Камбанен звън събуди рано в неделя притихналото в подножието на Стара планина великотърновско село Буковец. Любопитни жители надзъртаха през портичките, за да разберат за какво пее църковната звънарница.

Пред вековният храм „Св.Троица” отдалеч се забелязва суетня. По стръмната уличка пък се задават младоженци и техните кумови в национална носия.

Женихът Жеко Жеков е препасал старинен пищов и инкрустиран нож. До него ситно пристъпва крехка жена с ръчно извезано дълго бяло було, а в ръце носи свит от градински цветя букет. Това е избраницата му Невена.

На украсения с венец вход на църквата ги посреща също в народна пременя секретарят на местното читалище Невяна Христова, която с много ентусиазъм е организирала венчавката . Изкусен гъдулар пък подхваща кръшна народна мелодия.

„Заедно сме от 6 г., а преди година сключихме граждански брак и решихме, че е редно да направим и венчавка. От Варна сме и обичаме да обикаляме страната и да разглеждаме старинни църкви. Преди 2 г. посетихме китното селце Буковец и се запознахме с Елена и Венци Тодорови. Станахме приятели, хрумна ни да се венчаем в местния храм и ги поканихме за кумуве”, сподели Невяна Жекова .

Булката уточнява, че с Жеко са радетели за съхраняване на родните традиции и затова предпочели да застанат пред олтара в национална носия.

„Миналата година сключихме тайно граждански брак и бяхме с традиционно работно облекло. Едва вечерта зарадвахме и изненадахме близките си като им съобщихме, че сме вече законни съпрузи. За църковната церемония осигурих народните носии от Белослав, Варненско”, изтъква младоженката.

Тя работи като търговски представител на автомобилни масла, а мъжът на сърцето и пък строи плавателни съдове и заради това често пътува по работа в корабостроителни компании във Финландия и Япония.

„Пътувам зад граница, откакто се оженихме, за да осигурявам прехраната на семейството. Мислех, че жена ми ще харчи като жигула, а тя се оказа, че харчи като джип”, шегува се Жеко Жеков.

След миг към празнуващите се присъединява кметският наместник на Буковец Тодор Желязков.

„Развълнуван съм, защото от 1959 г. в селото ни не е имало венчавка, нито кръщавка. В селцето ни живеят постоянно около 80 души.Църквата ни е градена през 1847 г. и се нуждае от ремонт. С осигурени преди време 5000 лв. от Дирекцията по вероизповеданията, успяхме да реконстроираме половината покривна конструкция. Сега отново кандидатстваме за финансиране, защото е належащо да се направи вертикална планировка, за да не влиза вода в притвора, както и да се реставрират стенописите”, обяснява първенецът на Буковец.

В този момент отец Илия приканва младоженците и десетината присъстващи да влязат в храма. Отчето раздава свещи, но преди да подхване обредната церемония, заставя женихът да извади оръжията от пояса си и да ги остави извън дверите на църквата.