Вековната агония тръгна към своя край

България и Македония счупиха прокобата, Зоран Заев и Бойко Борисов изглежда си получиха мястото в историята

Повече от деветдесет на сто от убийствата у нас стават поради роднински спорове - за имоти или каузи от сорта „ти не ме уважаваш”. Много малка част от тях са от хулигански подбуди, и чак накрая са тези, които ги въртим с месеци по вестниците и те са свързани с мутрите.

В социологията първите се наричат „убийства поради близки културни различия” - кланетата в Камбоджа, например. Фигуративно: Слоновете не преследват змии, (може и да се случи така че чудовището да смачка плужек, но не е практика). В същото време кралската кобра се храни само със себеподобни и преследва другите влечуги като НАП длъжници.

След първата и може би най-велика победа на Великобритания срещу Вермахта на Хитлер, премиерът Уинстън Чърчил прави поредната си велика реч. Той започва с тези думи, които според мен са важни и за нашия договор с Македония, който се случи този вторник: „Това не е краят. Това дори не е началото на края. Това е, може би, краят на началото.”

Това е нашият договор: Краят на началото. Сега тепърва започва важният път. Казват, че една рана зарастватва толкова време, на колкото е индивидът. Нашите субекти са много стари – Македония и България. Раната е стара и наистина ще трябва много време, докато възцари мирът.

Никой не може да ми обясни защо България и Македония имат такъв тежък проблем, освен близки културни различия и злобата на другите съседи.

Докато мразим Турция, сме слепи за това, което сръбският и гръцкият национализъм направи против България и Македония. Слепи сме и прощаваме следствието, че България и Македония са единствените държави в Европа, които нямат нормални отношения, а дори и инфраструктурни връзки. По-добре са дори Косово и Сърбия.

Договорът, който Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха в Скопие, е меко казано исторически. Но той е онзи край на началото, след който трябва да се справим с анти-българо-македонска кампания, която върви от век насам.

Само в рамките на един човешки живот можем да проследим проклетия българо-македонски въпрос. Такъв никога не е съществувал преди сто години. Прадядо ми Стоян сам се е въоръжил, за да освободи Македония от турците в Балканските войни, за да живеем всички в Майка България. Дядо ми Иван – воеводата Чуков - е бил начело на чета на ВМРО. Цялото ми детство е минало на чукарите в Македония и никога не е ставало дума във вечерните разкази на дядовците, че има някаква различна нация, че има Александър Македонски в рода ни. Не е имало омраза към гърци или сърби, но винаги е ставало дума, че Македония трябва да бъде едно цяло – Вардарска, Солунска и Пиринска и тя трябва да бъде част към Майка България.

Подписването на този закъснял договор между Скопие и България е... закъснял. Ако това беше станало преди 10 години, Македония щеше да е друга. Македония щеше да е различна.

В деня, малко след важното събитие, в Скопие седим в кафене, да Вардар, където идиотите на Груевски са построили четири морски галери, за да демонстрират нещо, което никога не е съществувало – македонската флотилия, един трактор бавно се движеше по дъното на реката. Момчето, което ни обслужваше, попита какво се случва толкова, че има толкова много български новинари. Обяснихме му, че подписваме „Договор за добросъседство”. Той възкликна „Е, немаме ли?” И след като разбра, че „немаме” каза „Мамка му, ние сме един народ” и след това попита: „А това ще ни помогне ли за „Европската уния”?” „Ами такава е идеята” - казваме му. Той кима с глава и отачяно приключва разговара: „Кога, бе брате, станах на 50 в те тава чакане.”

Споразумението ще има много врагове, защото никой не обича щастливите семейства. Тепърва ще виждаме изстъпленията на онази партия, която започна като „българска” - ВМРО-ДПМНЕ, тепърва ще виждаме провокациите на сръбските служби и най-вече на руските им приятели, защото колкото повече стоиш в Македония, толкова повече мирише на тяхната омраза към България.

Груевски, който не успя да спечели любовта на естествените европейски партньори, продаде душата си на чужди служби, само и само да остане на власт. Македония наистина беше пред гражданска война, само и само тази олигархия на Груевски да остане на върха. Не им пукаше дори за македонския народ, камо ли за отношенията с България. Сега съжаляват, защото можеха да го направят, да са европейци и да са на власт. Животът не прощава глупостта.

 

ВМРО-ДПМНЕ гние в завист

Вече опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, която проспа през последното десетилетие шанса да оправи проблемите си с България и Гърция и да присъедини Македония към НАТО и ЕС, за пореден път поиска Социалдемократическият съюз (СДСМ) да се оттегли от Договора за добросъседство с България. Според партията на Груевски договорът е “вреден и не защитава интересите на македонския народ и на Република Македония, поради което няма да го подкрепи”.

Договор с България трябва да има, но равен в правата и задълженията и в който ще се зачитат националните и държавните интереси на Република Македония, заявява опозиционната партия.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари