Той засне „Игрек 17“, „Преброяване на дивите зайци“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Циклопът“, „Селцето“, „Пътят към София“, „Борис I“ и десетки документални филми

Венец Димитров стига до висшите нива на операторското майсторство след дълъг път. Пет години е асистент оператор в Студия за игрални филми. След това следва операторско майсторство в Академията за изящни изкуства в Прага. След пет годишно следване и драматични перипетии той е поканен от режисьора Ярослав Гилар и заснема в Чехословакия своя първи игрален филм “Последното нещо”, като след него продължава кариерата си като главен оператор на Телевизия Кошице. В нея, освен като оператор, заснема над 20 документални филма по негови сценарии и режисура.

Документалното кино развива важни сетива за оператора, като бърз рефлекс при внезапна смяна на ситуация, остър поглед и вглеждане в подробностите, усет за достоверност.

Появата на Венец Димитров в България бе през 1972 г. с филма “Игрек 17” веднага направи впечатление с модерното си изобразително решение. Смея и сега да твърдя, че най-добрите портрети на Доротея Тончева в киното са направени в този филм. Веднага след това се появи прекрасния филм – метафора на Едуард Захариев “Преброяване на дивите зайци” . Портретите на героите, които смятат, че вършат важна държавна работа, без да разбират каква, а всъщност групово оглупяват, изграждат цялостната атмосфера на скудоумие, спряло време, имитация на дейност. В крайна сметка филмът още тогава предупреждава, че имитацията на дейности и реформи ще доведе България до трагикомичен крах.

В “Сватбите на Йоан Асен II” Венец Димитров създава ненадминати портрети на актьорския елит на българското кино. Един от немногото български царе с качества на държавници и дипломати, а не само на военоначалници е представен в своята сложна до невъзможност битност. За съжаление се случва трагедия – Апостол Карамитев умира и това е огромно предизвикателство пред авторите на филма. Коста Цонев продължава развитието на образа на самотния, умен, дипломатичен цар. Този образ прераства в метафора. Атмосферата на интриги, заговори, предателства, смутното време на честолюбие, измами и падения е представена прекрасно чрез осветлението, светлосенките, измъчените лица на героите. Пред оператора са сложни техническите и естетически трудности. При “двойното” снимане да се спази атмосфера и цялост на всеки епизод. Да се създаде в зрителя усещането за достоверност, да повярва в истината на кадъра. Безпрецедентен случай в игралното кино, с които Венец Димитров се справя перфектно с изискан и професионален стил и изобразителна култура.

В “Циклопът” операторът е имал много тежка задача. От една страна се прави филм за една от двете старички подводници на българския военноморски флот , а от друга страна ситуацията е достатъчно условна, пространството затворено и малко, все пак се снима в истинска подводница, океана е метафора на проблемите, в които сме потопени. Филмът и особено главният герой се опитват да осмислят сложната ситуация, в която човекът е поставил своето настояще и бъдеще. Достатъчно надеждни ли са неговите ум и ръце, способен ли е Човекът на правилни решения или ще взриви внезапно този прекрасен свят? Да се работи с най-образования и взискателен в естетическо отношение български режисьор Христо Христов е сложно и трудно. Наградата на СБФД за операторско майсторство дава оценка за работата на Венец Димитров в този филм. Не случайно кинотеоретика Роналд Холуел в сп.”Варайяти” споделя: “Операторската работа е главно постижение във филма “Циклопът”…”

Един от емблематичните филми зад камерата на който е Венец Димитров е копродукцията “Пътят към София”. Без да анализирам подробно неговите визуални качества ще цитирам кинотеоретика Александър Грозев :”Операторът е тръгнал от художествените традиции на руската батална живопис и нашите национални традиции. Неговите композиции …въздействат монументално и будят културни асоциации, отпращайки възприятието на зрителя към творчеството на Верешчагин или Вешин…”

След това операторът снима петсерийния филм “Селцето” на Иван Терзиев, който бе спрян и показан едва след промените през 1989 г. Удивително е как Венец Димитров, представител на подчертано градската култура и то на централноевропейската градска култура, изгражда образите на размирните български селяни. Фактически прави групов портрет на тези хора, но и на времето, което все още не е изследвано докрай в исторически и естетически аспект.

Равносметката. Китайците казват: Минутите пълзят, часовете вървят, годините летят... Венец Димитров заснема 23 филма с най-различни режисьори. Утвърдени, млади, дебютанти. Как успява да намери общ език с тях е важен въпрос, който както казах в началото опира до култура, обноски, възпитание. Все дефицити в националния ни характер. Като професор успява да подготви в НАТФИЗ над 90 оператори. За съжаление малцина публично подчертават, че са възпитаници на изтъкнатия професор. В България е така…

Послепис

Из архивите на МВР- Управление VI-ДС,вх.№ 9152 от 23 ноември 1973 г. Относно: “Някои прояви на художествената интелигенция през 1973 г.”:

“Венец Димитров заедно с оператори чехи е заснемал документални филми за войските от Варшавския договор, които впоследствие били укрити. В тях било отразено отрицателното отношение на чехите към нашите войски. Въпреки, че е член на БКП той се отнася доста иронично към някои мероприятия на Партията. Работи се за по-пълно изясняване на дейността му, с оглед вземане на отношение.”

Всъщност, през септември 1968 г. в Прага, в продължение на десет дни, Венец Димитров заснема събитията с 16 мм. камера, като негов състудент чех ги изнася и сe излъчват от чужди телевизии.

Все си мисля, че с отношението му към контракултурата на младите през 60-те години на миналия век изобщо, снимките през 1968 г., за което поема огромен риск играят голяма роля в оформянето на неговата личност. Така е станал част от глобалната промяна в мисленето на младите хора намерила израз протестите в Париж през 1968, Прага 1968 г., Сакраменто, 1969 г.