Диалогът в партията трябва да бъде възстановен

Дни след като лидерът на БСП Корнелия Нинова свали доверието си от Валери Жабланов и той беше отстранен от Изпълнителното бюро на партията, „Труд“ разговаря с депутата на левицата. Питаме Жаблянов дали посочените мотиви са основателни, как европейските избори повлияха на настроението в партията и дали левицата може да бъде алтернатива за предстоящите местни избори.

- Г-н Жаблянов, председателят на БСП Корнелия Нинова посочи 3 мотива за отстраняването Ви от Изпълнителното бюро на партията, основателни ли са те?

- Не са основателни, защото те бяха отхвърлени не просто от мен в изказването ми след оповестяване на нейното решение, но и защото те фактически не са верни. По отношение на третия мотив, който беше свързан с отсъствието ми на заседанието на ПАСЕ, самото заседание се състоя три седмици след като председателят на Националния съвет на БСП ме уведоми, че е свалил доверието си от мен. Първият мотив беше свързан с подготовката на конгресния доклад, който мисля, че беше одобрен от целия конгрес, включително от председателя на Националния съвет. Не виждам какви забележки могат да имат към него в тази посока, освен по начина на неговото подготвяне, защото бе изготвян в сложна вътрешнопартийна обстановка. Третият мотив е свързан с работата на Комисията по идейно развитие на БСП, която оглавявам. Мисля, че тя работи на средно добро ниво, така че няма основание в тези мотиви. Възможно е да има други мотиви, най-вероятно има, но те не бяха огласени публично.

- С какво докладът, който написахте за евроизборите, засегна председателя на Националния съвет на партията?

- Не смятам, че става въпрос за раздразнение или за по-особено емоционално състояние. Мисля, че става дума за оценката за кампанията за европейските избори, за начина, по който функционираше партията, изборните звена, щабове, структури и др., които бяха ангажирани с пропагандата. Всичко това, което се размина с нашата платформа за европейските избори, която се казваше „Визия за Европа“, доведе до сериозно напрежение в самата кампания. Получиха се негативни резултати, които бяха потвърдени с разминаването между нашите очаквания по отношение на границите на гласове, които бихме могли да получим и това, което на практика стана. Това е основният елемент около този доклад. Аз продължавам да считам, а и голяма част от делегатите на Конгреса също, че той беше балансиран и полезен на БСП, даже смятам, че левицата трябва да се гордее с такъв тип постижение, защото е единствената партия, която се съсредоточи върху европейските избори и направи анализ на собственото си явяване, при това критичен.

- С Вашето отстраняване от Изпълнителното бюро мнозина от членовете на Пленума казаха, че Корнелия Нинова разчиства ръководството от хора, които я критикуват, резонни ли са твърденията?

- Не ми се иска да вярвам, че това е така. От друга страна, това, което със сигурност може да се каже е, че във висшия орган на партията - Националния съвет, диалогът между членовете му и председателя, не върви гладко. Той е нарушен не само по повод на листите за Европейския парламент, но и по редица други въпроси, свързани с идейното ситуиране на БСП в българското и в европейското политическо пространство. Покрай евроизборите се напомни нещо много важно - че ние не сме само част от нашето политическо пространство, но и от общата политическа структура на ЕС. БСП забуксува в тази посока - появиха се пукнатини и разломи между нас и ПЕС. Причината за това не е само Истанбулската конвенция, тъй като въпросът с нея е закрит и има решение от Конституционния съд, т.е. не могат да бъдат търсени там причините за сложните отношения между БСП и ПЕС. Това не носи плюсове на Българската социалистическа партия, защото за нас какво става в Европа, как се конструират органите за управление, какви сили надделяха, кой е избран и ще бъден избран за ключовите фигури на следващия мандат, в който Европа ще бъде управлявана, е изключително важен въпрос затова на къде да се движи България в своя вътрешнополитическо развитие. За БСП е от изключителна важност не само да познава в детайли европейския политически процес, но и да участва в него пълноценно. За съжаление, със сегашното ръководство ние се дистанцираме от това и като че ли се затваряме в домашна проблематика, която няма да ни донесе добри резултати.

- Имате ли обяснение защо БСП загуби евроизборите след като почти всички социологически агенции в началото на кампанията прогнозираха победа за столетницата?

- Отговорите са пределно ясно дадени в доклада, който беше приет, затова няма да се връщам към тях. Ролята на социологическите агенции е да дадат приблизителна картина, те не могат да решат едни избори. По-важното е, че в периода преди изборите ГЕРБ изпадна в тежка ситуация, а пък БСП не успя да се възползва от нея. Вторият момент е опитът европейските избори да бъдат превърнати в национални избори, нещо като вот на недоверие срещу правителството - една много сложна от политическа гледна точка задача, за която месеци преди това беше ясно, че ще бъде реализирана като се мобилизират избирателите по две разнопосочни теми.

- Защо БСП не успя да се възползва от ситуацията?

- Няма да се спирам върху конкретни грешки, но въпросът е следният: Защо БСП в последните три години, от последните парламентарни избори насам, на които реализира добър резултат, не може да разшири влиянието си. Имам усещане дори, че се показва тенденция на загуба на темпото, което беше набрано в началото при парламентарните, а след това и при президентските избори. Има отстъпление от обществените позиции, които БСП имаше. Получи се и разминаване с дневния ред на обществото, с очакването на българските граждани към управлението, към отговорността на политическата система. БСП си постави задачата да предизвика предсрочни парламентарни избори, което се оказа, че е трудно постижимо в днешната политическа обстановка. БСП напусна парламента 3 месеца преди изборите, допускайки другите партии да се възползват от парламентарната трибуна. Това действие доведе до накърняване на авторитета на БСП като парламентарна партия. Затова се получи голямо разминаване с нашето поведение и очакванията на обществото. В България има нужда от силна опозиция, в българските граждани имат ясно изразени опозиционни настроения по отношение на дясното управление, на дългия застой на десницата и на господин Бойко Борисов в управлението. Има сериозни диспропорции в развитието на различни сектори, които в сегашната правителствена програма поне не си личи, че могат да бъдат преодолени, или поне не са си ги поставили за цел. Въпреки това ние не успяхме да предложим ясна управленска стратегия, която българските граждани да видят и да си кажат: „Да, БСП предлага по-добро управление от сегашното правителство“.

- Как приехте факта, че Корнелия Нинова подаде оставка, която на заседанието на Конгреса оттегли?

- Всеки политик, включително и председател на Националния съвет на БСП може да ги прецени тези действия и стъпки, те не са предварително дефинирани. На базата на изказването на самия председател госпожа Корнелия Нинова, която откровено каза: „Аз с моите действия предизвиках хаос в партията. Аз възнамерявам да оправя този хаос“, може да се зададе въпросът дали с последвалите действия от Конгреса насам това са стъпки към подреждането, към диалога вътре в партията, към преосмислянето на досегашната политика, която се води 3 години, и преминаването на други опозиционни позиции, но вече в по-голямо съзвучие с очакванията на българските граждани. Намирам оставката за личен въпрос, оценката я дават гражданите и самата партия. На Конгреса ясно си пролича, че делегатите подкрепят председателя да продължи да изпълнява мандата си.

- Как разбирате думите на Нинова, че „лобита бизнесмени търгували партията“, докато беше в оставка и призива u към определени съпартийци да „затворят портфейлите, защото БСП не се продава“. Кой иска да купи БСП и за какво му е?

- По съвпадение, докато разискваме този въпрос, в Народното събрание се обсъжда финансирането на политическите партии в България. Той е важен за функционирането на политическата система. Ключовият въпрос е за съвместяването на капитализма и демокрацията. Социалната демокрация, при която гражданинът разполага със своя собственост, неприкосновено имущество, с източници на доход, сигурно работно място, които му дават възможност свободно да изрази волята си, е гаранцията срещу това хора с големи финансови възможности да диктуват условията на политиката. Системата на финансирането на политическите партии трябва да позволява те да представляват този по-широк интерес. Финансирането трябва да бъде такова, че да няма влияние върху политическите решения и идейни платформи. Това е въпрос на изграждане на демократична политическа култура, от която партията е неизменна част. В България това става бавно, но по-важно е какви стъпки правим - дали стъпка напред или две назад.

- Какво трябва да се промени в партията, защото мнозина експерти прогнозират, че ще последва съдбата на СДС?

- Не приемам очакването, че БСП ще последва съдбата на СДС, тъй като това беше политическо движение, което възникна като отрицание на предишната политическа система. То нямаше концепция какво да стане с България, докато БСП е партия на социалистическата цел. Защото социалното развитие има прогресивен характер. Дори богатите държави се сблъскват със социални кризи, такъв пример са „жълтите жилетки“ във Франция, където целият политически инструментариум се сблъска със сериозна социална криза и недоволство, породено от дефектите на съвременния капитализъм. Социализмът винаги ще присъства като алтернатива на капитализма като идея, винаги ще се противопоставя, а в определени моменти може да се превърне във водеща обществена и политическа тенденция.

- Какви промени са нужни, за да бъде приета столетницата за алтернатива?

- Пътят на БСП е ясен, това е партия на социалистическия идеал. БСП очевидно не се вижда като алтернатива в момента. Може би причината е начинът, по който столетницата говори, публичното u поведение, думите, които използва, не могат да накарат българските граждани да приемат, че това е партията изразител на това, което те очакват. Във „Визия за България“ са описани промените в отделните направления, които бихме желали да реализираме, ако имаме възможност чрез изпълнителната власт, но при нея се нуждаем от по-голяма степен на конкретизация. Там присъстват доста общи постановки, които без да се преведат на ежедневния език, няма как да бъдат възприети от гражданите като сериозна заявка за управление.

- Какъв резултат очаквате на предстоящите местни избори?

- БСП е в не лека ситуация, защото дори по нашите анализи, резултатът от европейските избори ще се отрази и се отразява на политическата обстановка в страната, върху хода и подготовката за местните избори. Ние трябва от позицията на сериозно догонващи да се опитаме да възстановим позициите на БСП в местната власт. Тя трябва да обслужва обществения интерес, а не Оперативните програми, и в крайна сметка да даде на българските общини перспектива на развитие, включително на малките и средни общини, за да може независимо къде живеят български граждани да не се чувстват изоставащи или забравени. Предизвикателството на социалистическата политика е равенството. През 2014 г. отстъпихме много в местните избори - БСП няма областен град или община, в която да има кмет. Това не кореспондира с националните амбиции на партията да поеме изпълнителната власт, така че трябва да положим всички усилия да върнем част от позициите си. ГЕРБ създадоха утвърден модел в българските общини, основан върху европейското финансиране, благоустройството на централните части, подмяната на водоснабдяването и канализацията, както и озеленяването.

- Какво може да предложи БСП?

- Това, което характеризира местното управление в България, е че по-голямата част от гражданите изпитват недоволство. Сред основните наболели теми са функционирането на общинската администрация, лошата обществена инфраструктура, защото извън София има общини, където разбираемо транспортът е изцяло поверен на частни компании, съобразяващи се единствено с възможностите на печалба. Това води до откъсване в транспортно отношение на села и общини. Този огромен социален въпрос дори не е поставен на дневен ред. На общинските избори трябва да се погледне по-общо, защото има множество проблеми, свързани с финансирането от републиканския бюджет, отсъствието на механизми за преразпределение по отношение на гранични и изостанали райони, продажби на общински земи и др. Всичко това са въпроси, оставени на заден план, които често генерират социално напрежение на конкретни места. Епизодично се появяват нерешени проблеми, които сякаш са оставени зад фасадата на табелите, на които пише: „Този проект е финансиран със средства от Европейския съюз“.

Нашият гост

Валери Жаблянов е доктор по политология. Народен представител в 42-ро, 43-то и 44-то Народно събрание. Зам.-председател на НС в периода 2016-2018 година. Член на Националния съвет на БСП от 2012 г. Владее английски и руски език.