С три велосипеда, палатка, малко пари и 7 диоптъра очила

Границите са отживелица, пътешествениците правят света по-добър 

Човек, стоейки на едно място, деградира. Нищо не прави, освен да съществува и един ден неусетно просто увяхва. Човек трябва да се движи, да опознава света с широко отворени очи, за да може да живее... Ей така разсъждава шуменецът Венцислав Илиев /34 г./ и го казва не от едно и две пътешествия опит, а от цели пет. Всичките с велосипед. Не се спира от 2012 година насам. Неуморим е да опознава чужди държави и народи. И да доказва, че имаш ли желание, ще стигнеш дори и до другия край на света, без много пари.

През юли Венци се завърна от поредно приключение до Скандинавието. За 102 дни навъртял 9000 км, видял чудеса, които запечатал в снимки и видео, а бюджетът му бил 1400 лв. Това е направо богатство, като се има предвид, че на първото си пътуване из Европа Венци пое с 50 евро и пак издържа.

Сега храната и на места неизбежното качване на влак и ферибот „изяли“ бюджета му, смее се пътешественикът. Тръгнал на 25 март, без дори да знае, че всъщност е избрал да стартира на Благовещение. „Тогава ми дадоха заплатата и можех да потегля. Винаги се оставям съдбата да ме води, тя най-добре подсказва коя посока да избера, дори и докато въртя педалите“, обяснява Венци. Голямата му цел била Норвегия, бил чел, че там са най-красивите и същевременно най-страховити пейзажи в света. „Вярно е!“, обяснява и няма търпение да показва какво е видял през своите 7 диоптъра очила и какво е успял да запечата с телефон и фотоапарат. „Целта ми е да споделя с повече хора до какво съм се докоснал и да ги запаля и те да опитат. Моят начин на оригинален пътешественик наистина не е лесен, изискват се много качества, има и риск, но удовлетворението е огромно“, казва Венци.

Преминал първо през Сърбия, Унгария, влязъл в Австрия, минал през Германия и Дания, качил се на ферибот /ядосва се, че прочел, че ще му вземат 25 евро, а му поискали 45/ и после стигнал целта Осло. Като влязъл в Норвегия, решил да остане половин месец и да не превзема пътищата бързо. Изминавал по 50 км на ден, за да може да се наслади на красотата на фиордите. Разказва, че най-северната страна в Европа предлага 18 уникални туристически маршрута, но той успял да стигне до едва 2-3. Един ден пак ще се върне. Разбира се, докоснал се до най-големия Согнефиорд. Норвегия му предложила и най-много предизвикателства - изкачил се на 1434 м височина и разбира се техниката му отказала в студа, но все пак успял да снима. Застигнали го и 5-метрови навявания от сняг през април-май. Няколко пъти спал в палатката при минусови температури, но не се оплаква. Напротив, хвали се: „Спалният ми чувал е норвежко производство, втора употреба, много топли“.

Докато странствал в норвежка територия, бил истинска атракция за шофьорите. Но обяснява, че въпреки навяванията, пътищата били изчистени до черно и велосипедът с 30 кг товар не го предал, макар някъде да се движел като в тунел с преспи отстрани. Срещал и помощници. След Осло имал много трогателна среща с непознат. „Докато стоях на кръстовище и си гледах навигацията, ми маха мъж. Разказах какъв съм, а той ме попита дали съм обядвал. Признах, че не съм ял и веднага ме покани в дома си, без да ме познава. Със съпругата му сложиха яйца, риба, кафе, бяха много гостоприемни“, обяснява Венци. Преди дни норвежецът му писал: „Притеснявахме се, че вашето приключение е толкова рано. Радвам се да чуя, че сте добре и сте се прибрали у дома невредим!“

В Швеция пък сред предизвикателствата бил скъпият хляб - между 5 и 10 лв. Наложило се Венци да меси тесто от брашно и мая. Оставял го да втаса, а сутрин пържел идилично най-вкусните в живота си бухти на газовия котлон пред палатката. Не е гладувал по пътищата, но като се прибрал, установил, че тежи 65 кг, вместо 76 кг, когато стартирал. Смее се: „Още една полза от пътешествията, не ви трябват диети“. Разказва, че понякога палел и огън за огрев и готвене, а техниката си зареждал изцяло от зелена енергия - слънчев панел и динамото на колелото.

Не планирал местата, където ще опъва „хотела“ си. Станело ли 19 часа, се ориентирал към финал и винаги намирал закътано местенце. А вечерите никак не му били скучни, защото задължително попълвал какво е видял и преживял в дневника си, обработвал заснетото видео, пускал клиповете във фейсбук, хапвал и чак към полунощ заспивал. Обяснява, че никога не е бил нападан, само в началото в Сръбско една нощ усетил чуждо присъствие, може би на бежанци, но кротувал в спалния чувал. „Стратегията ми е да не контактувам вечер с никого, защото не мога да събера бързо лагера и да тръгна“, разказва Венци.

Много се зарадвал, когато във Финландия открил прекрасни полуоткрити заслони, където нощувал без да опъва палатка. Имал на разположение безплатни дърва, тоалетна, красиви реки и като запалел огън, се чувствал като във филм. Пак във Финландия срещнал още по-голям смелчага от него - пешак. Мъжът се готвел да стигне след 2000 км до Хелзинки. Жена на колело и с другар куче пък, се била запътила към Нордкап. Обменили опит, защото през 2014 г. Венци вече е правил велосипеден преход до най-северната точка на Европа.

Колкото до езиците, Венци знае руски и малко английски, но разбира какво му говорят и се оправя навсякъде. Дава пример с Мароко, което е най-екзотичната му дестинация с 16 000 км преход през 2016 г., изминати с другар на велосипед. И двамата не говорели езика на местните, но се справили.

„Пътешествениците правят света по-различен, по-добър. Правят границите невъзможни, все едно не бива да ги има, защото за нас не съществуват. Смятам, че са отживелица, защото само разделят хората, не обединяват. Огради не бива да има и за животните“, разсъждава Венци. Обяснява, че където и да е стъпил кракът му, се е чувствал все едно е у дома, сливал се с местните хора, а и те го приемали дружелюбно. Затова съветва, каквото и да си говорят политиците, хората от различните държави да бъдат приятели.

Пътешествията му ще продължат. Казва, че над 60 000 изминати километри с три велосипеда (едната антика вече е дарил на Историческия музей в Шумен), не му стигат да опознае света. Бил е на най-емблематичните места в Париж, Брюксел, Страсбург, Кан, Лисабон..., но истината е, че често е гледал отвън привлекателни забележителности, защото не може да си позволи таксата за вход. Малък му е бюджетът и ако харчи неразумно, няма да му останат пари за храна и връщане у нас. „Може да изглежда безумно това, което върша, но не съм неразумен“, смее се шуменецът.

От поредното преживяно предизвикателство Венци ще подготви изложба, но догодина. Сега отново се връща на работа като продавач в денонощен магазин в Шумен. Нищо че с толкова знания по география може да преподава най-интересните уроци на ученици в клас, но все не се престрашава да кандидатства и да завърши университет. Философства: „Пътешественикът винаги има повече знания от един географ. Те изучават от книгите, а ние го виждаме в реалността, осъзнаваме го“. Затова е хубаво учителите да пътуват.