Освен професионалните протестъри в партийната върхушка има запазена територия и за близки до „агнешкия“ олигарх Иво Прокопиев предприемачи.

Дори да не сте в крак с последните тенденции в информационните технологии, със сигурност сте срещали поредната чуждица, навлязла в българския език - „вайръл“. Употребата й е така широка, защото в превод всъщност представлява разпространяването на съдържание вирус сред потребителите на социалните мрежи. И понеже „вирус“ не буди приятни асоциации, в езика ни агресивно се наложи думата „вайръл“.

Мнозина вярват, че именно вирусният маркетинг направи Барак Обама президент на САЩ през 2008 година. Пред фейсбук Обама обяви, че е успял да събере и множество малки дарения. Все легенди за наивници. Очевидно по неговите стъпки от месец се опитва да тръгне и новият партиец - провалилият се бивш правосъден министър Христо Иванов. С тази разлика, че вайръл стратегията в политиката вече е демоде, а чрез нея могат да бъдат спечелени малцината останали наивници.

Тагването - задължително!

По стъпките на чичко Обама като по учебник,от средата на декември активистите на „новата“ партия заливат фейсбук потребителите с възхвални слова и критично-приятелски коментари по адрес на новия партиен вожд Христо и поредното гражданско движение, което също като всички стари ще бори на първо място тази пуста корупция.

В опит да спечели повече наивници кукловодите на Иванов го бяха инструктирали да употреби няколко българи от чужбина, като проведе нарочна среща с тях, докато са у нас за празниците. Битката за гласовете на около два милиона наши сънародници, които живеят, учат и работят зад граница, е отколешна цел на олигархичните кръгове у нас. И точно когато част от сънародниците са се върнали, за да изкарат най-семейния празник - Рождество Христово, самозваните активирани активисти на „ДА(Й), България“ пробваха да ги зарибят с клишетата си. И този път не успяха. Както не успяха и през 2013 г., когато същите кукловоди, които днес инженерстват „ДА(Й), България“, тестваха влизането в политиката на друго свое протеже - Саша Безуханова, чрез набързо спихналото движение „Муув БГ“.

Партийната върхушка - грантаджии и „агнешки“ предприемачи

За да имаш партия, най-важното, което трябва да имаш, са съмишлениците. Е, Христо Иванов, Антоанета Цонева, Николай Стайков, цялата тумба от „Протестна мрежа“, „Правосъдие за всеки“ и прочие „професионални“ протестъри, определено са съмишленици, но не просто по идеи, а най-вече по грантово съществувание. Всичките те и досега са се занимавали с политика, но не пряко, а чрез обслужване интересите на олигархичните кръгове „Капитал“ и „Агнешки главички“, както и на „Демократи за силна България“ - първо в Синята коалиция, а след това и в Реформаторския блок.

Новото е, че тези „свободни“ граждани, така упорито лансирани от медиите бухалки на олигархията и „ангажираните“ посредством финансови облаги и лични отношения неколцина телевизионни и радиоводещи от Нова, Би Ти Ви, БНТ, „Дарик“ и БНР, най-накрая вече ще трябва да бъдат представяни на обществото като жадни за власт политкомисари, а не прикривани като „експерти“, „анализатори“ и „граждански“ активисти.

Освен за професионалните протестъри в партийната върхушка има запазена територия и за близки до „агнешкия“ олигарх Иво Прокопиев предприемачи. Повечето от тях финансирани чрез сложни финансови схеми. Пример за това е лансирането на икономиста Кирил Петков, когото тарторът от „Капитал“ очевидно вижда като един бъдещ Симеон Дянков или Трайчо Трайков, които успя да набута в първия кабинет на ГЕРБ през 2009 г.

В последните дни Кирил Петков се изявява като експерт по антикорупция в качеството си на учредител на „ДА(Й), България“, гордо представящ се с харвардското си образование и нещатното си лекторство в СУ „Св. Кл. Охридски“. Не беше далеч времето, в което същото лице е било лансирано, също от изданията бухалки на Прокопиев, и като „сериен предприемач“ - от производител на безглутенови вафли през администратор на бизнес център, та чак до изобретател на мрежи, които пречат на птиците да влизат в самолетните двигатели. По това време (2014-2015 г.) Петков е прононсиран и като ментор от (няма да се изненадате) „Муув БГ“ на Безуханова. Между неуспешния опит да влезе в политиката чрез мъртвородения проект на Прокопиев и Безуханова и настоящата вирусна партия Кирил Петков е успял да се изяви в бухалката „Капитал“ и като природозащитник. Как да не повярва човек в успеха на този „сериен предприемач“, който днес е готов да зареже толкова много успешни бизнеси, за да се отдаде на политиката, а на всичкото отгоре и да си плаща за това. При това в България.

Идеологията - във властта на всяка цена

Но освен жадна за властови постове номенклатура партията трябва да има и най-вече идеология. Тук изобщо не става въпрос за няколко формални и изисквани по закон документи като учредителна декларация, програма в три, пет, седем или 666 точки, а в това, което със сигурност ще накара обикновения българин да се чувства политически представен, ако прояви наивност и се върже на сектантските брътвежи на Таков, Иванов и разградските кукловоди Никола Николов и Иво Прокопиев. Голямата тайна на „ДА(Й), България“ e, че идеология всъщност няма.

Като партия - плод на хибридно и задкулисно инженерство, не й е нужна, защото за привличането на наивници ще се разчита на сектантска риторика, корпоративен вот и вирусна реклама в социалните мрежи наред с подсигуреното обслужване от медиите бухалки на олигархията и от групата на „зависимите“ тв и радиолица - водещи от трите национални телевизии и двете национални радиа. И точно заради това на обществото беше пусната въдицата „няма ляво, няма дясно“, за да се избягва от отговора на въпроса къде се позиционира формацията. В крайна сметка единствено възможната идеология, която в „ДА(Й), България“очевидно ще преследват, е: „Във властта на всяка цена“.

Но едва ли единствено предстоящите предсрочни парламентарни избори са причина за прибързаното пръкване на поредния инженерингов проект. Има поне още две - едната е в очакваната промяна на политиката на американската администрация след встъпването в длъжност на новоизбрания президент Доналд Тръмп, когото учредителите на „ДА(Й), България“ не крият, че ненавиждат.

Другата е необходимостта от нов политически мегафон на олигарсите Иво Прокопиев, Огнян Донев и компания, посредством който те да пробват да си осигурят парламентарно представителство след изборите, а оттам и пореден коридор към изпълнителната власт, а най-вече и достатъчно силно лоби в съдебната власт с оглед предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет.

Наред с всичко чрез мегафона на партията подсъдимият олигарх Донев и недосегаемият Прокопиев ще могат да имат допълнителен инструмент за натиск срещу прокуратурата и така да пречат на държавата да защити интереса си, ако е ощетена от техните схеми и обикновени далавери.

Освен жаждата за власт има и нещо друго, което сплотява „новите“ партийци. Това е недоволството им, че не са се родили в страната на Шекспир, а в бедна България.

Вероятно и заради това изпитват чувството на ненавист към всичко традиционно българско и се чувстват комфортно, ако с действията си срещу собствената си държава успяват да унижат българщината, като често осмиват нейните пазители. Заради това изобщо не е случайно, че в „ДА(Й), България“ са се събрали почти всички, които направиха възможен най-големия позор на страната ни на международната сцена - смяната на българската кандидатура за генерален секретар на ООН. Нещо, което вече доведе и до друга негативна последица за страната.

България като държава член на Европейския съюз безпрецедентно от началото на 2017 г. няма собствен представител в Колежа на комисарите в Брюксел след позорното отлъчване на Кристалина Георгиева и бягството й в подсигуреното от ментора й Джордж Сорос - като компенсация за отстраняването на Ирина Бокова - постче в Световната банка.

Извън борда

Егоцентричността на „новите“ муцуни, които утре ще поискат да станат депутати, ги прави особено чувствителни към чуждото мнение, най-вече към онова, което не споделя мантрите на партията секта. Вероятно заради това съвсем скоро ще дойде моментът, в който, макар и прикрити, търканията между Радан Кънев и Христо Иванов ще излязат на показ. Защото дори лидерът на ДСБ прозря, със сигурност не без помощта на своя ментор Иван Костов, че „ДА(Й), България“ е кух, хибриден проект за защита на интересите на няколко олигарси - един подсъдим, един кандидат за подсъдим и т.н. А с хибридна идеология, както показа политическата 2016 г., не се печели гласът на народа - нито на американския, нито на британския, още по-малко на българския.

Тъкмо в обратното вече месец се опитват да ни убедят вечните „анализатори“ на прехода Иван Кръстев, Огнян Минчев, Евгений Дайнов, както и по-новите - Смилов, Бедров и сие. Добре е, че помним как същото, което сега бръщолевят шаманите на политическата мисъл по адрес на „ДА(Й), България“, го говореха последователно за Синята коалиция, после за ДСБ, а само преди три години - и за Реформаторския блок.

И опитите за инженеринг не спряха само до проваления проект с Безуханова. То не бяха „Зелените“, то не беше ДЕОС, които в следващата серия от сериала на „агнешките продуценти“ ще влязат в коалиция с вирусната партия. Огнян, Даниел, Евгений имат темплейтите, просто ще заменят имената на субектите и ще ъпгрейднат анализите си за нуждата на вирусния политически проект - коалиция на кукловодите, които, както преди, така и сега са единствената константна величина.

Накрая и ефектът от цялата гюрултия ще е този, че заедно или поотделно партиите на олигархията може и този път да останат извън борда, т.е. да не влязат в следващото Народно събрание.