Българският “дълг” на емигранти и изселници

A voter casts her ballot at a polling station in the village of Dolni Bogrov, near Sofia, on March 26, 2017, during the country's parliamentary election. Bulgaria's election is expected to be a tight race between the Socialists, seen as closer to Russia, and the centre-right. The nationalist United Patriots are tipped to come third. / AFP PHOTO / NIKOLAY DOYCHINOV

И на тези парламентарни избори телевизиите не изневериха на утвърдената си традиция да завардят партийните лидери пред урните и да чуят от тях заветни слова. Този път освен върху ключовите призиви от предизборните програми мнозина от тях акцентираха върху усилията да се преустанови бягството на младите от страната и да се създадат условия за завръщането на вече забегналите. От друга страна, репортажи на възбудени репортери показаха гласоподаването на извънграничните български граждани. И бяха съответно анкетирани на какво се дължи избирателната им активност. Оформи се контрастна картина, навеждаща на размисли.

Прииждащите с автобуси от Турция български изселници (кой знае защо те биват наричани изселници, а българите, трайно уседнали в чужбина, са емигранти; сиреч при тях има мегдан за завръщане, докато при другите е необратим статус) с характерната простонародна балканска външност излъчваха самочувствие и увереност в правотата на действията си. Освен организираните на безплатна екскурзия, припокриваща “гражданския им дълг”, измежду тях се намираха и такива, направили лично, индивидуално пътуване на добра воля само заради едното гласуване. Една такава нахакана туркиня заяви, че е била път дотук и веднага се връща. Неин дълг било да определя бъдещето на България. Говореше свободно, имаше цивилизован вид.

Докато неин сънародник, олицетворение на типажа “тъмен балкански субект”, с надвиснали вежди, тридневна брада и неизменното кепе, грубо изръмжа “Не разбира булгарско!” и блъсна с лакът микрофона. Масата “граждански активни”, пристигнали от комшулука, представляваха вече в напреднала възраст потърпевши от възродителния процес. Те неубедително обясняваха, че идват да си навестят роднините, да си нагледат имотите и така ан пасан щели и да си погласуват. Обединяващото всички тях беше съзнанието, че задължението, което ще изпълнят е тяхно безсъмнено право. И което е особено показателно за тези електорални пътници - излъчваха внушението за идейно мотивирана общност. Даже и пребрадените кадъни къщовници се държаха с достойнството на примадони.

А знаем как изглеждат сънародниците им тук. В преобладаващата си част хорица плахи, свитички, огрухани от скотски труд. Произнасят простодушно пред нахалните микрофони с половин уста номера, който ще зачеркнат в листата, и с това се изчерпват ангажиментите им към политиката.

Телевизионната аудитория надлежно бива осведомявана и за случващото се в избирателните секции в големите центрове на Европа и Америка с внушителни струпвания на български емигранти. Този път неразбории нямало, чуруликат от студиото, “изборният ден преминавал спокойно” според телевизионното клише. Камерите показват минаващите пред урните. За да се уверят останалите тук, че освен дето оглупява и изпростява, българската нация и погрознява.

Гласуващите там нямат вид на академични светила, нито на кинозвезди, но не се различават от който да било приличен, приветлив европеец. Поведението, облеклото, изражението, езикът им - всичко е на равнище. Изказват се сдържано и интелигентно, без патетични излияния или злост. И причината надали е само в това, че са попили от цивилизационния амбианс. Най-вероятно са се чувствали нетърпимо неуместни тук.

Както сподели един от анкетираните българи пред секцията в Лондон: “Ние оттук гласуваме поради упованието, че един ден България ще стане такава, че да се върнем у дома. Без колебание ще го направим. Защото колкото и да е хубаво тук, на нас ни е чуждо. Затова се и нарича чужбина.”

А кой и как ще превърне България в страната на завръщането? Като видяхме кой е тукашният гласоподавател и какъв му е изборът, завръщането на избягалите се отдалечава необозримо във времето. Като добавим и колко дават от себе си апатичните и отчаяните негласуващи, перспективите са в полза на бягащите и усядащите надалеч.

В една от централните софийски секции активното гражданство олицетворяваха двойки от рода - приведена под прав ъгъл старица и придружаващ я съсед. Възрастна дама води внуче за ръчица. Семейство около средната възраст, паркирало прашен таралясник пред входа на училището. Е, появява се за цвят и един татуиран до ушите млад субект. Да му се не надяваш.

Но най-предпочитани за камерите са избирателите от циганските махали. Там падат големите майтапи. Подкупността, която отдавна там е норма, се предава в комедиен дух, невежеството - обект на подбив, обилно захранва “Господари на ефира”. В Шекер махала благопожеланието на Корнелия Нинова пред урната “младите да раждат и отглеждат децата си в България” е осъществено наднормено. А “реалните решения”, обещани от ГЕРБ, ги вземат в гетата и ги изпълняват наднормено...

 

Тежкo им на управляващите, горко им на управляваните

Телевизионните репортажи, отразявали изборите, влязоха в дълбок контраст с умозрителните дискусии на социолози и политолози. Те показаха действителност, далечна на умозрителните анализи и и теоретични постановки. Унесени в проблемите на бъдещите управляващи, подминаха тези на потърпевшите управлявани.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари