Все по-нарастващата употреба на цифрови технологии трансформират начина на създаване, разпространение и достъп до творческо съдържание в Европейския съюз (ЕС). По данни на Европейската комисия почти 11,6 млн. от работещите са ангажирани в авторскоправната индустрия, което представлява почти 5.4 % от работещото население в Европа, формиращо около 6.8 % от нейния брутен вътрешен продукт.

ЕС предложи нов пакет от реформи в авторското право, целящ по-добро му функциониране, подобряване на достъпа до онлайн съдържание и осигуряване на по-широки възможности при използването на авторскоправни материали в образованието, научните изследвания и културната индустрия. Като част от ЕС, България също е заинтересована от ефективното решаване на повдигнатите проблеми в тази деликатна област. Активни в това отношение са Съюзът на българските писатели, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, цялата библиотечна общност, обединена под егидата на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и университетските среди. От известно време активно с проблема се занимава и Комисията по културата и медиите в Народното събрание на Р България.

По инициатива на Пан-Европейската организация Public Policy Exchange и Международния център за парламентарни изследвания на 24 януари 2019 г. в Брюксел, Белгия, се проведе дискусия, посветена на новия пакет от европейски авторскоправни регулации под надслов „Осигуряване на авторското право в цифровия век“ (на англ. ез. “Ensuring Intellectual Property Rights in a Digital Age: Discussing the New EU Copyright Reforms Package”). Като лектори на форума участваха едни от най-добрите експерти в Европа по проблемите на авторското право, както и водещи университетски учени и преподаватели. Аудиторията покриваше почти 24 представители на европейски държави-членки на ЕС, включително представители на държавните администрации, имащи отношение към проблема и университетски учени. Тук възниква въпросът: как България беше представена на този толкова важен форум? За съжаление държавата в лицето на администрацията отсъстваще (!?), но все пак отговорът на този въпрос е положителен, защото активно участие във форума и последвалата дискусия взеха представители на два български университета, работещи активно по тази проблематика: Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) беше представен от проф. д.ик.н. Стоян Денчев и доц. д-р Тереза Тренчева – зам.-ректор по научноизследователската и международна дейност; Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) от доц. д-р Марияна Лазарова. На форума, като наблюдадетели присъстваха и български студенти от Правния факултет на СУ „Климент Охридски“.