Не съм женкар, но оценявам всичко, което е хубаво

Аз съм се наживял, но се безпокоя какво следва за нашите деца

С Валентин Михов са свързани най-големите успехи на родния футбол. Когато той е президент на БФС, нашите национали стават четвърти на световното първенство по футбол през 1994 г. Той е бил президент на БПФЛ, както и на ЦСКА от 90-а до 93-та г. и изпълнителен директор на ФК “Ловеч” и “Славия”. Свищовският футболен отбор “Академик” е негова собственост от 2000-ната до 2008-а. През 2007 г. в Мадрид Валентин Михов е избран за член на борда на директорите на Европейската професионална футболна лига измежду 25-те страни членки, а година по-късно става почетен президент на българо-австрийски мениджмънт форум. За изключителния си принос в областта на физическото възпитание и спорта г-н Михов става носител и на най-високото държавно отличие орден “Стара планина”. Той се гордее, че е минал и през школата на “Кореком”, където е бил директор на кантора “Външен транспорт и застраховки” и се е срещал с превъзходни търговци професионалисти, от които е научил много. Определя работата си там като най-голямата школа след Свищов, където е завършил Висшия финансово-стопански институт. Известният футболен функционер е обичан и ценен не само във футболните среди, но и в шоу бизнеса, като сред най-близките му приятели са много от известните ни певци и музиканти.

- Г-н Михов, каква е истината за отношенията ви с Лили Иванова, за които много се шуми напоследък?

- Лили е велика певица. Запознахме се преди 12 години, когато в едно казино тя ми връчи ключовете за кола заради спечелени 35 джакпота. След това й подадох визитна картичка и й казах, че съм човек, който се занимава с реклами и винаги може да разчита на мен. Един ден се видяхме на кафе - е, аз пих кафе, а тя топла вода с лимон, но от дума на дума се разговорихме. Виждали сме се няколко пъти по работа и може би оттам започнаха тези интерпретации - Вальо Михов с Лили, но това е несериозно! Аз я боготворя като певица, тя е голямо нещо, но в България все завиждаме и си измисляме. Щастлив съм, че я познавам и че с нещо мога да бъда до нея и да допринеса поне с малко за нейния живот, защото тя е велика. Лили е пяла два пъти на благотворителни балове на сдружението на футболните ветерани и никога не е искала хонорар. Щастлив съм от шанса да се докосна до великата Лили Иванова, както бях щастлив да се докосна до Гунди едно време, когато на терена съм му гонил топките.

- Бързо ли се адаптирахте към живота извън Къщата на “ВИП брадър” и доволен ли сте от престоят ви там?

- Почти веднага, още същия ден бях до сутринта с приятелите си и те ми направиха разбор на държанието ми в Къщата. Разбрах, че не съм се изложил както пред близките, така и пред приятелите си. Всички казаха - какъвто си навън, такъв беше и вътре.

- Кои от съквартирантите определяте като приятели?

- Лара и Ирина, Ути, Жоро, Наденцето и Рени. А с Ицо (Христо Живков - б.а.) си станахме много близки и последните пет дни бяхме нонстоп заедно. Сега ми се обади от Лондон и сигурно ще отида на гости при него за ден-два. След това предвиждаме заедно да отидем и до Вегас и вече си направихме една програма. С него веднага си паснахме, още от втората минута като се погледнахме, и нещо стана между нас, някакво приятелско чувство се породи. Уточнявам приятелско, защото някой да не си помисли нещо друго, само това ми липсва... (Смее се.) Много ценен приятел намерих в Ицо и каквото и да направи, аз го подкрепям.

- Вие бяхте балансьорът в Къщата. Съжалявате ли, че бяхте прекалено добър, дори с тези, които не го заслужаваха?

- Аз съм си такъв и в живота - един добър наивник и често съм страдал от добрината си в живота. Аз само в офиса имам три картини на Дон Кихот - това е израз на наивника в мен. У нас добротата не е качество, а е нещо, което кара хората да те мислят за баламурник или балък, но няма да се променя. Винаги съм се опитвал да помагам на когото мога.

- Защо според вас Миглена не беше харесвана от повечето съквартиранти, а зрителите гласуваха за нея?

- Може би защото Миглена си има свой печеливш начин на поведение и сигурно е харесвана по свой начин. Зрителите си имат право на вот, така е и в изборите - глас народен, глас божи. Мога да похваля продуцентите на шоуто и целия екип, защото ако за нас е било тежко, то за тях е било още повече. Страшно е отговорно, но мисля, че го направиха прекрасно и професионално.

- Вие сте носител на орден “Стара планина”, а в Къщата се сдобихте и с Нобелова награда...

- Да, той кодошът стана, че Рени го обърка с Нобелова награда, но “Стара планина” дава всичко на един човек, това е една благодарност на държавата - едно отличие, което е много морално и задължаващо, мен това ме топли. Топли ме и това, че съм почетен гражданин на Свищов, на Горна Оряховица и почетен съкварталец на “Младост”. Вече 24 години живея там, милионерите там живеят. (Смее се.) Два пъти съм бил футболен президент, където съм почвал, никъде не съм се провалял и винаги имам ръст в действията си. Няма нещо, което да съм си поставял за цел, и да не съм го постигнал.

- Как оценявате представянето на двете фолк певици в шоуто - Рени и Емануела?

- Те са различни нива, но всяка е със своите качества. Преди шоуто не бях слушал Емилия (рожденото име на Емануела - б.а.), а Рени съм я чувал и преди това. Тя беше звезда и в Сърбия, те я боготворят там - знам го, защото моята фирма е с корени в цяла бивша Югославия. Паснахме си с нея и аз като започнех “Хубава си, моя горо” или “Девойко мари хубава” и тя веднага тръгваше да пее с мен. Да, направи 2-3 грешки, разбира се, от притеснение ли - не знам, но Рени е едно мъжко момиче, което винаги може да разчита на мен. Емануела също си има доста хора, които я харесват, и своя ниша. Добра певица е, има хубави очи, нищо лошо не мога да кажа за нея. Така че й желая просто да е щастлива и да си намери татко на детето, защото е хубаво едно дете, докато е малко и израсне, да има мама и тате. Посъветвах я това, но без никакъв намек и упрек.

- Простихте ли на Емануела обвиненията по ваш адрес?

- Тя не може да ме обиди с нищо, защото реално не е имало нищо. Това, че тя е повишила тон и е казала нещо, не е повод да се разсърдя. Ние след това бяхме в много добри отношения с Емилия и пак казвам - аз съм й благодарен, че имаше уважително поведение към мен и ме снабдяваше тайно с цигари. Даже когато тя говореше за мъже, казваше, че би се радвала да намери мъж като мен и да се ожени. Тоест другото беше една закачка, която е детинска и може би нещо й е писнало в този момент. Има камери и свидетели, така че няма от какво да се срамувам - всичко може да се види. Аз дори й казах, че когато съм искал да пипна или прегърна някоя жена, съм го правил пред всички и нищо скрито не е имало. Както жена ми, като я прегърнах за първи път, и след това се оженихме. (Смее се.)

- С вашата съпруга сте заедно от много години...

- Вече 40 години сме заедно със съпругата ми. Тя е от Павликени, но се запознахме в Свищов, а аз като се влюбя, съм много бърз и скоро след това вдигнахме сватба. Не съм от тези, които обичат многоженството и не съм женкар. Иначе оценявам хубавите жени, хубавите мъже, всичко, което е хубаво. Тези очи са ми, за да харесвам и да споделям нещата и не се притеснявам от това да кажа, че някой е хубав. Както на Надето в Къщата й казах, че е много хубава, но дотук. Ирина също е един прекрасен човек, а Лара като я виждах, й се усмихвах, защото тя е слънчев човек.

- Вие впечатлихте всички с джентълменското ви поведение към жените в Къщата. Кое е най-романтично нещо, което направихте за някоя от дамите там?

- Може би най-романтичното е, когато казах на Надето в ухото, че ако бях по-млад, щях да се влюбя в нея. Дано не се е чуло, но аз не се срамувам, дори после й се извиних, ако съм досадил с нещо, защото разбрах, че е имала трагична развръзка с близък човек. Оттук нататък просто съм имал към нея едно уважение - като към една прекрасна жена с прекрасно държание.

- На какво се научихте във “ВИП брадър”?

- Там се налагаше да ходим с едни и същи дрехи по 2-3 дена, но за сметка на това се научих да се пера. Също така толкова чинии не съм измил никога, както в Къщата. Там за първи път в живота ми белих лук и моркови, даже казах на жена ми сега да не започне да ме експлоатира, като види какво мога в кухнята! (Смее се.) И Ути ме научи на много неща, както и Ирина и Деси прекрасно готвеха, Ицо също беше брилянтен.

- Жена ви сигурно е щастлива, че сте натрупали толкова умения?

- Аз съм щастлив с нея, но тези неща няма да ги направя втори път - за тази цел има перална машина и миялна, а под нас има ресторант, така че каквото поръчам, ми го носят вкъщи.

- Коя част от националния ни характер си пролича най-вече в отношенията между съквартирантите?

- Това, че не сме обединен народ, ние търсим разделението, създаваме си интрига сами, това е в характера ни - да не сме заедно, защото не всеки може да си пребори егото и в името на нещо да направи компромис. Аз съм правил, именно това е разликата между мен и много хора. Същото е и навън - почти всеки е срещу всеки. Хайде, в Къщата бяхме две-три групи, но аз груповщината не я обичам, обичам разсъждението, единението и диалога. Най мразя обидите, когато някои от съквартирантите започнаха да обиждат много сериозно, и това малко ми изпростя. Една жена като Миглена да каже на другите съквартиранти “малоумници”, това малко ми дойде в повече, но не искам да я коря, може да й е писнало и на нея нещо.

- Като бяхте президент на БФС, България постигна най-големия си успех - четвърто място на световното първенство през 94-та. Какво качество липсва на новите ни футболисти, за да се повторят тези успехи?

- Аз съм щастлив човек, че участвах като ръководител на това поколение, което можеше и без ръководител да достигне до това място. Не омаловажавам моята работа, още повече на Пената, но футболистите бяха личности, бяха лидери и всеки един имаше своето “аз” и можеше да тръгне да обръща “мача”. Това да преклониш своето “аз” пред колектива - те го направиха и мисля, че беше много важно. Разбира се, и ние с Пената способствахме да обединим тима. В момента няма такива големи футболисти, поколението е такова и не може да се сърдим на никого, най-малко на треньори и ръководители, които не могат да влязат и да играят. Иначе и сега има талантливи момчета в отбора, но трябва обединител.

- Дали Бербатов можеше да изиграе тази роля?

- Бербатов за мен е извънземен и сигурно можеше да помогне още на националния отбор, ако не се беше получила такава ситуация. България е страна на чудесата - най-добрият ни волейболист не играе в националния отбор, най-добрият футболист - също, а и Григор Димитров не дойде да играе 1-2 мача в България, чак сега ще дойде... За мен България е над всичко, аз съм шовинист и националната фланелка и националният флаг значат много за мен!

- Сред вашите приятели има представители както на “Левски”, така и на ЦСКА. С кои от тях сте най-близък?

- От футбола железни хора дал господ - най-верният ми е Любе Спасов, въпреки че е от “Левски”, Наско Сираков, Лъчо Танев, Велизар Димитров. Това са хора, които знам, че имат две мъжки ръце и много акъл в главата, за да преценят, че в мое лице не е цесекарят Вальо Михов, а човекът, и аз също го намерих в тях. Горд съм с приятелите си и със семейството ми. Мога да се гордея и с моята финансова дисциплина, нямам нито едно финансово обвинение, освен параноични изказвания, за които съм получавал извинение след това, но това е минало и заминало. Може би в бизнеса си нямам човек, който да не е в прекрасни отношения с мен.

- Имали ли сте възможност да се срещнете с Ванга?

- С Ванга имам 6 или 7 срещи благодарение на проф. Шойлев, лека му пръст. Тя ми предсказа някои работи и може би 90 процента всичко беше точно в десетката, дори ми каза - “ке се издигнеш и ке ми донесеш от Франция три четвърти кафява жилетка и 37 номер чехли” и ми даде един зелен орех. Каза ми също, че ще карам само немски коли. Всичко стана така, както тя го каза, а останалите 10 процента не са за интервюто.

- Щастлив човек ли сте?

- Щастие ми носи благодарността на хората. Много от хората, на които съм помагал са съумели да ми кажат благодаря или извинявай, аз също мога да го казвам. Радва ме душевността - изчистих около мен хората, които завиждат. Аз съм от гордите хора и никога не съм бил наведен, за да успея в нещо, и на никого не съм бил подчинен. Не знам какво е заплата от 93-та и всичко, каквото съм изкарал, е процент от рекламата. Горд съм с приятелите, със семейството си, с това, че останах нормален човек и където и да съм отишъл в страната, навсякъде ми се усмихват.

- В какво вярвате?

- Вярвам в хората и във великия архитект на Вселената. Има горе един, който предопределя съдбата на всеки и в най-тежките моменти, може би той е изпращал приятелите ми да ми помогнат. Мога да спомена и Кръстю Ангелов от Срем, автора на “Посланикът на Бога”, който ми помогна много със своята духовност и позитивност.

- Любима мисъл или цитат?

- Не вдигай бял флаг и никога не предавай този човек, когото обичаш!