Котоошу – рекламно лице на продукта

Имиджът на България е важен за рекламата

Преди 45 г. японците били ужасени от вкуса му

В много отношения нещата, които правят японците, ни се струват чудати. Особено онези неща, свързани с чистотата и реда. Това не означава че не ги харесваме, напротив. Но въпреки всичко те си остават за нас, артистично разхайтените българи, като повод да се почудим, да поцъкаме с език и но не и да се поучим. Репортер на “Труд” посети един от заводите на най-големия производител и лицензодържател на марката “Българско кисело мляко” в Япония - “Мейджи”. Със съдействието на японското Външно министерство и посрещнати любезно от директора на завода на “Мейджи” в гр. Мория г-н Шинджи Мори и неговия екип, успяхме да видим как се прави българско кисело мляко в страната на безупречния ред. Първо ще уточним, че всеки етап от производството е механизиран, компютризиран и напълно изолиран от неоторизирани въздействия на околната среда.

За “Мейджи”

Приемат ни в светъл и скромен офис, където ни разказват за историята на “Мейджи” - лицензът за “българско кисело мляко” е от 1973 г., но първоначалната реакция била лоша - според купувачите било прекалено кисело, дори някои хора решават, че е развалено и го връщат в магазина. Но “Мейджи” не се отказват. В течение на годините те успяват напълно да променят нагласите към необичайния вкус, а и да пригодят леко киселото мляко към небцето на сънародниците си. Българската млечнокисела бактерия LB51 се модифицира съвсем леко, за да е по-близка до вкуса на японския потребител.

През 2008 г. с държавната фирма “Елби Булгарикум” е подписано споразумение за сътрудничество, съгласно което “Мейджи” получава преференциални права да разпространява марката “Българско кисело мляко” в 12 азиатски държави. Благодарение на него в момента в Тайланд и Китай, когато чуят за кисело мляко, моментално се сещат за България.

В компанията работят 11 000 човека. Има 29 завода, в 26 от които се произвежда кисело мляко, а само три са специализирани за десерти и шоколад. Заводът в Мория се намира на стратегическо място - почти в покрайнините на Токио, в близост до магистралата, на р. Тоне между префектурите Чиба и Ибараки. Работи се 365 дни в годината на три смени. В него се трудят 190 души - 172 мъже и 18 жени.

Тоалетната

“Извинете, може ли да отида до тоалетната?” В тоалетната има малко предверие, където посетителят трябва да си събуе обувките и да нахлузи чехли, чинно подредени върху две изрисувани с червено стъпки в същинската част на помещението. Вече по чехли може да си свърши работата, да си измие ръцете, да остави чехлите - отново точно в очертанията и да си обуе обувките. Но това не е краят - встрани има ниша с надпис: “преди да излезете, си дезинфекцирайте ръцете”. Вратата не се отваря, ако посетителят не е пъхнал ръце за дезинфекция! Всъщност чудесата предстоят. Да не забравяме, че гостенинът все още е в административната част на завода в Мория.

Преди да влезе в цеховете, посетителят бива надлежно опакован по следния начин: дълга бяла престилка от хлъзгава материя, която не задържа прах или косъмчета. Найлонова шапка на главата, големи очила и каска. Крачолите на панталона се завързват с ластици, за да не изпаднат през тях косъмчета или мъртви клетки. Обувките отново се събуват и се нахлузват ведомствени чехли. Преди влизане се измиват ръцете, а престилката се осмуква с прахосмукачка.

Но това също е само началото. Разнообразни процедури се следват при влизане във всеки отделен цех, така че човек започва да си представя, че е участник в апокалиптичен филм, където останалият свят е обхванат от страшна зараза и единственото спасение е да се опазим стерилни. Например, понякога вместо прахосмукачка, се използва лепкава ролка, от същата материя са изтривалките за обувки, поставени на входа на някои от цеховете - за да не остава прах по подметките.

В космическия кораб

На няколко пъти влизащите лица са подложени на по-подробно обдухване - подобно на космически кораб единият шлюз се отваря, затваря се, в междинното малко пространство астронавтите се обеззаразяват, посредством силни струи - въздушен душ, после другият шлюз се отваря и те може да преминат.

Тези мерки за чистота се редуват през цялата обиколка в цеховете, където всичко е напълно механизирано. Най-чудатото е, че тези усилия да се обезпрашат хората се предприемат, при условие че абсолютно всички поточни линии са запечатани зад стъклени стени. На практика няма начин нещо нечисто да премине в киселото мляко.

Кофичките са разработка на “Мейджи”. Те не са от пластмаса, като нашите, а от рециклируем материал. Самите те минават през двойна проверка в остъклената си поточна линия. Първо се издухват с въздух под налягане, след това вътрешността им се заснема с камери и негодните се изхвърлят. Бракуваните кофички изглеждат напълно безупречни. “Ето тук,” сочи Такуми Сугимото, който отговаря за качеството на продукцията, “има мъничка прашинка.” Почти невидимата “прашинка” всъщност е малък дефект в хартията, който дори не е релефен на пипане.

Вкусът на дома

Иначе киселите млека са много подобни на тези, които обичаме и в България. Обикновеното пълномаслено е с автентичен вкус на хубаво българско кисело мляко. Обезмасленото е по-малко вкусно. Изглежда, че допълнителните неща, които у нас уж не се слагат в млякото под 1%, там наистина липсват. Десертните кисели млекца са същите. При млякото за пиене има разработки LG-21 - специално за стомашно чревната флора и R-1 - за подсилване на имунната система.

Песничката на „Мейджи”

Тайната е в добрата реклама

“Мейджи буругария йогуруто” (“българско кисело мляко “Мейджи”) - “Това и като дете си го пееше...” Репликите са на образцов млад мъж и скърцаща от чистота млада жена, вероятно съпругата му. “Българското кисело мляко винаги е било до мен. Вече съм голям, не съм дете, но пак си го хапвам.” В общи линии това е песничката от една от популярните реклами в Япония. Не е странно, че всички там са чували за българското мляко. Японците знаят за полезните бактерии и колко важно е да се яде не какво да е, а БЪЛГАРСКО кисело мляко и с всички сили се стараят да го консумират. (Макар че при нас количествата на глава от населението са много по-големи.) Голям принос за популярността на националния ни продукт има и най-известният българин в Япония - сумо борецът Котоошу, който по време на активната си спортна кариера е спонсориран от “Мейджи”.

“Мейджи” установяват, че има 4 фактора за да успеят да наложат продукта на пазара - наличието на лактобактерията, името “България”, технологията на производство и добрият маркетинг. Водени от идеята, че за да се наложи българското кисело мляко трябва да се популяризира самата държава България, компанията “Мейджи” е основен спонсор на турнетата на Софийската опера в Япония, спонсорира престоя на български стипендианти ученици в Япония, всяка година за 3 март публикува статии за Националния ни празник. За България се говори в реклами, тв предавания, готварски уроци, издават се книги и брошури.

Част от рекламата в завода в Мория е шоурум и учебна обиколка за деца. Пластмасова крава с реалистично виме дава възможност на малките да се научат как се дои. След лекцията за това защо и колко е полезно българското кисело мляко, хлапетата могат да разгледат цеховете през големи прозорци.