Вежди Рашидов, председател на комисията по култура в НС, пред „Труд“: Забравете думата цензура

Няма конфликт между мен и Боил Банов

С председателя на Комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов разговаряме за раздухания скандал след изложбата на Ода Жон в НХГ, за свободата на творците, за медиите и регулациите. Питаме го и за отношенията му с министъра на културата Боил Банов. Рашидов разказва и любопитни истории с творци, заложили на пърформанса.

- Изложбата с пърформанс на Ода Жон в Националната художествена галерия разбуни духовете. Основателни ли са критиките?

- Духовете понякога се разбунват не от сериозните неща, а от жълти неща. Разбира се, за да има разбунване от жълти неща, има и предпоставки. Големият интерес към скандалите, за жалост, е водещо начало у нас. Вместо да се влезе в същността на проблема, ние се задоволяваме със скандалите. За съжаление, често вземаме от контекста само пиперливото. Сто процента съм съгласен, че Боил Банов като министър не би могъл да бъде цензор на нито едно изкуство. Проблемът не е дали ще бъде някой цензор, или не. Работил съм прекрасно с Банов, той е един подготвен и познаващ добре материята човек. Това, което казва той, е правилно. Аз уважавам неговото мнение. Моето мнение е, че всичко си има своето място. Пред амвона можеш да правиш само онова, за което той е предназначен. Държавните музеи са нещо различно от галерии, пространства и зали. Никой не е казвал, че трябва да се забрани изложбата. Направихме от мухата слон, унизихме една директорка, вкарахме един министър в обяснителен режим, а виновниците си мълчат.

- Какво имате предвид като казвате, че държавните музеи са нещо различно от галерии, пространства и зали?

- Не смятам, че Пти Пале, Гранд Пале, Д `Орсе, Лувъра, Прадо, Уфици, Третяковска галерия са по-глупави от нас да не си направят по един пърформанс. Тези музеи имат конкретно предназначение, затова казвам, че държавният музей е съкровищница. Аз нямам нищо против колежката Ода Жон, прекрасно е, че работи с галерията „Темплон“ в Париж, с тази галерия аз комуникирам от години. Но аз по-скоро се питам, след като госпожата със звучното българско име Ода Жон, прави своите изложби във Франция, то не е ли по-добре пърформансите да се започнат от някой голям френски музей. Или тук това е по-лесно. Смятам, че и така наречената Бронзова къща можеше като начало да бъде показана в центъра на Виена, а не директно в центъра на София. И след като Столична община похарчи за нея близо 90 хиляди лева, българската държава беше иронизирана и оплюта от същия автор на Бронзовата къща. Сигурно така е по-лесно. Една случайна номинация на канадски анимационен филм, който няма Оскар, до такава степен слугински ни захласна, че успяхме да го героизираме, а един случайно попаднал под прожекторите човек започна да ни дава акъли от Канада. Сигурно така е по-лесно. Но какво да се прави – ние сме народ с тежки комплекси за малоценност.

- Има ли конфликт между вас и Боил Банов?

- Не, няма. У нас интригантството и противопоставянето на един човек с друг стана професия. Някои се опитват да ни противопоставят, но Банов е човек зад който съм стоял и стоя. Онова, което аз определено и категорично казах пред медиите е това, че вече не съм министър и този музей има своя принципал. Той е в правото си да вземе отношение по всички въпроси, които касаят културата и така е правилно. Аз смятам, че най-малко вина за тази истерия може да бъде хвърлена върху министъра – той не е портиер на една или друга културна институция. Всички културни институции си имат директори и свободата да вземат решения, както и свободата да носят отговорности. Банов е добре подготвен за това, което работи и сам по себе си той е много полезен и добър човек. Нека никой да не си прави илюзии, че някой ще ме скара с Боил Банов. Онова, което аз се опитах да направя, предупреждавайки министъра, е да го предпазя от този скандал, който се превърна в лавина. Винаги ще бъда в негова защита, докато споделяме общи ценности.

- Временният шеф на НХГ Яра Бубнова ли обвинявате за скандала след т.нар. пърформанс?

- Жалко че медиите се плъзнаха отново по повърхността на проблемите. Тази идея е планирана доста време преди Бубнова да стане и.д. директор. За всички останали действия като директор тя трябва да носи своите отговорности. Аз дълбоко съм убеден, че вън от този скандал тя е един от добре подготвените арткритици. А колкото до моето мнение, аз смятам, че имам и моралното право да имам мнение, тъй като не друг, а аз като министър и моят екип имахме достойнството да изградим българските музеи. Близо петдесет години откакто съм в занаята, обиколил съм със своите изложби – смея да кажа, всички континенти, добре познавам принципите на музейното дело. За да бъда докрай ясен мога да ви уверя, че пърформанси като този на колежката Ода Жон не биха могли никога да бъдат пред портрета на Мона Лиза в Лувъра или пред картините на Рафаело в Уфици, или пред Франсиско Гоя в Прадо, а да не говорим за авангарда на Русия, защото е невъзможно това да се случи пред картините на Репин и акварелите на Врубел. Колкото до свободата на изкуството, тя винаги трябва да съществува. Тази тема ние многократно сме споделяли с Боил Банов по време на съвместната ни работа. Тук не става дума за забрана на едно или друго изкуство, а за точното място, където би трябвало да бъде направено. Забравете думата цензура, тя не съществува. Ние говорим за безпардонност.

- Каква е интригата с Венецианското биенале?

- Павилионите на Венецианското биенале струват скъпо. Има три варианта за участие. Първият е, да те поканят и канят малък брой световни имена, за да присъстват в различни зали и да вдигат авторитета на проявата. Вторият вариант е да изпратиш снимки на свои произведения и жури да определи, че можеш да участваш. Третият вариант е държавите да закупят павилиони, за ги предоставят на свои автори. Има и вариант персонално да си платиш пространство, за да покажеш творбите си. Цялото това говорене за Венецианското биенале е за да купи държавата пространство. Имах щастието като министър във Венеция да се запозная с директора на биеналето. При една вечеря успях да договоря чудесни условия – предоставиха ни 200 кв м за 60 000 евро. Пратиха ни чертежи, снимки на палатата, местоположение на залите и т.н. Направих комисия да определи кои ще участват. Назначих проф. Памукчиев за шеф на комисията. След 15 дни проф. Памукчив дойде с една докладна при мен. Пишеше, че е невъзможно да се определят участници. Попитах го защо, а той ми каза: „Долу се скараха кой да участва.“ Скараха се и изпуснахме срока.

- След този скандал участваме ли в биеналето?

- Ще участваме през следващата година - правителството утвърди статут, ще има конкурс и държавата ще плаща за павилиона за участието на наши творци. Ще припомня, че през първия мандат на правителството при мен дойде кураторът Джордж Лукас, който финансира участието на трима български автори, избрани от него – Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов. Моят подпис трябваше да узакони участието. Като министър аз съм длъжен да застана зад всеки български творец. Странно, че резултатът накрая беше тримата автори да оплюят министъра, а останалите художници оплюха тях тримата. Каква симпатична държава сме…

- От началото на разговора ни останах с впечатлението, че не сте фен на пърформансите и инсталациите. Греша, ли?

- Не може да се определи изкуството по този начин. Всяко течение си има своя път и своите хора. Аз не абсолютизирам и не фаворизирам едното за сметка на другото. Сещам се за един наш тъжен опит с инсталация – на Мишо Симеонов в САЩ. Той провокираше съзнанието на публиката години, за да предизвика интересите на обществото с нрава и обичаите на един африкански слон, като акцията целеше да се отлее калъп на жив слон, за да се материализира от бронз. Една година се мереше температурата, кръвното, съня, усмивката на този слон. Накрая инжектираха слона при наличието на кран направиха калъп на едната половина на слон, след като го обърнаха – и на другата. Впоследствие го реализираха в материал – похват, използван от етрусите – едни от първите, които са отливали човешко тяло на живо. И след това започнаха мъките на Мишо Симеонов. Дълго време търсеха купувач на слона и накрая беше подарен да седи в двора на ООН. Е, това е голямата загадка да отлееш един слон. Бих казал и че инсталацията на Кристо в езерото също е провокация на подсъзнанието. Сами по себе си това са едни въздушни възглавници, увити в оранжев полиетилен, върху който стъпват хората и си правят селфи за спомен. Но ако погледнем в историята, това е ставало и при походите на Сюлейман Великолепни, когато с понтони са преминавали цели реки и езера, и при походите на Наполеон, и при Първата световна война, когато са прекарвани по вода тежки оръдия и при Втората световна война да преминават танковете при Драва. Е, едното е изкуство, а другото – не.

- Добре, няма да драматизираме, но продължавам да не разбирам отношението ви към пърформансите.

- Аз не бих казал, че имам негативно отношение към пърформансите и не отричам всяка форма на изкуство. Между 1978 -1983 г. аз с очите си видях как авангардните творби с пироните, теловете, пъшкащите юргани на леглата, пластмасовите скулптури, стоящи до боклукчийски кофи, кинетичните въртящи се форми бяха изнесени от залите на „Жорж Помпиду“ в Париж, като на тяхно място отново се върнаха произведенията на основателите на всички модерни течения като Малевич, Кандински, Заткин, Архипенко, Шагал, Жорж Брак, Кристо, Сезар, Арман. След това всички музеи изживяха тази мода и в залите се върнаха основателите на всички съвременни течения,които споменах. Ние винаги живеем малко по-късно. Така че до тука с пърформанса. Но когато говорим за музеи, не бива да се забравя, че аз и моят екип създадохме 5 нови музея – Квадрат 500 – прекрасен европейски музей, Музея на социалистическото изкуство , където опазихме от унищожение едни от най-добрите образци, създадени по онова време, Музея на съвременното изкуство, възстановихме Кръстатата казарма във Видин, която сега е чудесен музей. В Истанбул направихме музей в Метоха срещу църквата „Свети Стефан“. Помолих Светлин Русев с опита и познанията си да нареди експозицията в Квадрат 500. Ето защо съм особено пристрастен, когато се създава и реди музей.

- Като председател на комисията по култура приемате ли исканията на ВМРО да се изкарат на светло и собствениците на сайтове като мярка срещу фалшивите новини?

- Не само трябва да се изкарат на светло, но законово трябва да се направи така, че те да носят и отговорност. Във вторник в Народното събрание станахме свидетели на нещо недопустимо. Цитиран бе сайт, на който отгоре пише, че новината е фалшива. Позовавайки се на него от БСП казаха, че ще сезират комисията по корупция за апартаменти на трима депутати от ГЕРБ. Може ли фалшиви новини да се използват за обвинения в парламента? Оказа се, че народни представители се позовават на фейкнюз. Ще носят ли те отговорност за това? Ще направим обсъждане с медиите за създаването на ясни правила. Сайтовете трябва да се научат, че когато пускат нещо с надпис „фалшива новина“, и те носят отговорност.

- Не се ли опасявате, че ще ви упрекнат в цензура, не посягате ли на свободата на словото?

- Каква цензура? Никой не посяга на свободата на словото. А лъжата свобода на словото ли е? За слободия или за свобода на словото говорим? Някой трябва да разбере, че медиите носят отговорност и свободата на словото не е специалитет за медиите. Кой е казал, че е привилегия само на медиите. Тя е за всички и всички носим отговорност. Да си свободен се иска много умение и характер. Останалото е жълтения. Плюем се по цял ден. Васил Цонев някога имаше една много хубава реплика: „Неуморно да се мърсим, другари“. Всичко в живота има граници. Кой е казал, че свободата на словото е да дрънкаме безотговорно и да омърсяваме когото си искаме? Ще ни трябват много усилия да си върнем истинската свобода на словото, защото ще имаме все повече нужда от нея. Не може да превърнем словото в средство за унижаване на човешкото достойнство.

Нашият гост

Вежди Рашидов е български скулптор, министър на културата в първите две правителства с премиер Бойко Борисов. В 44-ото Народно събрание е председател на Комисията по културата и медиите. Член-кореспондент на БАН от 2004 г. Има десетки изложби.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта