Единственият, който се опитва да се бори с тази криза, е Тръмп

В безброй коментари на световните медии е отделено много внимание на Брекзит. Как ще се проведе - със или без споразумение с ЕС. И как ще се развият събитията в Европа - в единия или в другия случай.

Тези разсъждения теоретично наистина са интересни, но имат малко отношение към реалните политически процеси в Европа като цяло и във Великобритания в частност.

Брекзит, независимо как ще премине, далеч не е основният проблем за страната. И референдумът за него даде възможност на обикновените хора по някакъв начин да накажат безразличните към техните проблеми политици. Особено, ако елитът не е в състояние да контролира ситуацията в обществото.

А самият референдум неочаквано засили дремещото противоречие между добре охранения финансов Лондон и не толкова добре охранените промишлени провинциални градове на Великобритания.

Лондон гласува за ЕС, а депресираната провинция - против. Това беше възможност да бъдат победени омразните банкстери*, и това активизира апатичната провинция. Референдумът разкри почти всички натрупани проблеми в британското общество, които властите внимателно замитаха под килима. Сега те ще трябва да ги разрешат по някакъв начин, но те не могат да ги решат. Трудностите са за властите, а не за гражданите. В живота на обикновените британци нищо не се промени съществено.

Основният проблем на Брекзит не е в сепаратизма, въпреки че, и него го има, а в господството на глобалните финансисти, които всъщност унищожиха производствения сектор на страната. На банкстерите не им трябва производство. То е тежест за тях. Те се научиха да правят пари от парите, заобикаляйки производството. Те не се нуждаят нито от някога проспериращите индустриални градове, нито от хората, живеещи там. И това е проблем на целия Запад, не само на Англия. А това е системна криза.

Единственият, който се опитва да се бори с тази криза, е Тръмп, с който от друга страна се бори цялата останала част на Запада. И Великобритания се бори с Тръмп, но сега трябва или да научи нещо от него, или да измисли нещо свое. Но британският политически елит, особено настоящият, не е способен на нищо. Днешната западна управляваща класа вече е изчерпала своите възможности. Ситуацията е такава, не само във Великобритания, но и в Европа и цяла политическа ера се превръща в минало. А по пътя тя може да вземе всичко със себе си на боклука на историята. Включително и елита, оказал се неспособен да се променя заедно с промяната на времето.

Великобритания твърди, че напуска ЕС, за да се избави от ролята на васал на Брюксел в търговската политика. Но за САЩ, Великобритания в най-добрия случай е сателит и в никакъв случай равностоен партньор. Да се разчита на отстъпчивостта и постоянството на Тръмп по дефиниция е невъзможно. Тръмп показа, че няма да се церемони с бившата метрополия, когато всъщност уволни британския посланик.

Така че, защо тя наистина трябва да напусне ЕС? С новия си патрон на Великобритания едва ли ще е по-лесно. А без патрон, без доминиращ съюз тя не може. Бившата империя вече не може да си позволи пълен суверенитет. Тя просто е принудена, като повечето страни да се облегне на някого. В пълния смисъл на думата суверенитет в съвременния свят могат да си позволят само няколко държави, които имат силата да го защитават. В новия съюз Великобритания очевидно ще има много по-малка свобода на действие. Но тук не става въпрос за свобода, а за амбиции, за спасяване на страната от кризата, в която Европа неизбежно потъва. И в голяма степен вината е в инертната, неспособна на промени заедно с променящото се време, брюкселска бюрокрация. Великобритания има много малък избор на убежище: САЩ, Китай или Русия.

Заради англосаксонското родство засега тя избра САЩ за убежище. Но животът бързо може да направи своите корекции. И всеки следващ избор ще бъде принудителен, при по-строги условия и под натиска на нови обстоятелства. Великобритания е в парадоксална ситуация. Тя се опитва да спаси Лондон, световния финансов център, защото властите, и Джонсън, включително, никак не са загрижени много за съдбата на периферията. Но в резултат на тези опити финансовият център ще трябва да бъде пожертван, тъй като по логиката на развитие на историческите събития той е осъден на заколение.

Сателитът е заложник на империята. Сключването на съюз с империята за сателита не винаги е въпрос на доброволен избор, а по-скоро на неизбежност и на необходимост. Когато сателитът разбере, че съдбата на лидера е предрешена, той ще опита да се изплъзне от стегнатата прегръдка на съюза. Това се случва днес и с Великобритания. Това показва, че дните на ЕС са преброени. Или така поне са решили политиците на сателита.

Европейската цивилизация предполага такава форма на живот, в която светът е разделен на държави и народи. И стабилността на съществуването в света и в страната е призвана да го осигури държавата, която разполага с конкретни инструменти на властта и държавни институции.

Може държавата да не се справя със своята основна роля да стабилизира обществото, и социалната система от състояние на нестабилно равновесие се превръща в хаос. И в това, уви, е основния смисъл на историята: ако такъв хаос не е възникна периодично, тогава няма и да я има и самата история, с нейните конфликти, драми и трагедии.

Колкото по-дълбоко в системата прониква хаос, толкова по съществено тя се обновява. Но все пак, някои основни неща трябва да бъдат запазени в системата. Европейската цивилизация ще съществува, докато бъдат запазени основните нейни принципи на организация на властта: източникът и приемствеността на властта и разделението на властите на законодателни, изпълнителни и съдебни.

Брекзит в голяма степен не е проблем на Борис Джонсън, а на ЕС. По въпроса за Брекзит, лидерите на Германия и Франция отново очертаха своя неразрешим конфликт с Лондон, който получи пълната подкрепа на Вашингтон. При това това тези различия ще бъдат по-важни от присъствието или отсъствието на Русия на срещата на върха на G7?през 2020 г.

Борис Джонсън, като Тръмп, е шоумен. Но зад шоумена Тръмп, зад неговия възмутителен образ се крие силна личност, способна да улови не само ветровете на бизнеса, но и вятъра на историята, който в крайна сметка го доведе до политическия връх.

Личната заслуга на Тръмп (и на тези, които стоят зад него) е, че зад умишлено преобладаващата мъгла на анкети и прогнози, която западните медии упорито насаждат, Тръмп открива реалните промени в света и ги използва като инструмент за своята власт.

Дали Борис Джонсън правилно преценява своята роля и дали ще се докаже като личност е засега под въпрос.

*Банкстер - производно от думите “банкер” и “гангстер”,

Превод със съкращения за „Труд“ - Павел Павлов