Необясними неща се случват в бездната на съвременната геополитика. Докато нашите политици се люшкат от една до друга крайност в оценките си за Турция, докато партийните лидери се чудят как да бъдат хем в тон с евробюрократите, хем да не развалят добрите съседски отношения, поетът Ахмет Емин Атасой методично и безкористно дълбае в създаването на културни мостове в отношенията между двете страни. Той е автор общо на 24 книги на български и турски език, съставил е 7 антологии – една фигура в литературния ни живот с признат от писателската общност принос. Друг въпрос е, че широката общественост и чиновниците у нас не са запознати с мащабите на неговата дейност и до този момент той не е получил държавна награда.

По повод неговия 75-годишен юбилей Съюзът на българските писатели организира тържествена вечер, на която председателят на СБП Боян Ангелов го удостои с Почетен плакет за заслуги към българската литература: „Ахмет разнася славата на българската поезия по всички краища на съседна Турция. Ние сме приятели с турския народ, бил съм няколко пъти в Турция и никога не съм усетил неприязън – там живеят умни и интелигентни хора. А поетите са значими – с различна политическа ориентация, свободолюбиви творци, които казват това, което мислят”.

На събитието присъстваха десетки български писатели, които аплодираха юбиляря и изказаха адмирации по повод съставената и преведена от него „Антология на съвременната турска поезия” (изд. „Български писател”, 2019). Книгата съдържа над 250 стихотворения от 75 турски поети, родени след 1942 г.

За новата антология говори нейният редактор Иван Есенски: „Беше наше задължение да издадем тази книга като отговор на преведените и издадени в Турция няколко антологии на българската поезия. Ахмет извършва колосална дейност, сравнима с работата на цял научен институт. Той е сред истинските родолюбци, съпричастни на високото художествено слово. Нека си зададем въпроса: Какво става днес между Балканските народи? Какво представлява съвременната Балканска литература? Нали падна Желязната завеса, каменните и тухлени огради?! Какво обаче правим ние, за да паднат те в душите ни, в паметта на народите? Докога ще робуваме на историческите факти, които са ни пречили, или ще се опитаме да заживеем нов живот? Излиза, че ЕС, който се управлява не като общност, а като холдинг, няма отговор на този въпрос. Няма такова законодателство, което да установи духовните мостове. Това е големият проблем... Музиката и поезията обаче задават необходимия отговор, защото са равни на онзи праезик, родил общуването. Трябва да има институции, които да отстояват правото на човека да не бъде безгласна буква в този анонимен европейски сбор... Турската поезия днес върви по един особен път – тя е европейска!”.

В емоционалното си експозе Здравка Евтимова – председател на П.Е.Н., изтъкна: „Покланям се пред вас, г-н Атасой, защото това, което правите, ще остане в сърцата и паметта на два народа! Най-добрият литературен критик е паметта. Вие я обогатавате, правите я красива и отворена, вие скъсявате разстоянията между човеците – чрез преводите си на български и на турски писатели. Нека превръщаме това, което ни разделя, в стъпала и в полет един към друг, за да се обичаме, да се разбираме и да решаваме съвместно проблемите си. Вие сте перпетуум мобиле, цяла една вселена, която го осъществява. Благодаря ви, че се присъединихте към П.Е.Н.-България. Вашата слава, подкрепена с труд и талант, огрява всички нас! Бъдете жив и здрав!”.

Захари Иванов – председател на Асоциацията на софийските писатели, представи току-що излязлата юбилейна стихосбирка на Ахмет Атасой „Все още съм потребен” (изд. „Световете”, 2019), от която прозвучаха няколко стихотворения.

„Той направи това, което цели поколения не успяха да направят. Ницше казва: „Човекът е въже, опнато между звяра и свърхчовека”. Ахмет действително изгради духовните мостове между нашите две страни. Въжето на Ницше може да се скъса, но не и мостовете на Ахмет. Те ще останат за вечността” – обобщи проф. д-р Мюмюн Тахиров.

Ахмет Атасой формулира накратко призванието, на което се е посветил: „Поезията облагородява човека, тя го спасява от баналното. Да превеждаш поезия от един език на друг, е все едно да копаеш с игла кладенец... Съвременната турска поезия е набрала такава скорост, че задмина постмодерното. Стремил съм се да бъда обективен – в книгата има представители на всички поколения и течения: включил съм и фундаменталисти, и комунисти. Българският читател трябва да ги познава. Една турска поговорка гласи: „Душата не иска кафе, душата копнее за сладки думи, кафето е повод”. Благодаря за вниманието, за вашите големи сърца!”.

Зам.-кметът на Община Опака Мехидин Кадиров поднесе Поздравителен адрес от името на кмета Лютфи Реянов. За творчеството на Атасой говориха също Рада Добриянова и Надя Попова.