България е изнесла цветни метали за над 2,8 млрд. евро

Експортът ни се е увеличил с 80% в номинално изражение през 2017 г. спрямо 2010 г.

Брекзит може да има осезаем ефект върху търговията ни

Членството в Европейския съюз влияе съществено върху развитието на българската икономика. Интеграцията с този голям пазар продължава, като участието на местните фирми във веригите на добавена стойност допринася за създаване на работни места, генериране на доходи в страната и промяна в структурата и вида на изнасяните стоки. В тази статия ще разгледам динамиката на износа и вида на стоките, които фирмите произвеждат и успяват да реализират на чуждестранните пазари.Миналата година е най-силната за българския износ до момента. През първите осем месеца на 2018 г. обаче износът се понижава с 1,5% спрямо съответния период на 2017 г.

Развитие след кризата

Рецесията, съпътстваща Световната финансова криза, засяга българската икономика в края на 2008 г., като є повлиява най-съществено през 2009 г. Тогава е регистриран спад на износа на стоки с 3,5 млрд. евро (понижаване с 23,1%) до 11,7 млрд. евро. Още през 2010 г. обаче експортът се възстановява и дори надминава размера от 2008 г., като достига 15,6 млрд. евро. Следващата, 2011 г., е дори по-успешна, тъй като износът нараства с 4,7 млрд. евро спрямо предходната година и за пръв път надхвърля 20 млрд. евро. След това развитието е по-слабо променливо, като единствено през 2014 г. се отбелязва минимален спад (с 0,7%) спрямо предходната година. 2017 г. също е успешна за експортния сектор, след като износът нараства с 3,8 млрд. евро и достига 27,9 млрд. евро (54% от брутния вътрешен продукт). Така през 2017 г. в номинално изражение износът ес почти 80% по-голям спрямо 2010 г.

Разгледан по-дългосрочно износът проявява ясно изразена тенденция за нарастване, като единственото по-сериозно отклонение от линейната зависимост е кризисната 2009 г.Факторите за това развитие са свързани с формирането на капитал през периода преди финансовата криза. Засилената инвестиционна активност, финансирана както с местни, така и с чуждестранни спестявания, увеличава производствения капацитет и засилва обвързаността с европейските партньори. Достъпът до нови технологии и подобряването на мениджмънта също допринасят за повишаването на конкурентоспособността и разширяването на пазарните дялове.Освен това външното търсене е силно стимулирано чрез политиката на количествени улеснения на централните банки, които инжектират огромен обем ликвидност.

Кризата обаче предизвиква силен спад на потоците от чуждестранни спестявания към българската икономика. Средата за бизнес не благоприятства и местните инвестиции, които също отбелязват понижаване и това забавя нарастването на потенциала за производство и износ.

Основни пазари

Най-значимият пазар за българските фирми е Европейският съюз. Типично за членовете на митнически съюз е търговията да се концентрира в границите му, докато тази с трети страни да е ограничена. България обаче успява да запази и дори да разшири присъствието си и на други пазари, което допринася за положителното развитие. Така през 2017 г. износът за ЕС е 63% от общия, като достига 17,7 млрд. евро.

Както традиционно, така и през 2017 г. най-важната отделна страна-вносител на български стоки е Германия, като регистрираният износ е приблизително 3,6 млрд. евро. На второ място се нарежда Турция (2,5 млрд. евро), страна извън ЕС, но съседна на България и с динамично развитие през последните години. Италия, Румъния и Гърция допълват най-големите вносители със стойности съответно 2,2 млрд. евро., 2,2 млрд. евро и 1,8 млрд. евро. Останалите страни, за които износът надхвърля 1 млрд. евро, са Белгия и Франция.

Макар и извън най-важните десет дестинации за българския износ очакваното излизане на Обединеното кралство от ЕС може да има осезаем ефект, тъй като той надхвърля 650 млн. евро и е сравним по размер с този къмСеверна и Южна Америка (670 млн. евро) или към Китай (680 млн. евро). Износът за Руската федерация е малко по-голям - 741 млн. евро, като въпреки санкциите, които са наложените спрямо държавите от ЕС, се повишава с почти 90% на годишна база.

Структура и компоненти на износа на стоки

През 2017 г. износът на България е доминиран от суровини и материали, чиито дял е 39%, приблизително по една четвърт са инвестиционните и потребителските стоки, а енергийните ресурси са 11%. Въпреки че делът на стоките с относително по-ниска добавена стойност се запазва висок, спрямо 2011 г. структурата се променя в посока износ на повече потребителски и инвестиционни стоки (с по-висока добавена стойност) за сметка на суровините и енергийните ресурси.

Групата стоки, която е с най-съществен дял в износа на България, е цветни метали. Износът през 2017 г. надхвърля 2,8 млрд. евро. Съществен принос за това има повишаването на цените на тези суровини на международните пазари. Цената на медта,например, нараства през 2017 г. с почти 24%. Освен това се увеличава и обемът изнесена продукция. Отрасълът е изключително важен за българската икономика, като три от най-големите предприятия в него попадат сред 20-те най-големи непублични компании в страната, а общият им оборот надхвърля 3,6 млрд. евро.

В класификацията на износа според реализираните продажби за износ второ и трето място заемат „Други суровини и материали“ и „Други инвестиционни стоки“ съответно с 2,8 млрд. евро и 2,4 млрд. евро. Те са следвани от петролните продукти с 2,3 млрд. евро и суровините за производство на храни – 1,9 млрд. евро. Останалите групи стоки, чиито износ надвишава 1 млрд. евро през 2017 г., са дрехи и обувки, храни, резервни части и оборудване, лекарства и козметика, мебели и домашно обзавеждане, други потребителски стоки и оръжия и боеприпаси.

Износът на оръжия и боеприпаси се развива най-бързо през периода 2013-2017 г. Според данните на Междуведомствената комисия за експортен контрол през 2013 г. приходите от износ са 235 млн. евро, докато през 2017 г. те надвишават 1,2 млрд. евро, т.е. нарастват над 5 пъти. По този начин приносът им към общия износ се повишава от 1,1% през 2013 г. до 4,4% през 2017 г. Най-големите купувачи традиционно са Саудитска Арабия, Ирак, Съединените щати, Индия и Алжир. Основно се изнасят боеприпаси, снаряди и ракети.

Бързо развиващи се артикули са също отчитаните в групата „Други инвестиционни стоки“ като темпът на растеж спрямо 2011 г. е почти 180%, следван от резервни части и оборудване, „Други потребителски стоки“ и цимент с над 100% нарастване. Динамично е развитието при износа на храни, лекарска и козметика, пластмаси и каучук, машини, уреди и апарати, домашно обзавеждане и мебели, транспортни средства, където темповете на растеж надвишават 60% за посочения период.

Автомобилостроенето е секторът, който е един от най-привлекателните за чуждестранни инвестиции през последните години.Понастоящем размерът им надхвърля 1 млрд. лв. и се очаква те да продължат да нарастват.Макар че в страната не се сглобяват автомобили, тук вече се произвеждат множество компоненти, които се влагат в производството на крайния продукт. Това предопределя и насочеността на отрасъла към износа, който постоянно нараства. Според Министерството на икономиката общите приходи на сектора през 2017 г. достигат 2,5 млрд. евро.

Текущо развитие

През първите осем месеца на 2018 г. се регистрира спад с 1,5% на стойността на изнесените стоки от България до 17,9 млрд. евро. Износът за ЕС нараства с 11,1% на годишна база и достига 12,7 млрд. евро. Спадът на износа за трети страни обаче е с 22,9%, като се понижава до 5,2 млрд. евро. Приносът за това е на Турция, където понижаването е с почти 423 млн. евро, Руската федерация - понижаване с над 267 млн. евро, и Египет – спад от 222 млн. евро. Основен фактор за това понижаване е обезценяването на валутите на тези страни спрямо еврото/лева през посочения период.

Съществен принос за понижената стойност на износа през 2018 г. имат минералните горива, масла и подобни продукти. Според предварителните данни в тази група стоки намаляването на износа е с над 40% на годишна база, т.е. около 750 млн. евро., въпреки че цените на тези продукти се покачват през годината.

Също така негативно развитие се наблюдава при износа на оръжия. От началото до средата на 2018 г. най-големите предприятия в сектора декларират спад на оборотите си. По този начин очакванията за цялата година са, че вероятно ще се реализира понижаване и в най-добрия случай приходите ще се запазят на равнището от предходната година.

Изводи

Като цяло българският износ се пренасочва към стоки с по-висока добавена стойност. Въпреки това суровините все още заемат значителен дял. Инвестициите в преработващата промишленост дават резултат. Наличието на физически капитал и съвременни технологии позволява дори при недостиг на природни ресурси от местни източници да се произвеждат продукти, които са търсени на международните пазари.

Текущата ситуация до момента през 2018 г. обаче показва признаци на застой, което при покачващи се цени означава, че обемите изнесени стоки всъщност намаляват. Причините за това са свързани по-скоро с външното търсене и с ефектите от търговските войни между Съединените щати и останалия свят, отколкото със загуба на конкурентоспособност. Същевременно вносът на стоки бележи растеж от над 7% на годишна база. Поради това приносът на търговското салдо към икономическия растеж през годината отново ще бъде отрицателен.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари