Бягството от бежанците - досегашната стратегия на ЕС към мигрантите

Независимо от постигнатото в Брюксел, проблемите ще останат

Европейците не винаги са били такива смирено политкоректни

С това заглавие може да се характеризира политиката на Брюксел по въпроса с вълните от мигранти. Независимо от постигнатото споразумение на срещата в Брюксел, проблемите ще останат, защото не се решават причините.

В самото начало ЕС остана разединен относно политиката си към бежанците. Предните държави като Италия, Испания, Гърция и Малта сигнализираха за това, което се надига, но неочакваният за всички призив на Ангела Меркел всички желаещи да грабват раниците и да идват в Европа, която ще ги приеме, обезвери европейците и даде вяра на арабите, африканците и най-вече на трафикантите, че ще станат богати. Все още няма обяснение за призива на Меркел. Вероятно нещата в началото за Германия са изглеждали много по-различни. Възможно е германската икономика да се е надявала на предстоящ икономически „бум“ и са очаквали мигрантите да се включат като нова работна сила подобно на турските гастарбайтери. Нищо от това не стана, напротив случиха се няколко важни неща, които със своето въздействие промениха много и предизвикаха настоящите две спешни срещи за мигрантите.

На първо място е това, което самите мигранти натвориха в Европа. Вместо интеграция и активна роля в приемащите ги общества, те се заеха да налагат своите ислямски порядки. Грубо отношение към жените, открит тормоз по улиците, на празниците и фестивалите, аморално и арогантно поведение. Настъпи и времето на криминалните прояви, изнасилвания, ограбвания на жени, контрабанда, трафикантство. Това взриви германското общество и на изборите трета политическа сила се оказа една новосъздадена политическа партия „Алтернатива за Германия“. Тази политическа формация няма никаква друга доктрина освен борбата с мигрантите и това, което те правят в Германия. Независимо от призивите на либералния интернационал да не се обръща внимание на т. нар. популистки вот тактиката успя и то не само там. С такива призиви формацията на Герт Вилдерс, „Партията на свободата“ в Холандия удвои от 6% на 13,2% своя електорат и стана втората сила в парламента. Във Франция преднината на Марин Льо Пен беше толкова стряскаща, че се наложи да се фризира, напарфюмира, конфектира и презентира един напълно нов политически продукт, Еманюел Макрон. Австрия се управлява от Себастиян Курц, но в коалиция с втората по резултат националистическа FPO - Австрийска партия на свободата, която се съгласи да направи правителство едва след като получи ключовите министерства на отбраната, външните и вътрешните работи. Същото се случи и в България с влезлите във властта три националистически партии.

Орбан реализира смазващо превъзходство в Унгария. Зад неговите призиви стоят плътно Вишеградската група с Полша, Словакия и Чехия. Прибалтийските страни твърдо отказват мюсюлманско население, защото нямали такива традиции и отново размахаха руската опасност с неясни мотиви. Италия има ново правителство начело с формации, които дойдоха на власт също с програмата на национализма и борбата с имиграцията. Да не пропуснем и Brexit, който беше спечелен с лозунга „Да спрем мигрантите“! Това е променената политическа карта на Европа само от прииждащите ежегодно хора, чужди на европейските традиции и нежелаещи да се съобразят с начина ни на живот. Вече на всички е ясно, че с новите мигранти тази тенденция само ще се засилва. До кога ли? До нормалната развръзка, тези същите нови и стари, но националистични формации ще станат първи в Европа.

Нека не забравяме, че европейците не винаги са били такива смирено политкоректни, неолиберални изпълнени с евроатлантически ценности мулти-култи ориентирани. Европа е люлката и на изключително крайни и екстремистки идеологии, които са се превъплъщавали в политики както на този, така и на всички континенти. Тези нагласи явно доста са притеснили вътрешния министър Хорст Зеехофер от Християн-социалния съюз на Бавария и коалиционен партньор на Меркел. На ХСС му предстои трудна битка в местния парламент през октомври. Според проучванията „Алтернатива за Германия“ ще измести социалдемократите на ГСДП и ще застраши за първи път лидерството на ХСС в Ландага в Мюнхен. Партията е създадена през 1945 г., години преди самата ФРГ и до сега никога властта й не е била оспорвана. Като вътрешен министър Зеехофер е пряко отговорен за това какво става в Германия и съвсем естествено постави ултиматум на Меркел, като по този начин видя и възможност за изземване на инициативата в предстоящите предизборни дебати от националистите. Това поведение със сигурност ще продължи и в бъдеще, така че постигнатото от Меркел в Брюксел е само временно затишие в коалицията. Имигрантите се оказаха неотменим фактор във вътрешната политика на Германия.

Другият възможен мотив в германската политика за приемане на мигрантите, очаквания индустриален „бум“ също се оказа, че се отлага. Основните фактори за него, ниската себестойност на продукцията и високо платежен пазар за реализацията й значително намаляват. Възможността за евтина енергия зависи от проектите с Русия, а там Германия е ограничавана от режима на санкции и от несъгласието на САЩ с новите газопроводи. Относно най-големия пазар за германските стоки, който отново е САЩ, там нещата са в състояние на търговска война. Заплахата на Доналд Тръмп за налагане на мита от 20% (при досегашни 2,8%) върху европейски автомобили ще се отрази много негативно на германската промишленост. Към момента европейските авто-концерни, разбирай основно BMW, Mercedes, VW, продават годишно в САЩ автомобили на стойност 94 млрд. евро., което ще свие и производството. Поради тези и ред други причини мигрантите от желани в началото вече не са нужни в края. Това постави конфронтационно въпросите за тяхното бъдещо приемане и пребиваване в държавите от Южна Европа. Към досега съществуващата опасност за тези страни, идваща от трасетата от юг, се появи нова такава да им ги върнат от север. Така реакциите на Италия, Гърция, България, са напълно оправдани. Драматичните среднощни дебати по този тежък въпрос показаха разделението, което е нормално за различни държави, но и липсата на общ системен подход към предотвратяване на причините за проблема, което вече не е нормално за единен съюз.

Какво се постигна и защо постигнатото е временно бягство: Решено беше да се създадат съвместни центрове за мигранти и ограничаването на движението им. В тези центрове мигрантите ще се пренастаняват и разселват. Това е добре за Германия, защото така те няма да имат възможност сами да избират къде ще бъдат настанени, но е зле за останалите страни, които ще се чудят какво да ги правят и най-вече никой не може да каже колко време ще останат тези хора в тези центрове. За да се избегне стария скандал с Вишеградската група, Гърция, Италия и България, е допълнено изречението, че това ще става само на доброволен принцип. С една дума- ще се търсят страни-наивници за мигрантски гета, но ако си с всичкия си, никой не може да те накара насила. Тук има и още един сложен момент. По официални данни в момента в Европа са пристигнали 1 млн. 690 хил. мигранти., от тях според италианския премиер само 7% (или 118 300) имат основание да останат. Останалите 1 571 700 хора как ще ги накарат да отидат в такива лагери?! Естествено е никой да не поиска доброволно.

Добрата новина за нас е, че Дъблинският регламент ще се промени, лошата, че никой не се ангажира с това кога и как. Постигна се одобрение за отпускане на следващия транш за Турция. Това е добре за нас, за Турция- също, но споразумението имаше и още една важна точка, че за един избран с право на убежище в ЕС, Турция се задължава да приеме трима незаконно пристигнали. От 140 000 преминали през Източното Средиземноморие са приети 1400 души, конкретно от Гърция са 30. Следващото витиевато решение е създаването в трети страни на „регионални платформи“ за мигранти. Това на практика са центрове в държавите извън ЕС. Но такова предложение преди два дни вече отказаха Албания и Либия. Взе се решение да се увеличи контролът по границите. Тук ние задължително следва да искаме изключение от регламента и независимо, че не сме в Шенген, да получим възможност да се възползваме от мярката.

За ефективността на морските гранични операции е още по-голяма неяснотата, към момента те са Централно и Източно Средиземноморие: операциите на Frontex „Тритон“ и „Посейдон“, Западно Средиземноморие: операциите на Frontex „Хера“, „Индало“ и „Минерва“, операция на ЕС в южната част на Централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED операция SOPHIA). Ефективността им е ниска, защото това не са операции с мандат за действие на чужди територии, възможност за филтрация на хората искащи убежище и евентуално предотвратяване и пресичане на място на действията на трафикантите, арест на организаторите и съдовете им. За такова кардинално решение имаме нужда от военни операции извън ЕС, провеждани от общи отбранителни европейски сили с възможност за действие на чужда територия и мандат за сключване на споразумения за общи операции с въоръжените сили на правителствата на място.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи