При лесните заеми оскъпяването стига до 50%

Кои са особеностите на бързите кредити от специализирани небанкови институции и какво показва сравнението на техните характеристики с обичайните потребителски кредити от банки - това са основните въпроси, които ще разгледам в днешната си статия

Пазарът на бързи кредити

Бързите кредити са насочени предимно към задоволяване на текущи нужди - плащане на сметки, на лечение, извършване на спешен ремонт, а освен това чрез тях понякога се финансира покупката на техника - най-вече мобилни телефони и телевизори. Кредитите са основно два вида - краткосрочни (в рамките на месец), които се изплащат еднократно, и по-дългосрочни - до 18 месеца, които се изплащат на месечни или двуседмични вноски.

Към края на септември 2016 г. са регистрирани 153 дружества, специализирани в кредитиране. Те се занимават обаче не само с бързи кредити, но и с факторинг, с рисков капитал и други дейности. Към посочения период общият размер на отпуснатите кредити е 2,42 млрд. лв., докато потребителските кредити за нетърговски дружества и домакинства са 1,68 млрд. лв. Динамиката на пазара показва ясна тенденция за нарастване на потребителските кредити от специализирани дружества след кризисната 2009 г. Тогава е налице сериозен спад на кредитите с над 43%. След това растежът е умерен, но относително стабилен. В резултат от това размерът на отпуснатите кредити успява да се възстанови и да превиши предкризисните нива едва през 2015 г.

Няколко са основните фактори, които предопределят динамичния растеж на бързите кредити от небанкови институции през последните години. От страна на търсенето те са свързани с по-лесния достъп спрямо банковите кредити, но също така с наличието на неформална икономика, ниските заплати спрямо разходите за издръжка за немалка част от населението, недостатъчната финансова грамотност, както и с погрешната самопреценка на получателите на такива кредити за способността им да ги изплащат. Предлагането се насърчава от развитието на технологиите, което дава възможност за предоставяне на услугите през мобилни устройства и поевтиняването на достъпа до интернет. Освен това тези компании са гъвкави и се стремят да покрият основните точки за продажба. Например техни представители присъстват във всички големи магазини за техника и обзавеждане.

Каква е цената на бързите кредити?

Една от важните особености на бързите кредити е, че те обикновено са скъпи. Цената им се измерва чрез годишния процент на разходите и се определя от високите лихвени проценти и високите такси. Според данни на www.moitepari.com годишният процент на разходите (ГПР) варира между 44,9% и 50%, като горната граница се определя в нормативната уредба.

По принцип условията са написани в договорите за кредит, но понякога това не е достатъчно за клиентите да придобият представа за действителната цена на кредитите или първоначално тя се пренебрегва. По тази причина ще посоча няколко примера. Вземате кредит от 500 лв. за срок от 15 дни, като е необходимо на падежа да изплатите 508 лв., които включват главница, лихва и такси, за да погасите кредита. На пръв поглед изглежда, че надценката не е висока - 8 лв. Както отбелязах обаче, срокът на кредита е едва 15 дни. За този срок цената на кредита е 1,6%. Годишният процент на разходите обаче е значително по-висок.

Като се отчете прилагането на сложна лихва, се получава, че ГПР за този кредит е всъщност 46,4%!

Друг вариант е налице при по-дългосрочните кредити, които се изплащат на месечни или двуседмични вноски. Вземате кредит в размер на 1000 лв. за срок от 6 месеца. Размерът на месечната погасителна вноска, която включва лихва, главница и такси, е, например, 183 лв. По този начин ще изплатите 1098 лв., след като сте получили 1000. Тоест, на пръв поглед за 6 месеца цената на кредита е 9,8%. Ако се отчете обаче прилагането на сложна лихва, се получава, че ГПР за този кредит е всъщност 38,3% и това е записано в договора.

Договорите за кредит обикновено предвиждат промяна на първоначално определената вноска при неизпълнение на някои от условията от страна на получателите, особено във връзка с предоставяне на обезпечения или намиране на поръчители. Целта на компаниите в този случаи е да защитят интереса си, тъй като по този начин рискът да не съберат вземанията си в пълен размер и на определените дати може да се увеличи. Тези условия обаче могат да се окажат твърде тежки за изпълнение за длъжниците. Например, вземате кредит от 1000 лв., който се изплаща чрез 26 двуседмични погасителни вноски в размер на 45 лв. всяка. По този начин общата сума, която ще платите, е 1170 лв. Цената на кредита, изразена чрез ГПР, така е 36,35%. Колкото по-рано е необходимо да се платят съответните погасителни вноски и такси, се получава толкова по-висока реална цена на кредита.

В случай че не изпълните някое от условията в договора, първоначалният размер на погасителната вноска може значително да се увеличи. Тя може да бъде повишена, например, на 67,5 лв. Повишението на вноската е с 50%, тоест общата сума, която трябва да изплатите, достига вече 1755 лв. (вместо 1170 лв.). Цената на кредита на годишна база вече достига 230,9%. Тоест по този начин ГПР скача над 6 пъти спрямо първоначалния процент! Примерът е базиран на действителни данни от оферти на компании от сектора, при които разликата между „наказателния“ и първоначалния размер на вноската е дори по-драстична.

Единият проблем в случая е, разбира се, твърде високата цена на кредита по този начин. В случая обаче не става въпрос за измама. Клиентът или от недоглеждане, или от неразбиране, или принуден от обстоятелствата (липса на друг източник на финансиране), или изпаднал в самозаблуда, че някак ще му се размине да плаща, се съгласява на такива тежки условия и след това разбира, че изплащането на това задължение представлява сериозно предизвикателство.

Банковите кредити

Пазарът на потребителски банкови кредити също се развива динамично. Техният брой към края на септември 2016 г. е 1,13 млн., а общият им размер възлиза на 7,32 млрд. лв. Следователно средният размер на един потребителски кредит е приблизително 6500 лв. Потребителските кредити до една година са приблизително 62 млн. лв. при среден размер на кредита 570 лв., тези със срок между една и пет години са 1.38 млрд. лв. при среден размер 3040 лв., а тези със срок над 5 години са 5,88 млрд. лв. при среден размер 10 400 лв. По-дългосрочните кредити се използват за покупката на стоки с дълготрайна употреба. Основната част от тях финансират покупката и обзавеждането на жилище, като кредитополучателите са предпочели да не ипотекират имота си, а друга част са за покупка на автомобил.

Отпускането на банкови кредити обикновено е свързано с по-сложна процедура и отнема повече време. Депозитите са основният привлечен ресурс на банките, който се използва за кредитиране. Цената на финансиране е по-ниска, но привличането на депозити е свързано с повече регулации и гарантирането им до определен размер. Условията на банките при отпускане на кредити са свързани с по-внимателно проучване на клиентите относно наличието на доказани източници на доходи, проверка на обезпеченията и поръчителите и т.н. Подборът на по-кредитоспособни длъжници предполага по-нисък риск и по-ниски лихви.

Потребителските кредити от банки могат да са със значително по-нисък ГПР, отколкото небанковите. Според информация от посочения по-горе сайт ГПР при банкови кредити варира между 8,9% и около 50%. За сравнение лихвеният процент по едногодишни срочни депозити в банка е от 0,05% до 1,38%.

Друг вариант за краткосрочно финансиране от банка е чрез използването на дебитни карти с одобрен овърдрафт или на кредитни карти. ГПР при покупки с кредитна карта може да варира от 4,06% при промоционални предложения до 35,4%, като преобладаващите стойности при най-разпространените карти са около и под 20%.

Равносметка

Като цяло бързите кредити и потребителските кредити от банки представляват сходни продукти, но са налице някои различия между тях. Докато банките са по-консервативни и са насочени към предлагането на по-дългосрочни продукти, дружествата за бързи кредити се специализират най-вече в краткосрочното управление на кредитния риск. По този начин бързите кредити допълват банковите, като същевременно представляват съвсем самостоятелен и печеливш продукт.

Към какъвто и кредитор да се насочат обаче, клиентите трябва да имат поне минимална финансова грамотност. Те трябва внимателно да прочетат и да разберат смисъла на клаузите в договорите, които подписват. Иначе рискуват да плащат твърде висока цена за ползваните кредити, което в много случаи означава допълнително влошаване на и без това тежкото им финансово състояние.