Агресивната омраза ме омерзява!

Саня, Любо и Криско имат безапелационен „Х фактор“

Не подкрепям кърски викачки в „Х фактор“

На моменти ми се иска да стана културен емигрант

Вярвам, че душата ни носи паметта на предишни животи

Уверен съм, че всяко зло е за добро

 

-Заки, ти отново ще си част от журито в новият сезон на „Х фактор“. Какво е главното предизвикателство за теб?

-Надявам се участието ми тази година да бъде по-добро, по-интересно за публиката и по-полезно за участниците, с които ще работя като ментор, а предпоставки за изненади има винаги. От това, което чухме до тук има много силни участници, предстои да чуем и още много. Не бих могъл да издам подробности, но продукцията става все по-добра.

-Каква е основната разлика между кандидатите за музикални звезди в „Х фактор“ и твоето поколение певци?

-Разликата е огромна, защото средата е коренно различна. Аз съм израснал с „Авеню“ в едни години, в които се извършваше прехода между казионната естрада и поп и рок музиката, която беше започнала да кипи под земята в последните години на социализма. Предизвикателството да пробиеш в такава среда беше много голямо и отнемаше много време. Ние с Боби започнахме да пишем и записваме песни през 89-та година, но едва през 95-та си позволихме да издадем албум, тогава излезе и сингълът ни „Бягство“ и чак след това дует „Авеню“ вече означаваше нещо. Докато съвременните условия, медии и форматите дават възможност да си легнеш тази вечер напълно неизвестен, а на следващият ден да се събудиш звезда, разпознавана от цяла България.

-Вие с Боби от „Авеню“, ако сега изгрявахте бихте ли участвали в такъв формат?

Не. Ние с Боби, залагаме на музиката повече като автори, отколкото като изпълнители. Искаме да докоснем публиката с песните си и изпълнението е просто част от това... Ако имаше състезание за авторска песен, сигурно бихме участвали, но „Х фактор“ е формат само за изпълнители.

-Защо решихте да поканите точно Любо да участва в новата песен на дует „Авеню“ – „Сънища безкрай“ и кои са неговите най-силни качества?

-С Боби сме много горди, че успяхме да направим песен с Любо и това за нас е голяма чест. Мога да кажа, че от първият път, когато го чух - до ден-днешен, той не е спирал да бъде от любимите ми бг-изпълнители. Х-факторът на Любо е изключителният талант, аз го уважавам не само като изпълнител, а и като автор на едни от най-емблематичните текстове в родната музика. Не знам дали бих могъл да си позволя абсолютна форма, но за мен той е най-добрият текстописец в България. Изпълнителският му талант и комуникацията му с публиката по време на концерти и участия подлудяват хората, защото Любо живее и гори на сцената, ето това търсим ние в „Х фактор“. Другата черта, която го прави привлекателен, като личност е неговият висок интелект. Той е много ерудиран и интелигентен, човек, който може да мисли и да изказва мислите си по един привлекателен начин. Мое кредо е, че няма успешен изпълнител, който да не е интелигентен.

-А какви са впечатленията ти от Саня Армутлиева, с която си имал възможност да работиш и извън „Х фактор“?

-Саня е една топка от противоречия, която много малко хора разбират. Външно тя е много твърда, категорична, безапелационна и на моменти безскрупулна, но реално погледнато вътре в нея се крие една много елегантна душа, която може да бъде и много лесно наранима, а на моменти може да бъде много емоционална, но тази сърцевина прозира само от време на време, а колкото по-малко даваш, толкова повече хората искат и тя с това и привлича и придържа погледа на зрителите върху себе си.

-Саня е актриса по образование, а и дама с атрактивна визия. Допада ли ти като тип жена и ако беше режисьор, каква роля би й дал да изиграе?

-Много роли ще й отиват, мисля че бих й дал роля на кралица, ако съм режисьор, защото в осанката й има нещо царствено. Това за мен е много голям магнит при Саня, а също така поддържа желанието ми да ровичкам по-надълбоко, за да стигна до по-добрия и мекия пласт в нея. Аз обичам силни жени. Като визия определено я харесвам и когато за първи път я видях през 91-ва година, си казах – Боже Господи, кога Анди Макдауъл е дошла в България! Аз съм голям фен на Анди и още тогава Саня ме порази със своята физическа красота, а другите й качества ги открих с годините, работейки с нея, но като жена определено е тип, който много ми допада.

 

-Какво според теб би могъл да научиш от Криско, който е най-младият член на журито?

-Крис има изключително чувство за хумор, а ако не гледаме на живота с хумор и с насмешка, сме обречени. От него бих могъл наистина да се поуча и да откривам нещо забавно във всяка една ситуация. По време на шоуто на моменти просто се заливам от смях, защото той е казал нещо много забавно и мисля, че ще ми е много приятно да работя с него. Крис също, като мен е привърженик на емоционалното, различимото, индивидуално присъствие и не подкрепя „любимите“ ми, казвам го в кавички, кърски викачки, които отварят един глас, държат един прав тон и вече – уау, колко велики певци сме! Това може да предизвика интерес и възхищение за кратко, но никога не може да превърне един изпълнител в истинска звезда.

-Повечето участници в музикалните формати се явяват с англоезични песни и много малко с български. Каква е причината за това у нас да се слуша повече чужда музика?

-Навлизаме в една много болна за мен тема. Отидете в Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, или Турция и пуснете радио и навсякъде ще чуете само тяхната музика и съвсем малко чужда. Пуснете си, което и да е българско радио, с изключение на „БГ радио“ и „Зорана“, и какво слушаме? Търсенето трябва да бъде възпитано, за да може бг публиката да иска родната музика така, както правеше през 90-те години. Тогава от телевизиите и радиостанциите буквално ни преследваха, за да получат максимално бързо новата продукция, защото хората искаха да слушат бг-музика.

-Кой от родните популярни изпълнители притежава най-силен Х фактор?

-Това е Белослава. Тя носи точно тази идентичност, индивидуалност, различност, интелект и чувственост, която прави един изпълнител голям. Тя го показва вече в продължение на много години и като я срещнах за първи път, защото съм имал невероятното удоволствие да бъда първият й продуцент, си казах, че това момиче е абсолютна находка.

 

-Кое е нещото, което те изнервя в страната ни?

-Абсолютната незаинтересованост на тези, от които зависи животът ни за това, какво се случва с хората. Всеки добрал се по един или друг начин до така въжделените позиции, гледа да изстиска колкото се може повече от тях за мандатчето, което му е дадено, а голяма част и да пооткраднат колкото могат. Мен това ме съсипва, ок, това ви е манталитета, за това сте драпали и сте хвърляли всичко, добрали сте се, но мъничко от това, което взимате дайте за нещо полезно – съвсем мъничко и нещата ще са много по-добре. Това ме изнервя страхотно, абсолютният непукизъм на хората, които ни управляват, относно това какво се случва и ако не е някой отвън да ни размаха пръст какво трябва да правим, сами няма да се сетим!

-Песента „Бягство“ е емблематична за дует „Авеню“. От какво му се иска да избяга на Заки?

-От себе си. Например това, което ме е тормозило цял живот е, че съм много педантичен и перфекционист, а нищо в този живот не е перфектно и особено като виждам тази неперфектност, или като съм част от нея, това ме подлудява и ме тормози страхотно. От друга страна, ако не бях такъв, нямаше да съм аз. Като цяло, имам относително ясна представа за недостатъците на собственият си характер и личност. С една част от тях се опитвам да се преборя, но има и такива, с които нямам успех и от тях искам да избягам по възможност. Смее се.

-А някога искало ли ти се е да избягаш от България?

-Не! В интерес на истината за първи път, като ми минаха такива мисли, не беше като всички бягаха, а в по-скорошната история на страната ни.

-Да не би да е заради някоя голяма любов в чужбина?

- Не е заради любов, просто има моменти, в които ми се иска да стана културен емигрант. Масовата култура, която ни заобикаля, или по-скоро отсъствието на култура, в определени ситуации много ме потиска. Имам нужда от неща, които да ме стимулират и като такива отсъстват, започваш да си казваш – какво правя тук, не е ли време? Разсъждавал съм, но не. Моят живот е поредица от толкова хубави неща, които са ми се случили и съм благодарен за тях. Не е имало някаква конкретна причина, поради която да си кажа – махам се.

-Ти си стилен мъж с френска елегантност и сигурно те впечатлява класата в една жена. Какво мислиш за тенденцията сред много млади момичета да си правят пластични корекции?

-Против съм! Даже го подлагам на ирония, особено когато то достига до някакви крайности, а напоследък не съм видял умерена корекция. Като природата не ти е дала нещо и това може лекинко да бъде коригирано – тогава мога да разбера интервенцията. Когато обаче една жена се обърне и видиш, че устата й прилича на патешка човка, а бюстът й се опитва да си намери място в дрехата, която е облякла и не успява, това вече... Някак си аз съм човек естет и смятам, че една естетична хирургия, нали така се нарича, когато е спряла да бъде естетична - това означава, че нещо не е наред. Най-вероятно причината е в критериите и образите, които ни се налагат от екрана.

-Коя е актуалната тема, която не може да те остави равнодушен?

-Омразата, агресивната омраза. Това е нещо, което вреди на всички, то вреди и на средата, в която живеем, а не само на тези, които са обект на тази омраза. Повече вреди на тези, които са нейни източници, защото това ги завърта в една спирала, която е обърната към тях и ги завлича все по-надолу и надолу... Това е нещо, към което не мога да остана безразличен и всяка проява на агресивна омраза ме омерзява.

-В една от песните на „Авеню“ в която участва и Георги Христов се говори за прераждането. Вярваш ли, че сме живели някога преди?

-„Живели ли сме някога преди?“ е един от текстове, които съм написал и с които най-много се гордея. Вярвам в прераждането. Интересувал съм се от тази тема и вярвам, че душите ни носят паметта на предишните животи, като всеки следващ е изпитание и възможност да достигнем едно по-високо ниво. Вярвам също така, че има някаква предопределеност, но нашите действия и решения оказват влияние как ще приключи живота ни и какви ще бъдем в следващият.

-За какво си най-благодарен и усещал ли си божията подкрепа в трудни моменти?

-Непрекъснато. Всеки божи ден я усещам в това, че съм здрав и работоспособен. Благодарен съм за семейството, в което съм се родил, възпитанието което съм получил, стечението на обстоятелства в живота ми – усещал съм тази подкрепа ежедневно и ежеминутно.

-Любима мисъл? 

-Много са, но мисълта, която ми е помагала в трудни моменти е - всяко зло е за добро. В дългосрочен план съм се уверил, че ако не е било даденото изпитание, много хубави неща е нямало да ми се случат впоследствие.

 

Нашият гост

Велизар Соколов-Заки е популярен не само като вокал на известната група „Авеню“, но и като продуцент, автор на текстове, юрист, а и като част от журито на „Х фактор“. Той и колегата му Боби Иванчев сформират обичания дует през 1989 година, а преди това двамата водят свое радио шоу. Безспорният хит за „Авеню“ е „Бягство“, но те създават още успешни проекти, с които успяват печелят вярна аудитория. През 2009-та година изпълнителите издават музикална антология с най-харесваните им песни в нови аранжименти. След пауза от няколко години Боби и Заки се завърнаха с най-новият си проект - албума „Безвремие“. Тази година те зарадваха почитателите си и с мюзикъла "Бягство", който е спектакъл-изповед с хитовете на "Авеню". Въпреки голямата си ангажираност покрай музикалните  проекти, Заки не спира да работи и като юрист от 91-ва година насам. Има  кантора, която се занимава с интелектуална собственост, но признава, че музиката е това, което най-много обича да прави.