Какво пише в US-стратегията за „противодействие на зловредното влияние на Кремъл“

Новият почин е обречен да сподели участта на почините от социализма

На пети юли т.г. администраторът на американската федерална агенция за международно развитие (USAID) Марк Грийн представи нова стратегия, „Противодействие на зловредното влияние на Кремъл“ (CMKI), в която руското присъствие на Стария континент е квалифицирано като malign - термин, на английски асоцииран главно със злокачествените тумори, malignant tumors.

Презентацията бе издържана в духа на Студената война, натовската патетика и русофобската истерия на „либерален“ Вашингтон от последните години, но бе направен и опит тя да се пришие към силовия протекционизъм на Тръмп в интерес на американските енергийни гиганти в Европа.

Но за запознатите с действителното състояние на американската външнополитическа машина е ясно, че стратегията е апаратна маневра на USAID в борбата u с бюджетните съкращения, безжалостно налагани от Белия дом, но без реално политическо значение за Стария континент.

Трета последователна година Тръмп безжалостно реже федералния бюджет за дипломация и „глобално развитие“. За 2020 г. например се предвиждат общо $42,7 млрд. за цялата въшнополитическа дейност, включително за Държавния департамент (ДД) и USAID - в сравнение с $56,1 млрд. за 2019 г., или 25% съкращение. През новата година се предвижда и поредната реорганизация, сливането на USAID с Бюрото по прехрана за мир към ДД.

Освен пословичния Тръмпов изолационизъм и омразата му към кадрите на Обама и Хилари, които не са спирали пълзящия си преврат срещу президента, тук играят и липсата на прозрачност и подозренията за корупция в тези служби.

Новата стратегия е опит на ръководството на USAID да си осигури финансиране, като яхне със закъснение модните тенденции - противодействие на „руската намеса“ в политическия процес в европейските страни, на „руската дезинформация“, а също на икономическите връзки на Европа с Русия и за заместването u с търговия с американски фирми.

За справяне с последната задача обаче USAID няма никакви реални лостове. В презентацията например се говори за техническа помощ за местните власти да подобрят киберсигурността на енергетиката си, а в случая с Украйна - и да премахнат синхронната си връзка с Русия. Засега обаче съм чувал само за американски кибератаки срещу венецуелската енергетика с помощта на американски консултантски фирми, от много години работещи там. Но не и за руски кибератаки срещу енергетиката на източноевропейски страни. Въпреки наличието там на все още годни съветски мощности.

A за първите две задачи - противодействие на „руската намеса“ и „руската дезинформация“ - USAID разполага само с добре познатите беззъби пропагандни средства на американските държавни радиоточки като радио „Свобода“ и на местните си клиенти, главно източноевропейски НПО, вече силно разклатени и демотивирани и от бюджетни съкращения, и от промяната на политическия климат в техните страни.

Така че новият почин е обречен да сподели участта на почините от социализма - да никнат като гъби и да мрат като мухи. Още повече, че и двата проблема - „руската намеса“ в европейски избори и „руската дезинформация“ - са илюзорни. Реалният проблем е упадъкът на американската хегемония в Европа по обективни исторически причини, а не заради нечие вредителство.

Това намира ярък медиен израз в карикатурния образ на Тръмп в масовото съзнание, а още повече - в безспорния статус на Путин като геополитическа звезда без съперници. Последният бе потвърден в емоционален репортаж на „Ню Йорк Таймс“ от срещата на Г-20 в Осака в края на миналия месец. В това е според мене и смисълът на фамозната Путинова реплика в интервюто за „Файненшъл таймс“, че „либералната идея е остаряла“. Това, което действително е остаряло, е американската хегемония над Европа и Близкия изток.

Американската хегемония предизвика мигрантската криза в Западна Европа от 2015 г. и безсилието на западноевропейските елити пред кризата бе наложено от тази хегемония. Друг медиен момент на откровение на срещата на Г-20, както признава и „Ню Йорк таймс“, бе видеото от срещата на Путин и Мей, отчаяна след поредния си вял опит да лансира пропагандния фейк за Скрипал.

Все повече нишки от тъканта на антируската пропаганда се късат като паяжини. Ето например веднага след катастрофалната изборна загуба на Порошенко срещу него бе повдигнато обвинение между другото и за държавна измяна за заповедта му за провокацията на украинския флот от 25 ноември 2018 г., които бяха задържани от руски граничари украинските моряци, чиято участ в московски затвор стана за известно време централна тема на антируската пропаганда. Сега този сюжет потъна в кошчето. А никой дори в Киев не се интересува вече от съдбата на моряците. Те бяха похарчени за предизборните цели на Порошенко.

А нали подкрепата за шоколадовия олигарх бе тъй важна за САЩ и доминирания от тях ЕС! Майданска Украйна от 2014 г. бе символ на жизнеността на брюкселска Европа, на перспективността на членството в нея на бившите съветски републики, пък и страните на Западните Балкани, за което си струваше да се късат вековни връзки с източния съсед.

Ето и случая с членството на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). След като пет години ПАСЕ по ред важни причини - от ценностни до технически - не даваше на Москва да възстанови членството си в нея, изведнъж се обърна на 180 градуса и възстанови пълномощията на руската делегация - въпреки истериите и напускането на украинската. Никой не им обърна внимание!

Масовите антируски протести в Грузия, пламнали по фиктивен повод, също не привлякоха западно медийно внимание. Единствена RT информираше подробно за ставащото. Разумните хора и на запад разбират, че враждата и конфронтацията с Русия е пагубна за малките u западни съседи - както Грузия, така и Украйна, и балтийските републики. Някога сред най-развитите и богати части на СССР, сега са доведени до бледа сянка на някогашното си „аз“. Яростта на грузинските десни ми изглежда злокачествена превърната форма на носталгията им по просперитета от съветско време. Въпрос на време е и там реалностите да бъдат осъзнати.

И в Молдова развитието на конфликта между привържениците на ЕС и на Русия внезапно доведе до неочаквано примирение, подкрепено от Москва, Брюксел и Вашингтон, а не до изостряне на русофобския дневен ред. Ето, това са страните, визирани главно в стратегията на USAID за „противодействие на зловредното влияние на Кремъл“. Как да се спре вятърът на историята с мухлясала казионна пропаганда, досадна дори за авторите си?

И в останалата Източна Европа от България до Полша - засега най-русофобската страна на Стария континент - опозицията активно издига глас за промяна в посока на вятъра на историята. Но не много по-различни са нещата и в Западна Европа, както за пореден път стана ясно в последните дни с посещението на Путин в Италия при Матео Салвини, смятан сега за най-проруския европейски лидер, или в края на юни на срещата на Дмитрий Медведев с френския му колега Едуар Филип. Твърдостта на Германия и европейските u партньори за „Северен поток 2“ е безкомпромисна. Макар не съвсем в Европа, но и твърдостта на Ердоган за доставката на руските зенитни ракети С-400 край Анкара въпреки силния американски натиск, е напълно в тон с времето.

Отчаяните опити на закостенялата вашингтонска бюрокрация да консервира старите си имперски структури и практики и след настъпващия край на US-хегемонията в Европа, при цялата си утопичност, все пак реално увреждат репутацията на САЩ и разхищават ненужно трудовия долар на американския данъкоплатец. Да не говорим, че са вредни за засегнатите европейски страни, на които пречат да се самоуправляват суверенно, по волята на мнозинството от народите си.