Весели дядовци пазят рибарски тайни край Дунав

Някога рибарите измъквали от Дунав огромни водни чудовища. Сега обаче риболовът на есетрови риби е забранен.

 

Крайдунавското село Долно Линево го пазят двама светци – Свети Николай и Свети Трифон Зарезан. Хората в селцето на 5-6 км от Лом открай време са изкарвали прехраната си основно по два начина – с риболов и лозя. И двата занаята са осигурявали и хляб, и весели празници на местните жители. През последните десетилетия обаче младите в Линево са кът, а работата и във водата, и на полето е тежка. Затова рибарството в селото залязва, а за лозарството, събрано в две кооперации, все по-трудно се намира работна ръка. Но в крайбрежното село традициите не са забравени – мъждукат като въглени в засипан от годините огън… Главни пазачи на рибарските норми и тайни в Долно Линево са 87 годишният Иван Радулов и 74 годишният Славчо Александров. Двамата белокоси мъже отдавна са приятели, заедно кръстосват с лодка Дунав и помнят напътствията на бащи и деди къде са най-добрите места за улов, кои са опасните въртопи и спасителните при бедствие заливи. Пък и сами са натрупали много опит. Но въпреки товара на времето, болките в костите и мазолите по дланите не спират да се усмихват и веселят

- Откакто се помним сме в Дунава. В реката сме си играли, бащите и чичовците ни научиха да ловим риба. Като вързани сме за реката!, казват ветераните. Иван Радулов отраснал с още четирима братя, по онова време работата имало много и трябвали повече и то здрави ръце, за да я вършат. Глезотии и забавления за малчуганите нямало, играели си покрай възрастните и така хем им помагали, хем се учели на труд, спомня си пенсионерът.

- Лодките, греблата и мрежите - това ни бяха играчките, усмихва се бай Иван. Откърмен с мириса на дунавска вода и риба, хлапакът често бягал от училище, за да се върти край рибарите и реката.”Едва изкласих!”, смее се бай Иван. Щом отраснал обаче животът го разделил с родното село и голямата река, но не скъсал връзката му с рибарството.

- В казармата бях шофьор, харесаха ме и ме оставиха на служба. Карах лъскави и луксозни за онова време коли „Чайки”, „Победи” и „Волги” и возех важни началници - генерали от Съветската армия и Варшавския договор, гордо разказва пенсионерът. Но във всеки свободен ден палел колата, връщал се в Линево и отивал право на Дунава. Най-голямата си риба Иван хванал на млади години. През 1947 г. на Цветница заедно с чичо си измъкнали от реката 103 килограмов сом. Закачили го на кърмаци – големи, ковани въдици, които днес вече са забранени за риболов.

- Бях бабаит! Като удари и се замята, не го бавихме, изтеглихме го, заковахме го с ликотите /големи остри куки/ и го метнахме в лодката. Беше голям като говедо, ама и ние бабаити, смее се пенсионерът. След службата под пагон , която продължила точно 29 години, 6 месеца и 16 дни, бившият старшина се върнал в родното село заедно със съпругата си Любка, която открил в армията, и се захванал пак с риболова. За да е по-близо до Дунав, си купил дом с двор опрян в реката. Със съселянина му Славчо Александров станали ортаци и започнали заедно да пускат мрежите във водата.

- Дунав е голяма река, дава риба, хората си отдъхват край нея, палят огньове, пеят песни, но водата може да бъде и много страшна. За минути може да се ядоса, да се надигне и да помете всичко. Затова в лодката винаги трябва да са двама и да си имат вяра, казват мъжете. В безбройните си рейдове по реката ортаците имат много слука, но и тежки премеждия, от които се измъквали като по чудо.

- Преди 3-4 години със Славчо влязохме през зимата в Дунава. Студ, лед, ама сърце не трае. Сума риба измъкнахме, едва теглехме мрежата. Как да е, я изкарахме на брега и започнахме да я чистим. Ама дрехите ни моментално стават на лед, като ламаринени . Обковавахме се с висулки. Спрем, почистим леда и пак започваме да чистим мрежата. Абе, още бехме млади, разказва бай Иван, който тогава е бил над 80 години, а приятелят му около 70. Но времето за хората край Дунав винаги е имало други измерения. Славчо пък си спомня как при риболов паднала гъста мъгла. И въпреки, че уж познават реката като петте си пръста, опитните рибари се заблудили и се отдалечили на близо 30 км от селото.

- Нищо не се виждаше , въздухът беше гъст и бял като кисело мляко, ако бяхме налетели на някой кораб, щеше да ни направи на кайма, кръсти се пенсионерът. Лошото за другите време обаче е късмет за рибарите. Най-много риба се лови, когато водата е мътна - пролетно и зимно време, съветват майсторите. През последните години заради болежки и семейни проблеми двамата ортаци по-рядко излизат с лодката в реката, но кажи-речи всеки ден са край Дунава.

- Тая сутрин отидох на брега да погледам водата. Имаше едно ято лебеди, плаваха току под двора ми – красота! радва се бай Иван. Славчо пък постоянно е край лодката си, сменя дъски, кове, потяга. Душата му не трае и дойде ли пролетта, ще излезе за риба, заканва се той.

- Лодката ми е ветеран като мен, ама и тя, и аз още се държим. Баща ми беше дърводелец и ми я направи през 1975 г. Предишната година почнах да ловя риба професионално с мрежи. Ама нямах лодка и с жената излизахме в Дунав с две вързани една за друга гуми и дървена тарга върху тях. Бяхме като Робинзоновци, смее се ветеранът. Също като приятеля си Иван, и Славчо е бил шофьор, но след часовете зад волана, животът му ставал истински щом влезел с лодката в Дунав. Най-големия му улов е 67-килограмова моруна, измъкната от средата на реката срещу Линево. „Най-хубавата риба е голямата, а най-хубавата кола – новата!”, категорични са двамата бивши шофьори. През последните години, след като загубил жена си, за да се спаси от мъката и самотата, по съвет на децата си, бай Иван се заел с народни песни. Включил се в групата „Дунавия” към читалището в Долно Линево.

- Пея още от времето в армията. Тогава на един концерт големият Борис Машалов ме чу, хареса ме и ми даде няколко урока, споделя рибарят. Два пъти в седмицата бай Иван с още седем белокоси мъже и жени , акордеониста Зайо и тъпанджията Кръсто репетират и са много добри. За разпяване и вдъхновение често до певците има и по шише с гъсто линевско мерло.

- Много се ядосвам като видя набори омърлушени, предали се. Абе, развърти се, бе! Работи! Радвай се, че си жив!”, пали се бай Иван и почва да си тананика. По празниците при двамата рибари винаги идват близки и гости и стават големи веселби. Бай Иван има син, дъщеря, четири внуци и четири правнуци. Сред тях един куп Ивовци и повечето от тях рибари. С риболов се занимава и Росен, единият от двамата синове на бай Славчо. Това лято даже хванал два едри сома.

- Рибата в реката много намаля, и хората намаляха! Ама не може риболовът да загине. Тоя занаят е стар, колкото света и като него е вечен!, убедени са двамата приятели.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи