Веселин Маринов: Фейсбук е новата Държавна сигурност

Огромна е празнотата без Тончо и Евтим

Не бива в попмузиката да има вулгаризми и псувни

- Веско, предстои ти голям концерт в зала едно на НДК на 3-ти декември. Защо се реши да направиш отново коледен концерт след тригодишна пауза?

- Много обичам Коледа и настроението през този месец - всички знаем, че тогава, дори най-прозаичните хора стават по-романтични, дори по-добри и много ценности се откриват в нас. Има и хора, които през цялата година са такива, но на мен ми се иска да виждам повече усмихнати, добре облечени и добронамерени лица както около Коледа. Веднъж чух по радиото, че преди този празник почти няма престъпност, дори тези хора, които правят лошите неща, като кражби и други бели, дори и те тогава не правят лошо. За България знам, че няма друг човек, който да е правил два коледни албума. Също така, всяка година с екипа ми правим коледни концерти из цялата страна в 5-6 града, като идеята за това дойде случайно от кмета на Велико Търново Даниел Панов. Това се превърна в традиция .

- Вече няма билети за концерта. Защо не направи два, или дори три последователни както Лили Иванова?

- Преди години правех повече коледни концерти в зала 1, но вече ги разредих през 3-4 години и с това си обяснявам и големия интерес - никога толкова бързо не се продавала залата, само за две седмици продадохме целия салон! Миналата година имах два концерта в НДК с албума “Представи си”, преди това и в “Арена Армеец”, но си помислих, че като концерта е коледен и ще бъде по-спокойно, но напротив - залата се напълни рекордно бързо от всички мои изяви досега и дори ме е яд, че нямахме възможност да направим два концерта.

- Сигурно ти е трудно да преодолееш загубата на едни от най-близките ти хора - Евтим Евтимов и Тончо Русев?

- Най-лошото от всичко е, че моят татко и Тончо умряха в един ден! В нашия бранш е известно, че аз се обръщах и към Тончо с татко, защото той и Евтим Евтимов бяха моите духовни родители. Бате Евтим си отиде няколко месеца по-рано и сега имам само една стара майка, за която се грижа и се старая да задържа колкото се може по-дълго, но това са естествени човешки неща…

- На какво те научи Тончо Русев?

- Не може да се разкаже с думи, много са нещата! Например гледам, че в момента всеки издава книги - футболисти, певци, дори хора на по 22-23 години, но аз лично все съм си повтарял Тончовите думи - Веско, започнеш ли книга, означава, че твоята крива на възхода вече слиза надолу и започваш да си правиш равносметка. Затова не съм смятал за нещо сериозно да пиша автобиография, въпреки, че са ме атакували от много издателства.

- Колко песни на Тончо си изпял? Коя те вълнува до сълзи?

- Повече от 80, скоро бях се захванал да ги изброя, като всяка една от тях е била частица от неговия гений и е свързана с много работа. Четири години, каних двамата с Евтим с мен на концертите ми и тримата сме имали уникални вечери и нощи след това в някоя кръчма. Аз попивах всичко от тях - случки, създаване на песни, любовните им истории като млади… толкова хубави неща, които ме направиха различен човек. Песента “Сватбата на мама” беше любима на Тончо от моите, като тя е по стихове на Борис Христов, гениален поет, издал една единствена стихосбирка, но пълна с гениални стихотворения. Тончо винаги ми пееше песните на пианото, преди да ми ги даде и си спомням, че за тази не му стигнаха три дена, за да я изпее, защото всеки път се разплакваше и не можеше да започне... Страшна песен! Мен също ме вълнуват много негови песни, но особено силно ме докосват едни тъжни балади, които почти никой не ги знае, дори има и една провокирана от мои идеи и разговори с Тончо - “Идвайте си” , която е песен за родителите, които си отиват.

- Съжаляваш ли за нещо?

- Сега, примерно ми се иска да бях станал популярен по-рано и да бях хванал социализма, защото тогава се подпомагаше българската музика и всичко се правеше за нея. До ден-днешен тези изпълнители, които тогава бяха популярни, живеят и работят добре с тези песни. Живият пример е Васил Найденов, всички знаем, че има две, или три песни, които са известни от демокрацията, а всичко останало са хитовете от преди това. Искаше ми се, но не хванах това време, при мен имаше много битовизми, следствие дори и от факта, че съм от провинцията. Тогава беше много трудно - жителства, истории… Много години отне налагането ми, да се запознаеш с точните хора, да свикнеш в средата. Едно време парите не бяха фактор, докато сега всичко е пари.

- Ти си подложен на много атаки. Как успяваш да останеш позитивен?

- На първо място - от 7 години успях да игнорирам интернет от живота си и това е най-важната, щастлива случка в моя живот! Имаше разни публикации и групи в интернет за мен, като - да спрем да се поти Веселин Маринов, какви ли не глупости слушах. В един момент тези неща те зомбират, фейсбук - това е новата Държавна Сигурност - там всеки пише къде е и какво прави, всеки знае къде си… Аз дори в един момент бях толкова отчаян, а сега съм толкова щастлив, защото вече не поглеждам интернет и не разбирам за всички тези лоши и необосновани писания, от разни неуспели хора, които само и единствено са научени да говорят лошо, да мразят и обиждат. Такъв е светът в момента и тази мрежа дава на такива хора дори пари да правят от това с тези жълти сайтове. Аз живея много по-добре без всичко това и съм щастлив, че нямам тази потребност, влизам в интернет само и единствено да потърся някоя рецепция на хотел в късна нощ например, или да споря с някой приятел кога е роден Йовков, или някой друг. Изолацията от това пространство е нещото, което ме съхранява и ме кара да анализирам само онова, което изживявам - концертите, претъпканите зали, добрите продажби, думите на хората след концерт или по улиците. Тези срещи ме карат да работя и и да се чувствам добре.

- На какво се дължи според теб тази злоба?

- Това е част от българския характер, затова и животът не ни върви, затова сме и на опашката на демокрацията. Защото ние сме такива като хора, че можем състрадателно да си дадем ризата на някого, но да признаем успеха на друг - това е почти невъзможно! Все още си мисля, че България трябва малко по-авторитарно да се управлява, чрез типично демократичните методи е трудно да се разбият тези неща, защото всеки дърпа нанякъде, а трябва някой да поеме пълната отговорност.

- Каква е твоята най-голяма болка за България?

- Липсата на уважение към българския език. Аз съм един от хората, защитници на литературния ни език и виждам, че в момента има абсолютното безконтролие. Не може в популярния жанр вулгаризмите, ориентализмите и дори псувните да бъдат приоритет!

- Ти и Лили Иванова сте сред изпълнителите с най-строг режим…

- Няма как! От няколко месеца ставам в 4, 25 часа сутринта, защото не ми стига времето, за да изляза в 8 и 30 и да успея да направя всичко и да се подготвя. Животът ми в Германия ме е формирал до голяма степен, преди не бях такъв, но той доведе до пълна промяна в мен, дори като облекло, или начин на общуване. До ден-днешен вярвам в това, че работата ти никой не може да я свърши, вместо теб.

- Не криеш, че има любима жена до теб. Мислиш ли за още едно дете?

- Винаги съм искал много деца, но така се случи, че първата ми съпруга имаше големи проблеми още при раждането на дъщеря ни и не можа да се случи това да имаме второ дете, а вторият ми брак беше за много кратко. Сега вече ми се струва, че е малко късно...

- Дъщеря ти в момента с какво се занимава?

- Тя е едно зряло момиче, има своята работа, прекрасен колектив, като вече 5 години е юрист в едно предприятие и е наистина изграден човек. Щастлив съм за нейния житейски успех, а тя има и едно много добро момче за приятел.

- Вярваш ли в силата на молитвата?

- Вярвам в българската православна църква и в източното православие. Не правя молитви преди всеки концерт, но имам потребност по свой начин да се обръщам към Всевишния за важни неща.

- Любима мисъл?

- “Свободата, Санчо, се крепи на върха на бойното копие!” Открих я, когато гледах постановката “Дон Кихот”, въпреки че като ученик бях чел книгата, но тогава Наум Шопов каза тези прословути думи и те до такава степен ме обзеха, че чак се почувствах в безтегловно състояние! До ден-днешен тази фраза е водеща в живота и творчеството ми.

Нашият гост

Веселин Маринов е един от най-обичаните родни изпълнители, а концертите му винаги са пълни с възторжени почитатели. Той започва да се занимава с музика още в седми клас, когато става барабанист на ученическа група, а след време и солист. По-късно е приет в Консерваторията и още докато следва, е поканен за вокал в група “Импулс”, като първата му песен с тях - “Среднощна музика” е в стил прогресив рок. Творческия му път е неразривно свързан с имената на Тончо Русев и Евтим Евтимов, които са автори на повечето негови хитове. Тончо забелязва таланта, след като през 1994 г., Веселин печели “Златния Орфей” и му предлага да запише три негови песни – “Ти си любовта”, “Горчиво вино” и “За теб, Българийо”, които стават емблематични.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта