Нашата музикантка е професор в престижната консерватория „Бъркли”

Сънародничката ни е фронтмен на фюжън банди с уникална музика с български фолклор

Слушам музиката на Весела... Уникална е! Прeдставете си нежните звуци на ксилофон, на фона на насечения твърд ритъм на бас китара. Неслучайно са подлудили Америка с бандата си. А сега си представете секси девойка, танцуваща в ритъма на музиката и развяваща руси къдри във вихъра на екстаза, докато свещенодейства над нещо като голям ксилофон... А пред нея в публиката – тълпи от екзалтирани фенове...

На Весела не й пука за американската мечта. Тя просто прави в музиката каквото й скимне и дори има дързостта да проправя неутъпкани пътеки в мултикултурна Америка. Композитор е и фронтмен на банди, които свирят музика, за която са девствени дори ушите на американците, свикнали да слушат какво ли не. Затова е любимка на стотици хиляди фенове навсякъде из Щатите.

Асоциираният професор Весела Стоянова е един от най-авторитетните и обичани преподаватели в „черешката на тортата” за нестандартните музиканти – консерваторията „Бъркли” в Бостън. А там е Меката на всички съвременни стилове и експерименти в музиката. На всичкото отгоре Весела има дързостта да свири на изключително редкия инструмент маримба. И в Щатите е малко популярен, даже американците често я питат дали не е повече разпространен в далечна България. Сложно за обяснение, камо ли за свирене.

Ритъмът е стихия и страст за Весела още от дете. Родена е в Дупница, а когато е на 3-4 години, родителите й се преместват в Благоевград. Свири първо на малко барабанче, тимпани и всички оркестрови перкусийни инструменти. Има късмета да се роди с майка проф. Николина Огненска-Стоянова, професионален музикант и дългогодишен ръководител на катедра „Музика” в Югозападния университет в Благоевград. „Майка ми започна да ме учи на пиано на 6 години, но ми беше скучно”, спомня си Весела. Деветгодишна, тя спира с пианото, а година по-късно майка й казва, че няма нужда да е професионален музикант, но да избере един инструмент ей така, за обща култура.

А щурата Весела избира барабаните и две години свири на тях, докато не вижда маримбата и се лепва за нея от първо докосване. Привлича я динамиката – че за разлика от пианото, при маримбата свириш прав и може да танцуваш.

„Иронията е, че тя е на практика едно голямо пиано, само че се свири с палки”, смее се дамата. Тя учи в английската гимназия в Благоевград и последната година спира с маримбата, за да разбере дали може да живее без музиката. Нещо като опит за еманципация от майка й, голямата музикантка.

След година тя се връща към маримбата и отива на уроци при легендарния проф. Добри Палиев в консерваторията. Тази среща бележи живота й завинаги. „Той е изключителна личност, цяла година ме учеше безплатно, ей така, от добро сърце”, спомня си Весела с респект. Майка й се занимава много с фолклорни ритми и е написала специална програма, по която да се възприемат най-лесно българските фолклорни неравноделни размери, на които толкова се дивят чужденците. А Весела и брат й от малки са свикнали като чуят една песен, веднага да кажат в какъв размер е. В Щатите това се оказва особено полезно за дамата.

Когато учи в консерваторията, проф. Палиев я съветва, ако иска да продължи с този инструмент, да учи в Япония или Щатите. Неин колега я моли да преведе каталог от училището „Бъркли”. „Колкото повече превеждах, толкова повече се вдъхновявах да замина за там”, споделя дамата.

За първи път заминава за колежа на 5-седмична лятна програма, за хора, които трябва да решат дали искат да продължат образованието си с музика. Тогава Весела е в III курс в софийската консерватория, връща се, взема две години за една, явява се на конкурс и е приета с пълна стипендия в „Бъркли”. Там учи бакалавърска степен по перкусии със засилен акцент върху маримбата. В мултикултурната среда на „Бъркли” тя много се запалва по фолклорна музика от целия свят. Учи индийски и бразилски перкусии и маримба. Като втора специалност избира композиция за филмова музика. После обаче пише музика за театър и е автор на композициите за няколко постановки в Американски репертоарен театър към Харвард и за няколко независими пътуващи театъра.

Неспокойният й групарски дух я тласка към експерименти. След „Бъркли” събира рок групата Fluttr Effect. „Бяхме млади, двадесет и неколкогодишни, купихме малък бус и буквално свирехме навсякъде, където ни поканеха”, спомня си Весела.

Когато Fluttr Effect се разпада, Весела се втурва към друг, още по-шантав проект - Bury Me Standing. Дори и името му е нестандартно, буквално означава „Погреби ме прав”. А заглавието е от книга за ромите в България и Източна Европа. Музиката е вдъхновена основно от ромски ритми, с елементи на български фолклор и прогресивен рок и траш метъл. На барабаните е съпругът й Нейт Грийнслит, музикант от богатата жанрово група H.U.M.A.N.W.I.N.E., свирещи от хеви метъл до фолк пънк. В Bury Me Standing той свири на бас, контрабас и електрически бас. Има и една много талантлива певица от Турция, понякога включват и други музиканти, минаващи през Бостън.

Междувременно с челистката на Валери Томпсън, с която остават близки приятелки след разпадането на бандата, правят дуо GOLI. Оригиналните композиции са инспирирани от балканската музика, тангото, келтската музика, американския уестърн.

В настоящата й група Samodivi стилът е много повече български, отколкото в предишните. В него няма много рок елементи, а повече джаз, фюжън и български фоклор. Голяма част от композициите са нейни собствени, вдъхновени от българския фолклор. Вярна на стила си да включва нетрадиционни и странни инструменти, и в Samodivi тя кани изпълнител на канун, музикант от Гърция, има цигулка и кларинет, а при по-голяма зала включва и цяла брас секция. За концертите на Samodivi избира по-специални места, където наистина си струва, например музеи. Често правят концерти и в „Бъркли”.

„Честно казано, в Бостън се чувствам страхотно и голямо значение за това има мястото, където живея”, казва Весела. През 2011 г. с мъжа й се преместват на едно необичайно място, истински рай за музиканти, певци, актьори, художници. Намира се в квартал South End на Бостън. Това са две 4-етажни къщи, залепени една за друга. Притежателят им, 75-годишният Лий Берън, бившо хипи и автентичен носител на хипи културата, решава да ги дава под наем на артистични креативни личности. Превръща ги в арт център за живеене, срещи и концерти. Нарича своеобразната арт комуна Cloud Club, като последният етаж в едната от къщите е превърнат в зала за концерти с уредба. Интериорът е артистичен и вдъхновяващ. „Всички, които живеем тук, сме много близки като приятели и често творим заедно. Аз поне веднъж в месеца правя концерт тук, на който каня музиканти от целия свят. Мъжът ми Нейт, който освен музикант е и антополог, изнася лекции на интересни научно-популярни теми” казва Весела.

„Аз съм по-неортодоксален случай, не държа само на академичната страна от кариерата си и през останалото време живея като едно съвременно хипи, групарка, която „плува” в любимата си музика”, казва Весела. Тя е един от най-щастливите хора, които съм срещала. „За нас с мъжа ми парите не са най-важни. Не притежаваме къща, караме една кола двамата, много малка и евтина. Нямаме много големи разходи и работим по-малко за пари и повече за себе си. И двамата тичаме на маратони, през зимата ходим на ски... За мен е много важно да не се гони кариерата, докато се пенсионираш. Нямам желание да спирам и докато има смисъл, ще работя...”