6000 км от Европа до Гамбия с ендуро

Българите Любомир Дуриданов и Йордан Славков участваха в благотворително рали в Северна Африка. Смелчаците изминават 6000 км за 13 дни върху мотори, за да се включат в аматьорското рали “Будапеща-Бамако”, а целта е построяване на два кладенеца за децата на Черния континент.

Благотворителното рали се провежда от 2006 г. през две години. Стартът е в Будапеща, а финалът в Гамбия. В него няма възрастово ограничение за участие, както и такова за превозно средство. Тази година то се проведе от 16 януари до 28 януари. В него символично се състезаваха 150 човека от цял свят, 15 мотористи, останалите са с коли, джипове и камиони.

Любомир се впуска в пътешествието с неговия ендуро BMW 650, на име “Тошко”. Случайно попада на информацията за ралито през януари 2017 г., записва се и чака година до началото му. През това време се запознава с Йордан Славков, който също е решен да се впусне в приключението. Двамата са единствените българи.

Тръгват от Милано, а не от Будапеща заради лошото януарско време и се отправят за Испания, където ферибот ги пренася в Африка. Имат изготвен маршрут и план от къде да карат и всеки ден участниците завършват в специално пригоден бивак.

Любомир споделя, че през половината преход времето е неблагоприятно и в Мароко ги вали по цял ден порой и е било студено. “За един моторист това е кошмар, защото не виждаш пътя, една дупка пълна с вода и си на земята. Но и не може да караш с 50, защото трябва да стигнеш до края на деня до бивака.” Доволен е от хубавите пътища в страната. “И в Европа не съм виждал такива, много бързо се развиват”.

По време на ралито минават през Ничия земя (около 20 км пустош, между Мароко и Мавритания). “Ако закъсаш там никой не идва на помощ, разчиташ само на себе си. Имаше много изоставени превозни средства”.

В Мавритания виждат колко е бедно населението. Срещат туареги, които живеят в шатри и гледат камили. Преминавайки от там ги брули пясъчна буря “мъгла в която не виждаш на повече от 10 метра, фин пясък като прах. Бях каталясал, заради стягане да изкарам бурята и като пристигнах в столицата на Мавритания (Нуакшот), се свлякох на земята”. Една от нощите в тази страна за малко не ги обира банда, “след като залезе слънцето, 6-7 коли в конвой идваха към нас, военният ескорт с нас ги прогони.”

Любо разказва, че там човешкият живот не струва нищо. На пътя всеки кара както може, а с предимство е по-големият. Разминава се на косъм с камион, който навлиза в неговото платно заради дюна и е избутан в пясъка. “Същият ден разбрах, че 65-годишен германец от ралито го е ударил камион и му е преобърнал колата в дерето, беше в критично състояние няколко дни, след това го взе самолет за Германия, но за жалост след седмица почина. Там няма правила, те нямат дори мигачи и стъкла, не ценят другите в движението”.

Очарован е от Гамбия и Сенегал. “Има много млади хора, децата с униформи и всички много спортуват”. Участниците даряват много от нещата си. Любо оставя целия си багаж, радва дете с преносимо столче и жена с газов котлон.

Една вечер докато си оправят моторите минават деца, които говорят много добър английски “идваха си от училище, пътуват по 10 км в посока, за да учат и всички живеят в една стая. Наблизо нямат магазин, но когато пазаруват взимат само ориз и вода, за лакомства нямат парички, ние им дадохме и те бяха щастливи”.

В Гамбия финалът е символичен, а Любо е наакан за първи път в живота си от маймуна. Доволен е от приключението и би участвал пак. За сега няма нови цели, “не си правя дългосрочни планове, решавам на монета, както за това рали”.

За откриването на мото сезон 2018 г. у нас, Любомир пожелава на всички участници в движението да спазват правилата, а на мотористите безавариен сезон.