Кафявите хищници се завръщат на места, където не са виждани от десетилетия

Стреснала хора на пътя между Перник и Радомир

Българската кафява мечка е по-спокойна, по-дребна и по-руса в сравнение със събратята си извън пределите на страната. В последните години тя бавно, но сигурно покорява територии у нас, където не е виждана от десетилетия. Това посочиха пред “Труд” експерти по едрите бозайници.

Последните им наблюдения сочат, че популацията е стабилна, но е подложена на сериозен натиск. Основен проблем са бракониерските набези и липсата на разрешителни за отстрел.

По данни от мониторинга на Министерството по околна среда и води (МОСВ) у нас кръстосват между 600 и 800 мечки. “Според ловците обаче броят им е почти двоен - около 1200. Разминаването идва от това, че понякога ловните стопанства може да броят една и съща мечка два пъти, тъй като тя обитава територията и на двете”, обясни пред “Труд” специалистът по вида и управител на парка за танцуващи мечки в Белица Димитър Иванов.

По думите му освен дивите зверове у нас в плен живеят около 50 мечки, като половината от тях са в парка.

Междувременно тези, които са на свобода, превземат нови територии и са засечени в Трън, Осогово и в пограничните планини. “Последно преди около месец мечка се беше появила на Голо бърдо. Първо я бяха видели на пътя между Перник и Радомир и хората се бяха притеснили, почти беше станала катастрофа”, разказа експертът по мечки Александър Дуцов. Според него обаче българската мечка, макар и от един и същи вид с гризлито, е много по-кротка и избягва хората.

“Като за кафява мечка българската е много спокойна и неагресивна, дори плашлива. Нашите са малко по-дребни. Понеже живеят с хора, те ги избягват. Ако усетят човек, бягат, докато една сибирска или аляска мечка спокойно може да реши, че човекът е просто храна”, разкри той и допълни, че според БАН нашите представители са и малко по-руси от румънските например, тъй ката козината им е по-светложълта.

“Причината е, че генетично мечките у нас са доста разнообразни. Имат маркери за източните сирийски подвидове, но и връзки с мечките от Понтийските планини и т.н.”, уточни още Дуцов.

Изследвания за това колко мечки може да побере България на база на средата и още различни показатели сочат между 800 и 1200 индивида, допълни Иванов. По думите му популацията за момента е в добро състояние, но това по никакъв начин не трябва да радва тези, които смятат ще дойде моментът отново да бъдат обстрелвани кафявите мечки у нас.

Само слухове

Бракониери затриват популацията

Разрешителни не са издавани в последните 3 години

Когато става дума за бракониерство, се работи само по слухове, отбелязват специалистите. Знае се за много случаи, но доказани такива няма. Един от емблематичните е този с мечето Монти от 2010. То бе приютено в парка в Белица, след като бе намерено само в гората.

“Много е трудно да се говори за бракониерството в България, понеже се крие много сериозно. За Монти се знае със сигурност, че идва от дивото и майката е убита. Почти всяка година имаме по едно мече сираче, което говори за незаконен лов в повечето случаи”, разказа Димитър Иванов.

Освен това от 3 години няма издадено разрешително за отстрел, което също се превръща в проблем, смятат специалистите. “Натискът върху мечките все повече и повече се увеличава. Липсата на разрешителни реално вреди на популацията. Докато имаше някакъв контрол и се появи мечка, която създава проблеми, тя се отстерлваше и натискът върху дивите екземпляри беше по-малък. Сега дружинки са започнали да гърмят на общо основание и няма кой да упражни контрол”, обясни Александър Дурчев.

Надеждите на специалистите е, че за да има бъдеще вида у нас, хората ще бъдат малко по-толерантни към големите зверове.

Спасяваме животните от плен

Приютяваме мецани от Албания

25 животни обитават парка

Паркът за танцуващи мечки в Белица вероятно ще се сдобие с двама нови обитатели. Очаква се това да бъда спасени мецани от Албания. “Има много голям проблем с мечките в Албания. Там мечките са т.нар. селфи беърс, което мен лично малко ме обижда, общо взето бившата “танцуваща мечка” със синджира и с всичките други такива неща - движи се наляво-надясно и хората заплащат някаква сума, за да могат да си направят снимка с нея. Има и “ресторантски мечки”, които са отглеждани незаконно. За момента говорим за 2 мечки, които можем да приютим”, разказа за “Труд” управителят на парка Димитър Иванов.

В момента паркът за танцуващи мечки надхвърля десетократно първоначалния си размер и дава подслон на всички живи бивши танцуващи мечки в нашата страна, както и на две сръбски. Завръщането на мечките към естествените им инстинкти и поведение се стимулира ежедневно. Така например екипът от гледачи разхвърля храната навсякъде из секторите, така че мечките да отделят известно време, за да я намерят.