Голямата дипломация може да направи и малкия народ значим

Срещаме се с Вежди Рашидов докато инициира подписка за пенсия на великия Иво Папазов – Ибряма. За броени минути списъкът от депутати и творци набъбва. „Това са хората, които са дали много повече на държавата години, отколкото могат да вземат “, аргументира се Рашидов. И още: „Великите българи не бива да имат мизерни старини“. Точно той като министър на културата успя да лобира за пожизнена пенсия на най-именитите творци от близкото минало. Встрани от подписката е новият каталог с негови скулптури, скици и рисунки. Рашидов е готов и с най-новата си изложба, която ще представи на 22 февруари в галерия „Сан Стефано“. Премиерата й провокира със заглавието „Завръщане“.

- Господин Рашидов, представяте в четвъртък пред българската публика една по-нестандартна изложба с ваши творби. Нарекохте я “Завръщане” - къде се завръщате?

- Връщам се в живота си, защото всеки, който обича своята професия, създава онази аура, в която той казва, че е неговият живот. Това, което човек прави през целия си живот, е неговото съществуване. Връщането към моята професия, която упражнявам вече толкова години, връщам се към истинския си живот – да правя скулптури. Благодарение на скулптурата създадох име, слава, хранех семейството си. Каквото имах да вземам от живота, аз го вземах чрез изкуството. Връщам се към занаята си. Започнах да правя изцяло нови неща и в тази изложба ще има непоказвани досега произведения. За пръв път в живота си ще покажа рисунки – черно бели ескизи към всяка скулптура. За мен се получи интересно – надявам се и на приятелите ми, които ще дойдат на изложбата. Влязох в истинския въздух. Слава Богу, че владея една способност – да вървя с баланс, защото истеричните отскачания явно вече с годините са изчезнали. Гледам спокойно да си довърша нещата. Годините вървят заедно с мандатите. Ето, гласувахме поправки в закона за киното, подготвяме закона за авторските права. Пак бях депутат, когато в края на 2013 г. успяхме да внесем закона за 10 процентното облагане на хазарта за културата. Искам да бъда и в политиката полезен. Стремил съм се и сега също – да правя полезни неща в името на българската култура. Някои не го искаха, други не го разбираха, особено “специалистите по всичко”. Този момент за мен е най-важен – да бъда полезен за моите приятели и колеги, които свързваме с българското изкуство. Това е моето семейство, пред което винаги съм стоял и ще се върна при него.

- Дали Вежди Рашидов говори така, защото след премиерата на “Завръщане” ще се отдаде изцяло на творчеството си? Това се питахме с колеги, когато получихме поканата за изложбата Ви. Има ли такъв елемент в думите Ви?

- Не, няма. Не бива завръщането да е повод да напускаш друго. Завръщането е осмислено. Онова, което ми се случи в здравословен план, ме уплаши много, защото в един момент си помислих, че никога няма да се завърна към бронза, към материала, към камъка. Близо две години имах забрана да работя с бронзов прах, каменни прахове, химикали и патини – изобщо всичко, което би могло да ми навреди. Господ дано да ми е дал шанс. По една свещ за Бог – независимо кой е той. Ако има Бог, винаги ще паля по една свещ за него. Да ми даде шанс и да продължа живота си пълноценно . Мисълта, че може да се наложи да не пипам бронз и камък, скулптура, ме ужасяваше. А цял живот съм го правил. Това са инстинкти. Това са навици, сънища, дни, вечери, радости, ядове…това е целият ми живот. Слава на Бога, лекарите вече ми казаха, че с маски и предпазни средства вече мога да работя. И сега вече съм щастлив, че отново правя планове и проекти. Ние, художниците, сме големи мечтатели, а животът е много кратък. Вече имам един проект, една тема, по която работя, тя е библейска и човешка.

- Как изглежда тази ви идея – само като щрих поне за читателите на вестник “Труд”?

- Има и нещо езическо в нея. Ритуал от много преди Христа. Но нека да я започна. По-скоро мога да кажа, а и вие знаете, че през последните години работих основно акварели, все си мислех, че след едно боледуване човек ще бъде черноглед, зъл, сив – странно, при мен избликна цвета. Много цвят, много жизнерадост – тези дни си ги прехвърлих да ги видя. Явно желанието ми за слънце и живот отключи в мен нещо по-свежо. Но сега е шансът ми да покажа и нова скулптура. Направих и каталог на всичко, което съм работил след болестта и не е показвано. Осъзнах, че всичко, което събирателно държи разпръснатите по колекции скулптури, е каталогът.

- Кой е най-яркият ви, но не документиран спомен от творческия Ви път?

- Няма да забравя, когато едва трийсетгодишен спечелих една награда на името на Данте Алигиери за участие в едно световно биенале. Тогава имах аудиенция при папа Йоан Павел II. Бях по едни дънки и якенце, нямах фотоапарат даже да се снимам за спомен. Сега както премиерът Борисов казва, че “папи го галят по главата” и аз бях щастлив нееднократно да видя папските коридори, където са оставили ярки следи Ел Греко, Караваджо, Рафаело, Микеланджело. Изключително преживяване.

- Какво предстои през 2018-та в творческия ви план?

- Докато бях министър пропуснах доста покани, отправени към мен. Със “Завръщане” стартирам от една прекрасна галерия на “Сан Стефано”. На 18 април с един талантлив български живописец - Николай Янакиев откриваме изложба в Люксембург, в “Галерия 88”. Ще открия и една изложба в Лондон в една от най-знаковите галерии там. Август ми предстои и много дълго отлагана изложба в Монте Карло, следва уточняване на дата за Третяковската галерия. Догодина продължавам със забавени изложби и в Турция. Да даде Господ да се случват.

- Като споменахте премиера Бойко Борисов, защо се стигна до тази размяна на реплики между министър-председателя и президента?

- Улавям, че през последните години нашата основна храна е скандалът. Разбира се, това се оказа любимо средство както на медиите, така и на читателите. Първо, имам изключително силен респект към институциите на Република България. Искам в една правова и една демократична страна нейните високопоставени мъже да разговарят държавнически. Имам уважение както към президента, така и към институцията. Десет години съм работил с премиера Бойко Борисов. Някои използват скандала, за да правят тиражи. Винаги може да има различни мнения между двама големи мъже, човешко е те да бъдат по-остри. Това, което трудно приемам е, да се говори през медиите. Смятам, че и двамата са достойни мъже . Смятам, че те ще си вземат бележка от случилото се в името на българската държава. Премиерът Бойко Борисов отдавна мина границите на обикновения политик – той е държавник на много високо ниво. Той прави много сериозни и интересни ходове и те са по-важни за страната ни. А колкото до президента Радев – той е един човек със сериозна професия. Да, разбира се – нов е в политиката, ще се учи в движение. И аз не бях научен да бъда министър. Всички се хванахме за ръце да се учим в движение и в името на българската държава. Дълбоко вярвам и съм сигурен, че те ще намерят общ език в името на България. Да консумираш грешка е едно, а да установиш грешка е друго. Всеки греши, но по-важно е като държавници да водят страната ни в правилната посока. Втора година никой не отбелязва, че темата “бежанци” у нас я няма. Че днес не се вълнуваме, как селата не искат временни центрове за мигранти. Тази тема изчезна. И тя не изчезна от само себе си. Благодарение на изключително добрата дипломация в лицето на българското правителство и на премиера Бойко Борисов на границата на България е спокойно. Някои искат да го унизят, че едва ли не той е пощальон на турския президент Ердоган. Това е нелепо твърдение. Турция е най-големият ни съсед и точно голямата дипломация може да направи малкия народ значим. Това е по-полезно за страната ни. Смятам, че Бойко Борисов демонстрира във външната политика невероятни умения и талант. Това трябва да го приемем,защото това е истината. Както трябва да приемем, че три мандата той е победител на избори. Значи хората го харесват и той прави нещо добро за хората, което се отчита. Всичко останало е самодейно говорене и е от лукавия.

- Коя е по-голямата болка – предателството или лъжата?

- Когато получиш обида от човек, който не е важен за теб, ти го подминаваш. Дори не подозираш, че сте живели в едно и също време, махваш с ръка. Но при приятелството – когато те предадат, там болката е много силна. По-силна е и от раната. Защото човек инвестира в приятелството много време, много доверие, много отношение, много обич, много нощи и дни. И когато това се разпадне за секунди заради предателство – болката остава много силна. Физическата болка се преодолява дори по-лесно. Човек е такова същество, че успява да овладее и физическата болка. Хората са различни по характер. Зависи кое се отключва в един момент. И доброто, и злото го има в човека. Зависи на кое решаваме да подчиним живота си. Когато майките ни раждат, те ни раждат невинни . Битката за добро съхранява, а лошотията погубва.

- Казвате, че вече нямате време за врагове. Простихте ли им?

- Преди ги преживявах. Но след като осъзнах, че може да не се събудиш една сутрин, тогава разбрах, че е безсмислено. И гледам тази енергия да я насочвам към съзидание. Слава Богу, върнах се към скулптурата. Има неща, които трудно се прощават, но е добре да се подминат. Имам тесен кръг от добри приятели и никому лошото не желая. Важно е да не вредиш, да не води злото. Ако емоцията понякога взема връх – не е фатално, казваш крива дума. Много е лесно, много бързо става да накърниш някого. Но най-трудното нещо в живота е да имаш куража, достойнството и мъжкарлъка да се извиниш, когато си сгрешил.

- На Сирни Заговезни на кого бихте дали прошка и от кого бихте поискали?

- Всеки ден искам прошка от Бог, от семейството ми и от приятелите ми, защото всеки ден греша. Истината е изтъкана от куп грешки. Грешим, за да се поправяме. Няма завършен светец на земята.

Нашият гост

Вежди Рашидов е български скулптор и министър на културата в кабинета „Борисов I” и „Борисов II”. Член-кореспондент на БАН от 2004 г. Академик на три чужди академии. Носител на орден Стара Планина, орден Кирил и Методий и на редица престижни международни отличия. Има повече от 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Член на Парижки есенен салон, на фондация Юнекура в Япония, както и почетен гражданин на Армения, на София и на много други градове в страната. Председател е на Комисията по културата и медиите в 44-то Народно събрание. Роден е на 14 декември 1951 година. Семеен.