Вижте изложбата до 15 декември в Руския културно-информационен център в София

Кой е Верде? Този въпрос си задават вече няколко години експертите в изобразителното изкуство у нас и по света. Отговорът обаче все така витае в догадки. Той е българин, стилът му говори за дългогодишно личностно изграждане, комбинирало сюжетни препратки към класически предходници и финото им пародиране в постмодерна стилистика. Няколко мащабни живописни изложби с негови творби бяха представени у нас, в Аржентина, Франция и Русия от 2015 г. досега.

От 22 ноември до 15 декември 2017 г. в Руския културно-информационен център в София може да бъде видяна най-новата изложба на Верде под надслов „Молитва”. Акцент на вернисажа е платното „Мъжката Мона Лиза”, изобразяващо Спасителя с вдигнат жест за благословия с дясната си ръка, а с лявата държи кристално кълбо, светия Граал, символизиращ Вселената. Силното й въздействие се крие в хипнотизиращия поглед – очевидно препратка към Леонардовата творба. На откриването на изложбата се стекоха над 150 почитатели на художника, които се надяваха да видят артиста на живо. Загадката обаче остана. Верде не се появи...

Още с първите си стъпки към изложбеното пространство зрителят е погълнат от ярки, драматични в своята оксиморонност багри; обсебването е толкова силно, че посетителят има нужда да затваря на моменти очи пред мощната сила на тези картини – с многопластовост и противоречивост на посланията: не тяло, а разполовена като забравена цигулка жена; не портрети на знакови личности, а разголване на егото им така, както времето е напластило в тях легендарност, обговорило е славата им в контрастни тонове; не пейзажи, а сатиричните им огледални изображения през едни тъжни очи... Голите тела вграждат еротиката в границите на философска алюзия за превратностите на секса. Долавя се и една драматичност, сякаш Верде е рисувал под диктовката на Вагнерова музика. Искате ли да усетите Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, Чарли Чаплин, Мерилин Монро и Луис Армстронг по нов начин, то вашият път е към тази изложба.

Изкуствоведката Ралица Базайтова определя посланието на изложбата с думите: „За мен художникът Verde продължава да бъде един истински феномен в българското художествено пространство. Това изкуство не може да остави зрителя равнодушен, то провокира. Тук могат да се видят отгласите от сюрреализма и фовизма, уроците на европейското изкуство от началото на XX век, интерпретирани по един личен и своеобразен начин, запазена марка на автора чрез „техниката на взаимодействието“. Особено впечатление правят образите на младия египетски фараон Тутанкамон – „Тут”, образите на Христос в различни интерпретации – „Спасителя”, както и емблематичната „Молитва” с особено изразителни ръце, не случайно дала името си на цялата експозиция. Тук можем да открием оригиналния образ на тълпата с готескни образи, обградили вече предадения Спасител, но и интереса, с който художникът издирва и пресъздава низките страсти, деформацията на лицата. Редом е и интересната интерпретация по прочутата рисунка на Леонардо „Богородица и Света Ана” от Националната галерия в Лондон, съчетаваща елементи от Лувърските варианти на „Богородица в пещерата”, с образите на малките Христос и Йоан.”

Самият Верде позиционира ефекта от експлозивното въздействие на картините си така: „Всичко, което имам да казвам, е изразено в картините ми. В тях виждам моите деца, които са ми еднакво скъпи и ценни. Бленувам да настъпи мигът отново да вложа емоции и чувства, да изживея и пресъздам болките, страданията и щастливите им мигове. Маската, под която се прикривам, ми помагат да изразя себе си.”