Българското гражданство пак е на дневен ред сред хората от района на Мала Преспа в Албания

Един от най-засегнатите райони от геополитиката в Албания е районът на Мала Преспа. Намиращ се на границите на вече Република Северна Македония и Р. Гърция, Мала Преспа продължава да бъде разменна монета между „силните на деня“. През 2017 година благодарение на местни жители, които не се поколебаха да заложат името и подписа си за признаването на българското малцинство, България гордо заяви, че „грешката“, допусната през 1946-47 година, е поправена. Даже имаше спор от местния български елит чия е заслугата. Никой не спомена заслугата на тамошните. Хората, които работиха на терен. Така с признаването от албанските власти на малцинство, България сложи ново начало за хората си там.

Да! Последваха политически обещания, дипломатически посещения, и прочие. Както и очаквания от местните. Хората, които 50 години живееха като македонско малцинство, се обединиха и в една подписка заявиха, че те са българи.

Обаче… Точно тези българи, които бяха потупани по рамото, последните дни четат „Съветът по гражданство не е уважил молбата. Няма категорични данни за наличието на възходящ българин.“ Само един факт, за тези, които дори и не знаят, къде се намира този район – в това населено място няма един „гюптин“ или „турчин“. Хората с векове ревностно са пазили езика, традициите, културата. Архаични, бедни, забравени от съвремения човек, но техни. Дори и днес смесени бракове почти няма. Всеки от нас бе закърмен с думите „с нашенец“, когато е ставало дума за брак. Но за Съвета по гражданство към Министерство на правосъдието категорични данни за възходящ българин няма. Да, те спазват закона. Дотук добре. Бих искала да питам този съвет, как „Петко Петков“, син на Яна и Траян, получава българско гражданство, а родителите му, т.е Яна и Траян, „отказ“ заради липса на същите данни.

Абсурдите не спират дотук. Официална България говори за приобщаване на това малцинство. Как? Като веднъж му казва, бори се да се признаеш като българин и се върни към корените си, а втори път, съжалявам, не са намерени налични данни, че ти си един от нас. Първоначално отказите на българско гражданство за „украинци“, „сърби“, „молдовци“, „албанци“, „македонци“ го отдадох на натиска, който има тази дирекция, заради случилите се събития в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) през ноември миналата година. Но като се сблъсках с „липсата на данни“ точно за хора от Мала Преспа, останах без ума и дума. Какво се случва всъщност? Скоро ще има преброяване на населението в Албания, където се очаква всеки от нас да заяви националността си. Като какви да се заявим след такова решение? Хора с липса на данни за бъзходящ българин? Факт е, че няма архиви, които документално (паспорт, кръщелно и т.н.) доказват търсените от Съвета по гражданството (СГ) данни.

Случайно? Надали някой очаква, че в 9-те села на границата с Бивша Югославия, Гърция и Албания, тогавашната държавна машина ще запази „компрометиращи факти“, различни от вече признатото малцинство (македонско). Историческите факти и народната памет все още са живи. С това трябва да е наясно СГ. Или законодателите, които са писали закона за българско гражданство. Мина повече от четвърт век и ясна позиция няма. Да, хората в Мала Преспа не говорят днешния, книжовен български. Да, влиянието на „македонския език“ в местния говор е наличен. Защото „някои“ имат постоянна политика на терен и с дела. Какво правим ние? Водим преговори? Вече няма нужда. Страхуваме се, че хората, получили българско гражданство, ще заминат в Европа? Те и сега пътуват свободно. Няма да се учудя ако утре, след поредното разочарование от неспазените обещания, тези хора да обърнат гръб на България.

Когато мащехата е добра, а родната майка не иска да те види, разбира се, че ще обичаш мащехата. Колкото и да ти е болно. Дали утре, когато ще наближи часа за преброяването, пак ще се иска от нас да бъдем българи?

Това са хора! Не са „правене на политика“! И е крайно време да се сложи край на недомлъвките и игрите. Защото изгубеното самосъзнание се връща трудно. Или не се връща.

П.С. Ако някой се интересува за населението на този район, нека провери следните книги: Димитър Мишев - „Македония и нейното християнско население“

Васил Кънчов - „Македония. Етнография и статистика“

Нашенците са поне 60 000 души

Българите в Албания са между 60 000 и над 170 000 души. Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 г.

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата с Македония. Значителен брой българи живеят в градовете: Елбасан (4 – 12 000), Тирана (3 – 4 000), Драч (2 – 3 000), Пешкопия (около 1000 души). Българите в областта Кукъска Гора, т.н. горани, са около 7 500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1 800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села.

Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите: „Кодра е прифтит“ (Попово бърдо), „Догана“, „Али Деми“, „Алияс“, „Киностудио“ и др