Само ние и австрийците си сипваме по 50 милилитра наведнъж

Малката ракия, под която всички българи разбират 50 милилитра от високоградусовата напитка, ще стане двойно по-малка от догодина. За щастие това се отнася само за членовете на европейските делегаци, които страната ни ще посреща по време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. За всеки от гостите на официалните вечери е предвидена по една малка ракия, която обаче ще е от 25 милилитра чашката. С това страната ни ще влезе в европейските норми и няма да стряска чужденците с родната 50-грамка от времето на “Балкантурист”.

Разочаровани от подобно решение, освен българските представители, може би ще бъдат най-вече австрийците, които също като нас са свикнали да пийват по 50 мл за отпускане в края на деня. Проверка на “Труд” установи, че България и Австрия са първенци в ЕС по големина на стандартната алкохолна напитка. Само ние обаче си знаем, че у нас тя се нарича “малко” и, че ако си поръчаш “една ракия” в много кръчми ще ти сервират потресаващите за европееца 100 мл от традиционната течност.

За сравнение, Световната здравна организация определя като приемлив стандарт за алкохолно питие такова със съдържание 10 грама чист алкохол (етанол), колкото приблизително се съдържат в 30 милилитра ракия, и съветва потребителите да консумират не повече от две дневно. 10 грама чист алкохол има в 100 милилитра червено вино (12% алкохолно съдържание), 250 мл бира (5% алк.).

В Европа и по света обаче стандартите варират в сравнително широки граници - от 8 грама до 20 грама етилов алкохол. Най-скромни са британците и исландците, приели долната граница от 8 грама, равняващи се на 25 милилитра водка или уиски, колкото ще сервира и българското председателство. Те са следвани от Малта, която е записала странният стандарт от 9 г алкохол. В Люксембург пък, неясно по какви причини са решили, че стандартната напитка трябва да съдържа 12,8 грама. А известните със своята точност швейцарци са приели “хлабавият” стандарт от 10-12 г. Болшинството европейски държави, сред които Франция, Испания, Ирландия, Холандия, Полша, Литва и Естония, са приели, че стандартната напитка съдържа 10 г етилов алкохол. Следващият най-популярен стандарт на континента - 12 грама, е въведен в страни като Дания, Финландия, Швеция, Италия, Латвия и Румъния. Чехите са по-смели - с 16 грама чист алкохол.

Мерки

Стандартната напитка се пресмята по формула

Истината е, че за средностатистическия консуматор е предизвикателство да разбере колко точно алкохол съдържа една стандартна напитка от различните видове - вина, бири, ликьори или високоалкохолни аперитиви.

Терминът “стандартна напитка” се отнася за количеството чист алкохол в нея, а не за обема на цялата течност в чашата. Ето защо продукти в еднакви по обем разфасовки могат да съдържат различен брой стандартни напитки. Освен това, мярката варира в различните държави в зависимост от културата и традициите. Средно в Европа тя е между 8 и 12 грама етилов алкохол (етанол).

Алкохолното съдържание се изчислява по конкретна формула с три променливи величини (концентрация, плътност и обем), но е прието, че в 25 милилитра 40-градусова ракия например има 8 грама чист етилов алкохол. Т.нар. алкохолен градус на Гей-Люсак, означаван с °GL, все още често се използва у нас като означение за това колко точно е силна една напитка. Общоприетата практика по света е да се обозначава процентното съдържание на обема на алкохола в общия обем на напитката, например 40% Vol за най-популярните марки уиски. Реално двете мерки съвпадат и ракия с 40% Vol просто е 40-градусова.

На разсъмване

И при кафето има разлики

Финландското кафе със сирене и виетнамското тирамису „в чаша“

За прекалилите с алкохолните напитки предната вечер, сутринта на помощ идват аспиринът и кафето. И ако съставките на бялото хапче са строго определени от фармацевтичните стандарти, то изборът при ободряващата напитка далеч надхвърлят дилемата “с мляко или без”. Българите може и да са свикнали с тъмното и силно “турско кафе”, но за европейците то си е екзотика. Заради начина му на приготвяне обаче то съдържа повече здравословни вещества, като полифеноли, които предпазват кръвоносните съдове.

За онези, които биха съчетали сутрешната напитка и десерта в една и съща чаша, рецептата идва от Виетнам - яйчено кафе. Приготвя се от жълтък, кондензирано мляко, захар и горещо кафе. Вкусът наподобява този на тирамису и осигурява солидна доза протеини в началото на деня. По-близо до нас - във Финландия, изливат кафето върху бучка традиционно сирене, което след това се изяжда. Любителите на мароканската кухня едва ли ще се изненадат, че в африканската държава консумират кафето със смес от подправки - индийско орехче, черен пипер и сусам. Тази комбинация има силно антиоксидантно действие, а според някои изследвания е и антидепресант. Аржентинците пият нещо, което само прилича на кафе, но съдържа едва няколко капки от него. Останалото е топло мляко и пяна. Добра алтернатива, ако се нуждаете от повече калций. Подобна е и френската рецепта, само че без пяната и с нормална доза от кафявата напитка. Мексиканското кафе е ароматизирано с пръчица канела и подсладено с пилонсило - най-суровата форма на нерафинирана захарна тръстика. Заради пълната липса на преработени съставки то е свръхнатурална опция. Приготвено от равни дози еспресо и подсладено кондензирано мляко, традиционното кафе в Испания пък не се нуждае от допълнителна захар. В Далечния Изток трябва да мислим за чай, дори когато става въпрос за кафе. В Хонконг любопитните по оношение на традиционната култура ще получат напитката си смесена с черен чай, малко мляко и голяма доза антиоксиданти.