Инициативите за нов Копринен път и въвличането на бившите соцдържави в тях целят изолация на Русия с т.нар. „Бамбукова стена“

Попитали бай Ставри защо организира секс оргии, при неговата очевидна сексуална дисфункция. Той отвърнал: участваш, не участваш – брои се. Инициативата на “16 плюс 1” изглежда като този виц. България бе домакин на тази велика геополитическа сбирка и можем съвсем спокойно да кажем на света – участвахме. Всички видяхме как премиерът Бойко Борисов по свой топъл начин прегръщаше колегата си Ли Къцян – знаем, че без прегръдки нищо не става. След това чухме ромоненето на китайските пари, които ще запълнят великите енергийни проекти – АЕЦ “Белене”, “Някакъв-поток”, магистрали (никога не забравяйте магистралите) и други велики мечти.

Само преди година бях свидетел на подобна велика среща в Грузия, където в хотел “Билтмор” в Тбилиси се срещнаха държавите по новия “Копринен път” и имаше същите дитирамби, както у нас. Българско участие почти нямаше, нямаше съобщения в българските медии, както сега няма такива съобщения в грузинските медии. Допускам и по целия свят. Голяма среща, големи прегръдки, голямо нищо. Най-вероятно България поради тази причина не прати премиер, президент или дори обикновен министър. От тези срещи полза няма.

Китайската инициатива е като стар комунистически конгрес. Има идея, има лозунги, има петилетен план и най-важното – има отчети пред държавното ръководство. Шестнайсет държави, сред които и ние, се надяваме на свежи китайски пари, точно защото вторият човек в Китай се разхожда из нашите ширини – Ли Къцян.

Ако се върнем към анекдота от началото, Пекин участва в тази групичка и притежава мъжествеността да води играта, но ние какво правим тук? Участваме? Инициативата “16 плюс 1” бе създадена преди 8 години, когато беше първата подобна среща. Това се случи във Варшава, министър председателят на Китай беше друг, а резултатите – същите. Приказки. Ако има някаква търговия, някакъв експорт или инвестиции, те са плод на частни инициативи, а не защото има такъв форум.

Когато говорим за “Пътят на коприната” трябва да си спомним, че той е създаден от европейски търговци, които са искали да придвижат източните блага като подправки, текстил и какво ли още не. Сетне по същите пътеки Европа е превзела Изтока. Шанхай е бил британски, продавали им опиум, а когато отказали, ги наказали с войни и пак ги държали под контрол.

Днес Китай е втората по големина икономика в света, с всичките си китайски особености. Държавата има един огромен доминантен плюс пред останалия свят – комунистически режим с огромно население. Работна ръка, неподлежаща на синдикални придобивки. Китай, както и САЩ, имат един голям проблем – Русия. Най-големият собственик на ресурси в света. Непростимо голям собственик. Ако Русия стане и качествен производител на стоки за останалия свят, то Китай ще бъде прецакан. Това обаче няма как да стане, защото Русия няма работници, поне трезви.

Инициативата “16 плюс 1” често е наричана и “Бамбуковата завеса”, по идея с “Желязната завеса”, паднала само преди три десетилетия. Идеята на тази инициатива е да бъдат привлечени всички държави от бившия соцлагер, плюс дериватите около тях и така Русия да бъде обградена от сфери на китайското влияние отвсякъде. Неслучайно първата среща бе във Варшава. Разбира се, Пекин действа мудно, бавно и по социалистически и затова срещите като тези в София са предимно пушилки за вътрешна употреба. Както това се случва днес в България.

Няма никакво съмнение, че Пекин има крещяща нужда от евтин път към Европа, за да изнася препълнените си складове със стока насам. Ние си представяме как свръхскоростни влакове тръгват от Китай и стигат след 18 часа до България, нашите митничари ги “освобождават” за европейските дестинации, а към нас потича рогът на изобилието. Това обаче е приказка за лека нощ на алчни митничари, нищо повече.

Ако България имаше наистина интерес оттук да минава новият “Път на коприната”, щяхме да видим много практически дела. Търговията не може да бъде спряна, интересите на големите държави – също. Те са естествени като живота и смъртта. България успешно успя да отбие два геостратегически проекта за транзит на газ и нефт. След като едно от много правителства на ГЕРБ заяви, че не желае да бъде енергийно зависимо от Русия заради “Южен поток”, АЕЦ “Белене” и нефтопровода “Бургас – Александруполис”, позволихме да станем пак зависими от Русия, но чрез посредника Турция. А сега се надяваме Китай да инвестира в АЕЦ “Белене”, за да бъдем зависими от Кремъл, чрез Пекин. Това показва колко добре използваме геостратегическото си положение.

Още по-интересно е, че тази велика среща у нас се случва точно дни, след като в сила влезе търговската война на САЩ срещу Китай. Това е все едно Бойко Борисов да отиде във Вашингтон с иранска виза в паспорта си. Звучи прекрасно, след като по време на председателството на България бяха решени невъзможни ребуси като проблемът с името на Македония, инфраструктурните инициативи на Балканите, да решим и инвестиционните проблеми на Европа с китайските пари. Но нека си измием очите и погледнем трезво. Ние сме онези от шестнайсетте, а не “плюс едно”. Този с единицата избира кой да влезе през нощта в ложето му, с условието че алфа-държавите гледат внимателно кой с кого флиртува.

Бамбуковата завеса

Терминът „Бамбукова стена“ е дериват от „Желязната завеса“, казан от Уинстън Чърчил – бивш премиер на Великобритания. С него се обозначава границата между комунистически Китай и другите – не братски държави в света. Подобно на нея кубинците създават около американския анклав „Гуантанамо“ така наречената „Кактусова завеса“. Режимът засажда огромни насаждения от бодливите растения, за да ограничи опитите на кубинците да бягат в САЩ