На тържествена церемония миналата седмица бяха връчени отличията “Златно перо” за принос към българската култура и изкуство. 24-ма творци получиха изящната брошка във формата на писец, която се изработва от 24-каратово злато. Сред носителите за тази година е емблематичният и обичан певец Васил Найденов.

За средното и по-старото поколение е известен просто като Васко Кеца. Самият той не одобрява особено този си прякор, макар хората да го наричат така с добро и носталгично чувство. Историята иначе е любопитна и датира още от времето, когато бил пианист на група “Тангра”. Качил се на сцената с легендарните китайски гуменки не за друго, а защото били удобни. От телевизията се хванали за главите как да снимат, за да не се види тази толкова екстравагантна подробност - а и кецовете по времето на соца бяха рядкост и можеше да се сдобиеш с чифт само “с връзки”. Така или иначе, оттам тръгнал не само прякорът “Кеца”, но и цяла нова мода, която преминала държавните граници, за да достигне дори до Съветския съюз.

Малцина обаче помнят и други негови прякори - като например Васко “Синевата”. Той е от ранните му певчески години заради станалата хит песен “Синева”, която той изпълнява като вокалист на рокгрупата “Диана експрес” в края на 70-те.

Наричали са го дори “Казанчето”, защото правел един специфичен жест на сцената, като че ли дърпал невидимо WC казанче. След излизането на един от успешните тв български сериали, Васил Найденов набързо е преименуван на Васко “Адаптацията” заради песента от филма, която всички знаем: “Спри, не си отивай...”

Васил Найденов се появява в светлините на прожекторите едва 23-годишен - през 1973 г. В младостта си повечето от читателите вероятно са опитвали да припяват на песните му. С привидно лесна и запомняща се музика, само музиканти и хора с отличен слух си дават сметка колко сложна за изпълнение е музиката му.

След 46 г. сценична дейност спокойно можем да кажем - да, Кеца е неподражаем и заслужава всички възможни награди, в това число и “Златно перо”. Впрочем, за наградата си скромно каза: “Когато те награждават сериозно радио и сериозни музиканти, е въпрос на чест.”

Той обаче е не само певец, той е певец, композитор и текстописец. Но и доста повече от това. “Завършил съм геодезия и картография в строителния техникум “Христо Ботев”. Исках да се занимавам с архитектурен дизайн, но влязох с Консерваторията с пиано и идеята отпадна. Не съжалявам.”

Като всеки нормален човек си има слабости - цветя, котки и птици, както и хоби - колекционер е на стенни часовници.

Не обича да злоупотребява с личните теми и затова не са много хората, които да си спомнят, че Васил Найденов се запознава с баща си едва, когато е вече млад певец на сцената. Баща му идва след един негов концерт и му се представя. “Аз съм татко ти.” “Не почувствах абсолютно нищо," спомня си певецът. Отгледан е от майка си, леля си, баба си и дядо си. Майка му Маргарита е човекът, заради когото сега България има звезда като Васил Найденов. Нейна е вината, че този всестранно талантлив неин син се е посветил в крайна сметка на музиката, тъй като тя го записва във втори клас на уроци по пиано. Маргарита е певица в хор “България” и е осигурила добро музикално образование на детето си. В 6-и клас Васко вече е на голямата сцена - свири на “Шубертовите вечери” в София. Тя обаче не знае за световната слава на сина си - умира на 41 години, когато той е в казармата.

Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала “Златният Орфей”, а песента от филма “Адаптация” е обявена за “Мелодия на годината”. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: “Откровение”, “И утре е ден”, “А дали е така”.

Днес, помъдрелият 68-годишен певец преосмисля ценностите в живота: “Каквато и кариера да си направил, каквито и пари да си натрупал, ако не можеш да станеш от леглото и да си стъпиш на краката, каква е ползата? Здравето е едно от най-важните неща в живота.

Грехота е, ако кажа, че не съм щастлив човек и че хората не ме обичат. Звучи много нескромно, но е точно така. Това е най-важното - по-важно от музикални критици, редактори, радиа и телевизии, вестници, жълти преси и т. н. Емил Димитров много правилно го е изпял това с любовта на хората, не на всеки му се случва...

 

Носи свои възглавници по хотелите

“Може да звучи странно, но аз си нося две огромни възглавници по хотелите. Никога не съм го казвал и е много тъпо, но съм свикнал да спя с тези възглавници”, каза в интервю наскоро звездата. Певецът се чувства най-добре в личните си покои и за добрия си сън се подсигурява със собствената си възглавница, на която отмаря вкъщи.

“Едно време знаех всеки хотел къде се намира и кои стаи и апартаменти са най-добри. Спокойно мога да съм пътеводител. Преди години даже знаех в кой град кога няма топла вода и ток”, смее се Найденов.

 

За него

Обичам да работим заедно, защото е перфекционист

С Васко сме приятели много отдавна. Той е един от най-гениалните български изпълнители. Има страхотен усет как да направи от една песен хит. При това винаги отстоява на своята позиция, не прави компромиси. Обичам да работя с него, просто защото е перфекционист. Желая му още дълги години да работи все така усърдно и да има успехи.

Стефан Димитров, композитор

 

Изключително емоционален изпълнител

Той е невероятен изпълнител, вживява се истински в това, което пее. Когато написах “По първи петли” песента първоначално бе изпълнена от “Кукери” и “Тоника”, но те “нагазиха лука” във Виетнам и бяха уволнени от Строителни войски. Решихме, че Васил Найденов е емоционално най-подходящият изпълнител за това парче и изобщо не сгрешихме.

Михаил Белчев, певец и композитор

 

Той е пример за мен

Безкрайно уважавам Васил Найденов, той винаги е бил пример за мен. Преди 2 години по време на моето шоу “Аз” в НДК той бе сред гостите на първия ред заедно с Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Веселин Маринов и др. Щом запях неговата “Телефонна любов” Васко спонтанно се качи на сцената при мен и я изпълнихме заедно, бе много вълнуващо.

Филип Киркоров, естраден певец

 

Няма вече телефонна любов

Текстът на “Телефонна любов” написах на шега преди около 40 години, а Васил Найденов и Тончо Русев взеха, че изкараха от него невероятна песен. Бяхме се събрали с група приятели, а единият беше влюбен. За да не попадне под нашите нападки и присмех, той се заключи в банята с телефона. Започна един безкраен разговор и аз почти на шега написах няколко куплета и му ги мушнах под вратата и така се получи.” Днес обаче няма вече телефонна любов, има само SMS-и...

Ваньо Вълчев, бургаски поет и автор на текстове към хитове на В. Найденов