Най-отговорно заявявам, че смятам да концертирам по света до дупка, заканва се цигуларят, когото навремето обявиха за дете-чудо

Кой не знай Васко Василев, кой не е слушал за него? Не само у нас, но и по света! Талантливият цигулар започва с изпълнения пред публика още на 5 годинки, а на седемгодишна възраст вече е солист на Българския камерен оркестър в зала „България” под диригентството на Дина Шнайдерман. Когато е на 9, записва първата си дългосвиреща плоча със Софийската филхармония и главния й диригент Константин Илиев. На десет години получава правителствена стипендия и заминава за Москва, където е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория за даровити деца, а по-късно се дипломира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив.

Васко е печелил престижните международни конкурси „Жак Тибо“ в Париж, „Карл Флеш“ в Лондон и „Паганини“ в Италия.

Талантът на българина е забелязан и в Англия - през 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера –Лондон, с който редовно свири и като солист. Васко изпълнява както класически произведения, така и музика с по-модерно звучене. Свири еднакво добре както на класическа, така и на цигулка, чийто звук се обогатява и усилва с помощта на електронни средства. Изнасял е концерти в над 40 страни. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Той е от малцината щастливци в света, които свирят на „Амати“ - съществуват само десет екземпляра от тази 300-годишна цигулка. Въпреки огромната си заетост, Васко отдели време за да разкаже за новите си ангажименти и интересните места, на които е свирил.

- Васко, трудно ли се свиква с този живот в куфар? Ти кръстосваш света в истинския смисъл на думата. На колко години започна да пътуваш интензивно, за да концертираш?

- От корема на майка ми не съм спрял да пътувам... сега като се замисля, май наистина е така. Роден съм в София, на ул. „Цар Симеон”, но съм отгледан между Пловдив и Силистра, където живееха бабите и дядовците ми. Майка ми и баща ми бяха много млади, почти малки, когато съм се родил, и сме сменили доста квартири в рамките на София – от „Люлин” до „Лозенец”, а като станах на 8, започнах да сменям градове и държави. Не мога да кажа, че ми е писнало – за мен това е много нормален ритъм - да спра би било трудно.

- Как свикваш с всяко ново място? Какво си казваш, когато отидеш в поредната точка от света за концерт, за да привикнеш по-бързо?

- Аз съм хамелеон. Не мисля изобщо за свикването. Имам система – в момента, в който кацна някъде и има голяма часова разлика, спирам да мисля за това откъде идвам и колко е часът там. Влизам в ритъма на мястото, на което съм. Търся местни ресторанти, хора, които са част от града, в който се намирам. Успявам с неголямо усилие да препрограмирам мозъка и тялото си да работят в средата, в която съм.

- Напоследък дълго се задържаш в Япония. Как живееш там, как минават концертите ти? Допадат ли ти колегите и японската публика?

- Като бях малък, за мен Япония беше някаква неясна мечта... Когато баща ми, който също е цигулар, се връщаше от турне, винаги ми носеше най-хубавите и интересни играчки от Япония. Сега вече съм бил там много пъти и харесвам страната, хората, природата, но истината е, че причината да прекарвам повече време е, че просто има голям пазар за бизнес и много истински почитатели на класическата музика конкретно.

- Кое е най-високото място, на което си свирил?

- Свирил съм в самолет... ако говорим за надморска височина, но съм свирил и в хотелска стая на 65-ия етаж.

- А най-странното?

- Под едно дърво в Бухара в Узбекистан... Това беше по времето, в което живеех и учех в Москва – изпратиха ме да свиря на българи, които работеха там, и пътувах с баща ми на много странни места.

- Кога за последно свири пред член от кралското семейство в Лондон?

- Трудно ми е да отговоря – те идват прекалено често в операта и вече не знам кой беше последния път там.

- Къде се отпускаш най-много - у дома, пред родна публика или някъде другаде?

- Най-приятно ми е да съм с близките си хора и да правим нещо безгрижно. Една от последните ми свободни вечери играхме 3 часа на «Не се сърди, човече» и много се смяхме. Аз победих! Отпускам се и обичам да съм и на места, на които никой не ме познава. Мисля, че това е много полезно за всеки изпълнител. Публиката в България ме разпознава бързо и на тротоара, особено ако съм с цигулка, винаги ме спират хората, поздравяват ме и се усмихват. След няколко часа обаче, като кацна в Малага например, никой не знае кой съм и всичко получва друга гледна точка.

Камелия Димитрова:

Все повече малолетни стават жертви на трафик

Социалната среда, приятелите, семейните конфликти, ниската образованост и разпадането на моралните ценности са сред основните причини, предупреждава секретарят на Комисията за борба с трафика на хора

Камелия Димитрова, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора, има дългогодишен опит в областта на противодействието на извеждането от страната на хора с цел експлоатация. Димитрова е завършила съвместната магистърска програма „Човешки права и демократизация в Югоизточна Европа“ на Университета в Болоня и Университета в Сараево, а бакалавърската си степен е получила преди това в Американския университет в България. От 2004 г. до 2006 г. работи в Международната организация по миграция, където координира множество проекти за превенция на трафика на хора. От 2009 г. до 2015 г., е била старши анализатор и мениджър проекти в Център за изследване на демокрацията, където основен акцент в работата й са изследвания за трафика на хора, интеграцията на уязвими групи, човешките права.

- Г-жо Димитрова, пролетта е времето, в което се набират сезонни работници за чужбина. За какво най-често трябват да внимават бъдещите гурбетчии?

- Обичайните практики за временна заетост в чужбина, както и организираните през това време на годината студентски бригади, създават сериозни предпоставки за реализирането на трудова експлоатация и въвличане в трафик на хора. Важно е хората да не се предоверяват на съмнителни обяви за работа, които съдържат обещания за примамливо заплащане на нискоквалифицирана работа в чужбина (особено когато не става въпрос и за владеенето на съответния чужд език), и в които контактът за връзка е само под формата на мобилен телефон. Много често дори познати или приятели биха могли да подведат жертвата, съзнателно или не, с примамливо предложение за работа извън страната. Ето защо следва предварително да се проучат всички детайли по заминаването и условията на труд, включително къде и кой осигурява настаняването. Редно е да проучат агенцията, чрез която заминават, както и фирмата или работодателя, при когото отиват. На интернет страницата на Агенцията по заетостта има списък с лицензираните трудови посредници, които имат право да извършват тази дейност, когато става въпрос за фирма-посредник. Добре е да се проучат законодателството, режимът на пребиваване и работа за български граждани в страната, в която заминават. Всеки може да си набави необходимата информация относно трудовата миграция от Службите по трудовите и социалните въпроси на Министерство на труда и социалната политика към дипломатическите представителства на Република България. Хората трябва да знаят, че дори когато са вече в чужбина, но са в беда, трябва незабавно да се свържат с българското представителство в страната, в която се намират. Ако документите им са отнети неправомерно, веднага могат да се обърнат към местната полиция за съдействие и помощ.

- При подписването на договора за какво да внимават хората и какво задължително трябва да е упоменато в него?

- Не бива да се доверяват на обещания. Задължително трябва да подпишат договора предварително. Той трябва да регламентира условията на работа и времето, за което са наети. Трябва да получат копие на български език или на език, който разбират, както и на официалния език за страната на работодателя. Много е съществено в договора да има ясна и регламентирана договорка кога най-късно започва работата си наетият работник. Много често се получава така, че хората заминават, имат някакъв договор, пристигат някъде и започват да живеят на някакво място. Но не започват договорената работа. Казва им се, че трябва да изчакат. Те започват да чакат и да харчат спестените си пари за „извънредни нужди“ или обратно пътуване. Така остават без пари, много често и без документи (под предлог, че се вземат за малко, за да се снемат лични данни, необходими за някаква осигуровка или друго). В никакъв случай не трябва да предоставят документите си за самоличност на никого, под никакъв предлог, освен на органите на реда в съответната страна.

- Коя е най-често срещаната форма на трафик?

- Не само в България, но и на ниво Европейски съюз това е трафикът на хора с цел сексуална експлоатация. В същото време трябва да отбележим, че в България расте и броят на лицата, жертви на трудова експлоатация, дори и сред жените. Друга често срещана форма е трафик с цел принудителна просия. В определени региони на страната се забелязват специфични форми на трафик, като например на бременни жени с цел продажба на новородени - в района на Бургас. Тенденция е и растящият брой експлоатирани мъже в секторите на строителството и земеделието.

Кои социални групи са податливи на трафик и какъв е профилът на пострадалите?

- Една от най-уязвимите групи е тази на младите жени и момичета с характеристики – 15/24 г., ниско образование, произход от проблемно семейство. Тревожно е, че все повече малолетни стават жертви на трафик. Жените и децата от ромски произход продължават да бъдат изложени на голям риск да се превърнат в жертви на трафик с цел сексуална или трудова експлоатация или с цел продажба на новородените. Трайно безработните лица, сред които и мъже на средна възраст, които са склонни да приемат всяко предложение за някакъв доход, в т.ч. и за сезонна работа извън страната, също лесно могат да се подлъжат. Профилът на потенциалната жертва най-често включва ниска грамотност, ниско ниво на образование, разпад на моралните ценности, бедност, безработица, предишен опит с домашно или сексуално насилие, изолация, влияние на интернет, бежански потоци.

- Коя е най-честата причина, излагаща младите хора на риск от трафик?

- Голяма част от тях използват ежедневно, дори и ежеминутно социални мрежи, но те освен положителни страни, имат и отрицателни. Напоследък приложенията за запознанство набират голяма скорост и подозирам, че няма млад човек, който да не знае какво е Tinder. Идеята за нови и лесни запознанства с опция за прекарване в приятна компания звучи примамливо, но крие своите рискове. Глобалната мрежа Facebook се използва все повече както като средство за набиране на хора и трафик с цел сексуална и трудова експлоатация, така и за набиране на хора и експлоатирането им под други форми – с цел просия или сключване на насилствен и фиктивен брак.

И още...

Заплашвали Слави с убийство заради новата му любов?

Тото бил подложен на секстормоз

Светослава Рудолф влюбена до уши

Марта Вачкова живяла дълго време в нелюбов

Мариана Попова се сгоди за Веселин Плачков

Ралица Паскалева чака бебе

Поли Генова се видя като булка

Българка е доцент в академия “Сан Ремо"

Аптекарка цери с ръце, вместо с лекарства

Откриха мумия в статуя на Буда

Султана Рачо Петрова без малко да заколи мъжа си

Алисия Силвърстоун обяви развода си

Кристофър Плъмър действал на жените като валериан на котка