Вероника Стефанова: Чакам бебе напролет!

Предложиха ми брак с пръстен, скрит в парче торта, щастлива е Мис България Свят 2017

- Правихме интервю преди година, когато спечели титлата Мис България Свят 2017. Тогава каза, че един ден ще влезеш във властта. Какво се случи с теб през тази една година?

- Днес например бях в Нов български университет, където завърших бакалавърска степен по политически науки. Сега искам да продължа образованието си с магистратура по международни икономически отношения. Ходя на някои допълнителни курсове, защото миналата година поизостанах заради работа в чужбина и някои неща съм ги забравила. Продължавам работата с момичета, страдащи от анорексия, и се радвам, че вече излекувахме 50 от тях, естествено, с помощта на лекарите. Понякога с докторите имаме разногласия, затова се шегувам, че ще изкарам и една диплома по психология, да ми чуват мнението, когато разговаряме. С лекар трудно се спори, но има някои неща, които аз знам от практиката.

- Как се свързваш с момичетата?

- Те ме търсят. Помагаме им всякак. Някои са в неравностойно положение, особено в малките градове, изпращаме им дрехи, обувки, храна всяка седмица – например пиле, кашкавал, за да започнат да се захранват. Работим по изграждането на специализиран център, който няма да е в София – все пак се съобразяваме с финансите. А и има момичета от Варна, Бургас, Карнобат... Докато се лекуват, те трябва да са в изолирана и независима среда, така че не е необходимо да са в столицата.

- Анорексията не е ли присъща на по-задоволени материално момичета?

- Напротив, много често децата, които нямат достатъчно парички за нови дрехи, за нещата, които са модерни, в училище са изолирани, чувстват се самотни. Това ги кара да се вторачват в себе си и започва да влияе на психиката им. Така отключват анорексията. Често ме канят да изнасям беседи пред ученици за този проблем. Казвам им, че трябва да бъдем толерантни и да приемаме и помагаме на всеки.

- Направо си готова за психоложка...

- Аз обичам децата. Особено като ги видиш победили болестта и осъществяващи мечтите си, това е огромно удоволствие, дава ти мотивация. Брат ми е доктор в Манчестър, работи в интензивно отделение. Помолих го да проучи как ги лекуват там и той ме свърза с негови колеги. Събирам международно мнение, така че вече доста знам за самата болест и за лечението й.

- Успявате ли да върнете момичетата към нормалния живот?

- Да, успяваме, с много консултации, разговори. Аз работя с лекари от психиатриите в много градове. Сега има две момиченца, които искам да излекуваме, преди да родя, и да си дам малко почивка.

- Е да, после няма да можеш да почиваш много-много...

- Аз планирам да почивам само един месец след раждането, даже после имам предложение за дефилета в Казахстан през април-май. Когато им казах, че ще раждам в края на март или началото на април, ми отговориха, че няма проблем - да отида с бебето. Още не съм решила, първо ще му отдам нужното внимание, пък после ще видя. Канят ме и в Милано на модната седмица другия септември, но дотогава има време.

- Знае ли се вече какво ще е детето?

- Момиченце. Точно това исках. И отсега като всяка майка си представям как ще я запиша на пиано, на балет. Няма да казвам името, което сме избрали, но на тази дата ще има имен ден (правим интервюто на Архангеловден – б.а.)

- Таткото доволен ли е?

- Много е щастлив, направо на седмото небе. Постоянно се обажда, пита как сме, много е загрижен. Той пътува често по работа, налага се да отсъства два пъти в месеца по пет дни и постоянно сме на телефона. Той е малко по-голям от мене и бебето е много искано и чакано и от двамата. Между другото, се изписаха разни неверни неща по медиите, когато участвах в „Черешката на тортата“, и ние се смяхме на тях вкъщи. Но случват се такива неща, не се сърдя на никого.

 

Христо Стоянов: Отричайки ме, започнаха да пишат като мен

Не се правя на репресиран, просто ме накараха да се чувствам институция, казва скандалният писател

- Г-н Стоянов, около вашето име пак се заформи скандал. Зрители на Карлово ТВ изразили възмущение от книгата ви „Другият Левски”. Наричат ви вулгарен и безкомпромисен, защото наричате Левски "детеубиец”.

- Всъщност те нищо ново не са добавили към изгражданата с години медийна представа за мен. До такава степен, че „репортерката“ дори признава, че не е чела романа, но го смята за антибългарски. Някакъв шеф на Общинския съвет в Карлово пък обяснява, че е прочел само 30 страници, но наредил да се изземат от читалищата книгите. Весело. Читалището е самостоятелна юридическа единица и е независимо от държавата и общината. Когато човек се възмущава, той би трябвало да се възмущава от нещо. Те не се възмущават фактически от моите книги, а от представата за тях, която самите те насаждат. Излиза, че се възмущават от себе си. Пък и „девойката“ репортерка, която е като коледна елха, окичена с виждащ се розов сутиен, защитавайки Левски... Ами това е цинизъм. Би трябвало обаче да знаят, че книгата не е за Левски, а за майката на Левски. И това е роман, не исторически трактат. Опит да се изследва душевността на една жена, загубила пет от шестте си деца, отгледала ги като вдовица. Разбира се, че една майка приписва греховете на тези деца на себе си. Тя се чувства отговорна за техните действия. Вие сте жена и ще разберете една такава майка. Но момата с розовия сутиен и микрофон в уста никога не би разбрала подобно нещо.

- Вие сте утвърден български писател. Какво провокира раждането на една книга?

- Мразя думата „вдъхновение“. Вдъхновението е извинителната бележка на бездарника. Спомняме си великолепното стихотворение-песен на Висоцки: „Меня сегодня муза посетила. Немножко посидела и ушла“... А при Пушкин, видиш, се заседяла, без да се сети да си отиде. Не бих казал, че „раждането на книгата“ е по подобие на човешкото раждане. Но че една книга трябва да е кръв и сперма, е задължително. Емоция и интелект. Другото е работа. И дълъг житейски опит. Сега пиша публицистика, миналата година излезе книгата ми с разкази „Ами това е“ за чешитите от родния ми град Габрово – Пенчо Кериния, Мариус Каварадоси, Петко Дълбочкин... За мене Габрово не е анекдоти, а живите хора, чешитите. Преди нея написах романа „Разпад“. Но няма критикът да открие нещо, което никой не е правил в българската литература. Това е единственият роман, в който от първото до последното изречение не може да се разбере полът на главния герой. Нито едно местоимение или наставка не подсказват това. А романът е „аз“-ов, т.е. от първо лице. Каква езикова еквилибристика само... Но има разни медийни писатели в България, на които медиите обръщат внимание. Защото функциите на критиката се иззеха от такива като момата с розовия сутиен – няма ги вече Минко Бенчев, Венко Христов, Огнян Сапарев... Някой да е чувал за Светлозар Игов, а е жив и здрав. Но моми с розови сутиени определят литературния критерий в България. Казвам това с болка, защото и моралът е закуцал. Едно нещо, което обвини Христо Фотев навремето в плагиатство, получи от своя покровител наградата „Христо Фотев“... И никой не смее да каже, че и Йордан Ефтимов, и Едвин Сугарев са бездарни.

- През 1989 г. сте имал заповед за интерниране от Смолян заради стихове, посветени на Тодор Живков. Чувствали ли сте се репресиран?

- Тъкмо споменах Едвин Сугарев. Издаваше „нелегалното“ списание „Мост“. Дадох му стихотворението „Грешникът“ да го публикува. С посвещение „На Тодор Христов“ – Христов е бащиното име на Тодор Живков. И Едвин подскочи: „Ама, как да го пусна? Нали ще ме вкарат в затвора“. Само му казах: „Ама, Еди, аз мислех, че издаваш нелегално списание“. Между другото го бях дал и във вестник „Пулс“. Борислав Геронтиев е описал случая в книгата си „Кабинет на десетия етаж“. Мисля на 111 стр. Не съм сигурен за страницата – но може да се пусне неговият текст – не обичам да говоря тези неща за себе си. Бил съм гражданин – и преди, и сега. Ама сега се появиха много „герои“. Аз не съм герой. Аз съм писател, който си гледа работата. Всъщност, Никола Простов и Дичо Станчев са живи и здрави още. Шефът на ДС в Смолян Простов ме призовава и ми показва купчина от писма. Пишело в тях, че съм искал да коля другаря Живков. На другия ден идваше дипломатическият корпус да открива Новия център на Смолян. Трябвало, по препоръки, да бъда отстранен от Смолян за няколко дена. Простов ме изпрати отвън и каза: „Христо, недей сега да колиш другаря Живков. Следващия път аз ще ти помагам“. Сега крещят срещу ченгетата. А би трябвало да крещят срещу себе си, защото нищо, ама нищичко не направиха. Те и сега толкова правят...

 

* Псевдопродуцент измами Ралица Паскалева

* Джизъса продава къщата си в Горна баня

* Папи Ханс влезе в учебниците

* Краси Радков се върна в театъра

* Eкранният Таксин Корлуда от "Искрите на отмъщението" - от сериал в сериал

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 21 НОЕМВРИ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица