. На 4 декември 1901 г. той излага твърденията си пред “ученото събрание” на гимназията, а през март 1902 г. начева списание “Светлина и мрак”. Мисията на изданието е да разгласи, че Земята не се върти.
“Мен са ме убеждавали - пише опонентът на Коперник, - че Земята се върти и въпреки това, гдето ми се е виждало землевъртението доста чудовищно, вервал съм, както верват и всички други; убеден обаче никогаш не съм бил, като не са убедени даже и самите астрономи, що доказват, че Земята се върти.”
Космогонията на Йончов за Земния покой прониква в университета. Книжките на “Светлина и мрак” тайно се четат под банките. Стилиян Чилингиров разказва за една неочаквана среща с литературния законодател д-р Кръстю Кръстев. Неколцина студенти избягали от лекцията му, за да отидат на Йончова беседа. За беда връхлетели на Кръстев на улица “Московска” зад княжеския дворец.
Преподавателят връща бегълците в полупразната аудитория, намества пенснето си, подпира се на катедрата и изрича: “Не знам тоя забъркан човек дали ще докаже, че Слънцето се върти около Земята, но вашите отсъстващи другари доказаха, че обичат да се въртят около глупостта.”
Тодор Йончов не се интересува от мнението на д-р Кръстев. Той спори със самия Коперник. В книжка 5 на “Светлина и мрак” ломчанинът документира за грядущите поколения: “Моите самоучения върху тия извънредно важни въпроси ме наведоха на цел ред разкрития, които разкрития ми помогнаха да си обясня произхождението и зависимостта на явленията и природните процеси, и които разкрития ме осветлиха и върху въпроса за землевъртението.”
Тук Йончов поема дълбоко въздух и се провиква: “Възоснова на тия мои разкрития опован, аз от 9 март 1903 год. обявявам, че Земята не се върти!”
“Земята не се върти” е заглавието на многотомна поредица, с която се ангажира столичният печатар Георги А. Ножаров. Поради липса на хартия обаче излиза само том I. Останалите девет още чакат да бъдат обнародвани. Депозирани са в издателството на Българската академия на науките.
Докато текат тези събития, Алберт Айнщайн е в Берн. Търси си белята, като чопли проблемите на относителността. През 1905 г. той формулира специалната, а през 1915 г. общата Теория за относителността.
E=mc2 е абсурд, спонтанно възкликва Тодор Йончов, когато вижда историческото уравнение. Йончов е с двадесет лазарника по-възрастен от Айнщайн. “Тоя младок иска да преобърне света с главата надолу!”, гневи се българинът и отново подостря перото. Дълго се рови в Айнщайновите сметки, докато най-сетне изготвя поредната контратеория.
На 10 февруари 1926 г. Йончов облича нов костюм, лъска чепици, вчесва мустак и с куп листа под мишница се изправя пред Българското химическо дружество. След като хвърля закономерен мост между случая “Коперник” и случая “Айнщайн”, ораторът започва да вади вода от много кладенци. Според него научната немощ на онзи, когото са провъзгласили за втория велик евреин след Христос, е повече от прозирна.
“Релативните явления остават завинаги релативни и те никогаш не могат да се оплитат в математически формули, а още по-абсурдно е да предскажеш появяване на явления, на които самата им поява е релативна!”, отсича Йончов. Аудиторията наостря слух.
“Още по-фатално за самата теория е твърдението на проф. д-р Айнщайн, какво всички явления в природата не са абсолютни, а релативни, т. е. предизвикват се едни в присъствието на други”, изобличава критикът. Тук публиката почва да си води записки.
Тодор Йончов отпива глътка вода и продължава: “Е добре, да приемем това негово предложение, което той поставя като основен камък на релативитетната си теория, за вярно. Ами сега се явява най-главният въпрос: кое е онова първородно основно вцепенено явление, по отношение на което изявяват всички явления във Вселената своето релативно битие?”
След няколко часа говорене ораторът преграква и слиза от катедрата. Съмишленици му стискат ръката.
Контратеорията на Йончов е пратена в писмен вид на улица “Граберланд” 5 в берлинското предградие Шонберг, където живее Айнщайн. Професорът с трепет отваря пратката. Вътре - книга с оранжева подвързия, върху която на немски е отпечатано: “Die Winderlegung der Einsteinschen Relativitatstheorie”. Следват заглавията: “Теории и истината. Теориите пред залеза си. Оборване Айнщайновата релативитетна теория. Простотворно изложени разсъждения и заключения.”
Ако е искал да прочете съчинението, Айнщайн е имал подръка преводач в лицето на стажанта Рашко Зайков. Двамата се запознават тъкмо през 1926 г., когато Йончов праща труда си в Берлин. “Айнщайн ме прие много любезно и в продължение на три часа (до 9 часа вечерта) ме запознаваше с проблемите, които го вълнуваха по това време”, спомня си Зайков. Физикът обаче не отваря дума за конфузната книга. Той е бил във връзка с доста българи, като биолога Методий Попов, юриста Йосиф Фаденхехт, композитора Панчо Владигеров, германиста Константин Гълъбов. Отнасял се е с внимание към тях, за някои дори е ходатайствал.
Само Тодор Йончов отминава с мълчание. Защо? Защото другите са благоговеели пред авторитета Алберт Айнщайн. Единствен скандалният Йончов дръзва да се изправи срещу него. Светилата в науката не обичат някой да се съмнява в абсолютната величина на тяхната непогрешимост.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш