Меркел смята избирателно

да гони  преселници към нас

За първи път в България се заговори за импийчмънт на президент, който още не е встъпил в длъжност. Тази форма на родно политическо противопоставяне само в известна степен наподобява атаките в САЩ срещу новоизбрания и все още невлязъл в Белия дом американски президент Доналд Тръмп. Поводът за кампанията срещу Румен Радев и неговия вицепрезидент Илияна Йотова обаче е тема, която ГЕРБ все още очевидно подценяват - общоевропейската мигрантска криза. Стигна се дотам, че от управляващата партия заявиха, че бежанските дебати нямат място в политиката. Най-голямото доказателство за необосноваността на подобен извод е, че именно миграционният проблем залегна в основата на идеята за импийчмънт.

Подценяването на опасността от страна на управляващите се дължи до голяма степен на безспорния факт, че Дъблинското споразумение, което има за цел да изгради единна европейска система за убежище, не работи. От 1993 г. досега над 70 хил. души са преминали през България и са подали молби за убежище, обаче много малка част от тях са останали. Повечето са продължили към Западна Европа и се приема, че трудно ще бъдат върнати. Например запитванията през тази година за връщане на хора от Западна Европа са били 8000, а върнатите в България са само 400 души.

Тези факти в никакъв случай не трябва да успокояват управляващите, защото европейската служба Евростат продължава да води статистика за отговорностите на всяка отделна държава членка към бежанците съгласно Дъблинския регламент. Освен това политиката на връщане поне формално започва да излиза извън сферата на правителствените компетенции.

Така например административният съд в Дюселдорф взе решение сирийско семейство да бъде върнато в България, защото магистратите са отчели, че именно у нас то е получило за първи път убежище, след като е избягало от Сирия. Поради тази причина, като външна граница и входна врата на ЕС, страната ни трябва да е изключително бдителна при неконтролираното навлизане и регистриране на мигранти.

Не звучи никак проевропейско изказването, че основен миграционен закон на ЕС не работи. Това е по-скоро индикатор, че Европа няма единна миграционна политика.

Вместо да ни разтревожи тази констатация, у нас все по-често при обосноваване нуждата от нови бежански центове се спекулира, че на границата не може да се застане срещу жени и деца, които имат нужда от закрила, защото, ако не бъдат пуснати, ще гледаме как умират замръзнали бежанци. Описанието наистина е покъртително и едва ли има българин, който да не е готов да протегне ръка на нуждаещ се от помощ човек. Миграционната статистика обаче категорично опровергава подобна апокалиптична картина, защото мнозинството от нелегално навлезлите у нас са мъже на видима възраст между 15 и 30 години.

При това разминаване между думи и факти, няма как да не бъде посрещнато със скептицизъм твърдението, че държавата има план за действие при изключително силен миграционен натиск, ако Турция изпълни заплахите си да пусне мигрантите към Европа. Каквито и учения да са проведени, каквито и планове да са разработени, всички те предвиждат допускане на мигрантите на българска държавна територия. Очевидно е, че в България все още има фактори, които не искат да си дадат сметка, че проблемът не е в това дали България изгражда бежански лагери или площадки, а в това, че всеки регистриран мигрант или завинаги става наш, или основно с наши средства трябва да бъде върнат в родната му страна, което е трудно осъществимо.

Анализът на действията на управляващите показва, че те не следят внимателно европейския миграционен дебат, а следват сляпо политиката на германския канцлер Ангела Меркел. Същата заяви пред 29-ия конгрес на ХДС, че никога повече няма да допусне ситуацията от лятото на миналата година, а нейният сегашен план се изразявал в бързо екстрадиране на тези, които не получат статут на бежанци, и борба с трафикантите на хора. Това означава, че Меркел смята да продължи политиката да пуска мигрантите да влизат, а след това избирателно ще ги гони. С основание възниква въпросът как един мигрант предварително би могъл да знае дали ще го признаят за бежанец или не?

Макар че Меркел все още дирижира германската миграционна политика, нейните идейни съмишленици в Европа предприемат наистина нов курс, но тази тенденция все още не е отчетена у нас. Най-голямата партия в Европейския парламент, Европейската народна партия, неотдавна предложи създаването на бежански центрове извън ЕС. Предложението е част от програмата на партията за справяне с бежанската криза. В тези центрове ще се определя статутът на бежанците и дали те могат да бъдат настанени в държава от общността в зависимост от капацитета, обявен от отделните членове. Идеята, лансирана лично от лидера на ЕНП Джозеф Дол, наистина е навременна и напълно се вписва в европейската ценностна система. Освен предложението за бежанските центрове от партията се обявяват за по-стриктен контрол на границите на общността и сътрудничество с трети страни, за да бъде ограничен броят на икономическите мигранти. Това са все идеи, които отдавна са обсъждани и предлагани в България, но реализирането им бе блокирано от пасивността на българското правителство и нежеланието му да се включи активно в европейския миграционен диалог.

Всъщност Европа отдавна има утвърдена практика при създаване и поддръжка на зони на сигурност в държави, съседни на въоръжените конфликти и охранявани от европейски сили. Опитът с европейските контингенти в Афганистан може да се използва и в други страни от Северна Африка и Близкия изток. Изграждането с европейски средства на бежански центрове в зоните за сигурност в съседство на въоръжените конфликти не само ще съдейства за намирането на хуманитарно решение при проблема с бежанците, но и за тяхното разграничаване от икономическите мигранти. Чрез подобен нов подход молбите за убежище в ЕС за първи път масово ще могат да се подават в бежанските центрове извън Европа. Когато това бъде съчетано с преминаване през интеграционен тест преди излизането на решение, ще бъде направена сериозна крачка напред към укрепването на европейската сигурност.

Крайно време е България да демонстрира активност и като външна граница на ЕС да разработи и предложи такива решения, които в максимална степен защитават националния ни интерес.