Вечна дружба по оста Вашингтон - Москва

75 300 руснаци притежават имоти в България

Организирането и осъществяването на държавни посещения на най-високо ниво е изпълнение на най-сложните фигури от висшия дипломатически пилотаж.

Миналата седмица бе белязана с две „заявки“ в тази област. Още в четвъртък американският посланик в България Ерик Рубин заяви, че той работи и ще продължи да го прави, за да може президентът Доналд Тръмп да дойде на гости у нас.

В неделя колегата на Рубин - Анатолий Макаров, също се включи в надпреварата - президентът Путин може да посети България догодина, като формалният повод ще е 140-годишнината от освобождението на страната ни от турско робство и подписването на Санстефанския мирен договор.

Напълно нормално е президенти и държавни глави да си честитят националните празници. Както и да изтъкват важността на двустранните връзки и съюзнически такива, да си пожелават успехи и просперитет в името на общите демократически ценности. Оттам нататък обаче почват изключително трудните сондажи, подготовки и реализации на т.нар. знакови визити.

Както и екипите да пишат сценарии как може да протекат разговорите на четири очи, какви въпроси, особено по деликатни или „отворени“ теми, ще бъдат сложени на масата.

В историята на двустранните отношения между България и САЩ имаме само две официални визити на действащи американски президенти у нас. Първата е от 21 до 23 ноември 1999 г. на Бил Клинтън. Тя всъщност е нещо като реверанс след оказаната подкрепа от страна на нашето правителство при войната в Косово. Имаше многохиляден митинг на площад „Ал. Невски“ и вечеря в тесен кръг в култов софийски ресторант. Обещани ни бяха инвестиции, а въпросът за визите изглежда въобще не е бил поставян.

През юни 2007 г. на гости ни беше президентът Джордж Буш. От тази визита комай не остана нищо запомнящо се, ако не броим дежурните любезности и обръщението на малко име между двамата адаши - домакинът Георги (Джордж) Първанов и гостът Буш. С визите пак нищо не излезе.

Тук е мястото да напомним и за едно друго посещение, но то е било частно. През лятото на 1982 г. във Варна каца бившият американски президент Ричард Никсън. По време на разговорите в резиденция „Евксиноград“ с Тодор Живков им превежда Елена Поптодорова, която след промените бе дълги години посланик в САЩ. Тя може да разкаже интересни подробности за визитата. По спомени на дипломати Никсън и Живков са дискутирали противопоставянето между Запада и Изтока по времето на студената война и зачатъците на разведряване. Идеологическите различия обаче са си останали, но тонът е бил съвсем дружелюбен и миролюбив.

Съединените щати не са сред най-големите чуждестранни инвеститори в нашата страна. Има приливи, но и отливи. Смята се, че най-голямото вложение е в двете т.нар. американски централи в „Марица-изток“ - „ЕЙ И ЕС Марица-изток 1“ и „Контурглобал Марица- изток 3“. Едната от тях при построяването й е била италианска. По силата на договори от 1999 г. тези централи получиха ексклузивното право да продават произвеждания ток на много по-високи цени в сравнение с държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. В крайна сметка се стигна до взаимни отстъпки и намаляване на цената, но държавата в лицето на НЕК плати на американците неустойки от над 1,15 милиарда лева.

Рекордна като инвестиции от САЩ се явява 2007 г. - те възлизат по официални данни на 321 милиона евро. На другия полюс е 2010 г. със 7,8 милиона евро, а предходната 2009 г. е била на минус с 43,9 милиона евро. Дружбата си е дружба, но сиренето е с пари! Иначе България се явява съюзник на САЩ в НАТО и винаги е демонстрирала приятелските си чувства. По въпроса за визите обаче янките си остават все така непреклонни. Да се надяваме, че Доналд Тръмп ще бъде по-отстъпчив…

Да видим как стоят нещата с Русия. Владимир Путин е идвал три пъти в България - два пъти като президент и един път като премиер. Това се е случвало през 2003, 2008 и 2010 г. Има подарък българско овчарско куче от тогавашния премиер Бойко Борисов. Първоначално се е казвало Йорго, но после след всенародно допитване в Русия е получило името Бъфи.

Русия има сериозни инвестиции в България в лицето на „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Практически почти целият природен газ и нефт, които ползваме, както и ядреното гориво за „Козлодуй“, идват от Москва.

Затова и проектите - реализирани или не - се въртят все около енергийния, газов и петролен сектор. Допреди няколко години на мода беше т.нар. Голям шлем - тръбата „Бургас - Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“. Нито един от тези огромни проекти обаче не е видял бял свят. „Бургас - Александруполис“ не се осъществи поради ниска ефективност и спорни икономически изгоди за България, както и заради възможни екологични последици. „Южен поток“ попадна в юридическите капани на европейското законодателство, а „Белене“ стана предмет на дълги международни арбитражи. В крайна сметка България плати на „Росатом“ неустойките за поръчаното ядрено оборудване - около 1,2 милиарда лева. Иначе преките руски инвестиции в България се изчисляват към края на 2016 г. на над 2 милиарда евро, което й отрежда едва седмо място по данни на БНБ.

Трябва да отговорим и на въпроса: „Вярно ли е, че руснаците са изкупили българското Черноморие?“ И да, и не съвсем! По официални данни от 1996 до 2016 г. 75 300 руски граждани са купили имоти у нас. Още около 30 руски фирми притежават недвижимости в България. Тези инвестиции се оценяват на 1,1 милиарда евро.

Русия не е сред водещите по посещения с цел туризъм. След анексирането на Крим броят на руските туристи е спаднал и е около 500 000 души годишно - едва на шесто място след страни като Румъния, Турция, Гърция, Германия и Македония. Едно евентуално посещение на президента Владимир Путин у нас може да пораздвижи нещата. Но и с Русия продължаваме да имаме визи. Просто,защото сме член на Европейския съюз.

Сложно стоят и нещата със санкциите на САЩ и Евросъюза срещу Москва. Както и с контрасанкциите на Русия. Затова прогнозата е, че едва след тяхното отменяне или смекчаване може да се говори за успешна визита на високо равнище.

Истината е, че като малка, но с ключово местоположение държава България може да извлече полза от едно ново разведряване между двете велики сили - САЩ и Русия.

Хибридността - вменена или истинска, трябва в крайна сметка да отстъпи пред реалностите. Да, дружбата си е дружба, но сиренето е с пари…

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи