Двата реактора на АЕЦ"Белене", които пристигат, няма да бъдат музей, смята Валентин Николов, зам.-шеф на Комисията по енергетика

В ход е разработването на нова национална Енергийна стратегия до 2030 г., но с перспектива до 2050 г. Това обяви зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов при откриване международната ядрена конференция "Българската атомна енергетика-национална, регионална и световна енергийна сигурност", която се провежда в курорта"Ривиера" край Варна.

Мерките в стратегията ще се основават на технико-икономически анализ, възложен на експертите от БАН, и на широко обсъждане с народните представители за визията на отрасъла. За българското правителство приоритет остава развитието на ядрената енергия, който е с най-голям дял и дава 32% от енергийното производство, посочи зам.-министърът.

За миналата година този дял е бил 35% и АЕЦ "Козлодуй" е лидер в производството на ел енергия, посочи неговият изпълнителен директор Иван Андреев. Успешно продължават проектите, осигурено е финансирането за удължаване на сроковете за V и VI до до 2030 г. и постепенно извеждане на I до IV блок. В началото на следващата година ще започне строителството на хранилището за съхраняване на ниски и средни ядреноактивни отпадъци.

Без държавата да се намеси, не може да се строят нови ядрени мощности, въпреки инвеститорския интерес, каза Валентин Николов, народен представител от ГЕРБ и зам.-председател на Комисията по енергетика, който припомни за водените разговори с Китайската национална ядрена корпорация.Депутатът посочи, че производствената цена ще бъде 71 долара за мегават енергия от новите реактори, а в момента е 70 лева. Разликата от 20 долара трябва да бъдат покрити не от държавата, а от фонд "Сигурност на Електроенергийната система", създаден през 2015 г., който генерира 430 млн. лева, даде решение той.

След изтичане на 15-годишните договори с ТЕЦ-овете и на 10-годишните договори с вятърните централи ще могат да бъдат освободени над 100 млн. лева и вложени в производствената цена на киловата. Ако новите ядрени мощности бъдат изградени чрез публично-частно партньорство на площадката на АЕЦ "Белене" трябва да се предвидят 2 млрд. долара, които енергосистемният оператор ще похарчи за инфраструктура, а в АЕЦ"Козлодуй"ще се използва вече съществуващата. Двата реактора, които НЕК заплати на „Атомстройекспорт“ според арбитражното решение за „Белене“, пристигат у нас в края на август и началото на спетември. Със сигурност ще работят, няма да бъдат музей, е оптимистичен Николов.

Имаме ВЕИ колкото за три Българии и те създават само проблеми, каза Иван Генов, депутат от БСП и член на Комисията по енергетика.Според него в българската енергетика няма алтернатива на атомната, но докато политиците у нас са като орел, рак и щука, никой не е луд да вкара пари за нови мощности.

Според Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб у нас, след решението за АЕЦ "Белене" взето от царското правителство през 2003 г. след 5 години, тя щеше да бъде построена, а изгубихме 14 години от тогава в ненужни дебати. Изграждането на АЕЦ "Белене" към момента би струвало 10 млрд. евро. Проектът се е оскъпил с 20 %, спирането му е един от най-големите политически гафове на времето, посочи Богомил Манчев, председател на Български Атомен Форум.

В настоящия портфейл на "Росатом" има 133 млрд. долара и 34 енергоблока, посочи Вадим Титов, директор за Централна Европа и Русия. Той изреди проектите на държавната корпорация "Росатом" в Унгария, Финландия, Беларус, Индия, Китай и др. След немския завой в енергетиката, след инцидента във Фокушима производствената цена на електроенергия през януари т.г в Германия стигна рекордните 90 евро за мегават, а според Сметната палата разходите на обществото за инфраструктура на ВЕИ - 24 млрд. евро, каза Титов.