Виена е град-приказка

16-годишен чирак измисля тортата Сахер

Виена е наситена с толкова много знаци на аристократизъм, на драматична история, на сдържано, стилно настояще и на много надежда за бъдещето - същинска приказка!

Показват го дворците, ринговете, внушителни сгради на опери, театри, зали за изкуства, спокойни симпатични кафенета, предлагащи типичното виенско кафе с виенска кифличка или торта Сахер, създадена в императорския двор преди повече от столетие. Случило се 16-годишният чирак Франц Сахер да замества разболелия се главен готвач в кухнята на императора. Тъкмо той създава уникален сладък шедьовър, обикновен по съдържание, но с необикновено хрумване за съчетания на блат, сладко от праскови и шоколадова глазура – просто мечта!

Всичко, което се предлага тук, е

с вроден изискан вкус

- от сладкишите и бирата, до паметниците на културата и изкуствата, архитектурата, събрали историята на Европа от времената на предишни империи. Днес в тях се разхождат хиляди туристи, виенчани са приветливи и учтиви, радват се на многоезичното множество, което залива всеки ден австрийската столица.

Тук отпечатък слагат изключителни личности, дали начало на революционното течение, известно в Европа като сецесион, като Ото Вагнер, художници като Густав Климт и много други, които преобразяват Виена в този стил, въстанал срещу нормите, наложени от класическото изкуство. Бунтът им да не зависят от каноните на изкуството създава шедьоврите на новия свят, виждаме тяхното дело в платна на художници и в архитектурното строителство.

Три закона са създадени по време на Мария Терезия, които функционират и до днес: закон за образованието, за здравеопазването и за равнопоставеността на религиите. На територията на Виена почти всички религии имат свои храмове и присъствия, тъй като държавната политика стимулира различната религиозност. Следва казармата в стил Тюдор, в най-голямата й част се намира Военният музей. Тази казарма е от действащите до днес, паметникът пред музея е посветен на участниците в Първата световна война.

Пресичаме канал на Дунава

Тук бреговете на реката са много ниски, затова водите са нанасяли големи поражения. Поради тази причина сградите се построяват по-далече от брега. Създава се шлюзова система, отделена е част от реката в канал, който също е плавателен и минава близо до центъра на града. Многократни били наводненията след преливането на Дунава. Нещата се решават, когато изграждат 42 км остров, който разделя водите на реката. Чак тогава наводненията се преодоляват.

Следват поредица от салони с арт изложби, центрове и зали, създадени от Ото Вагнер, отсреща е голямата сграда на седалището на ОПЕК - страните износителки на петрол. Виена е един от градовете за конференции и срещи, седалище на междунардодни организации.

Вдясно е паметник на загиналите по време на нацизма. Това е

изключително болна тема

за немскоговорящите страни. Австрия е анексирана от Хитлер през 1938 г. и в продължение на години не същестквува като самостоятелна държава.

Следва Морската гара, откъдето тръгват катамараните за Братислава и обратно. Тук обичат да се шегуват, че вместо да пиете една бира във Виена за 6 евро, идете по Дунава в Братислава за бира от 2,50 евро. Следва Шведенплац, свързан с история от времето на нацизма. След войната тук е имало около 50 000 бездомни деца, гладни сираци, мършави, болни. Тогава шведите идват със самолети, натоварват ги, откарват ги в Швеция. Там децата прекарват между 3 и 5 месеца, излекувани, нахранени, облечени, вече други хора, ги връщат обратно в Австрия. Като благодарност за този жест площадът носи името Шведенплац.

По посока течението на Дунав минаваме по една от централните улици. Този квартал е печално известен от сравнително новата история, свързана с евреите. Гоненията започват още от 15-и век. Но през Втората световна война тук са най-новите гонения, макар че австрийските евреи са имали и години на благоденствие. По време на нацизма тук в една Кристална нощ изкарват всички евреи навън и ги карат да чистят улиците на града, лижейки ги с език. Няколко дни след това с по едно куфарче, най-много 5 кг, всички са пратени в лагерите на смъртта. Няколкото синагоги по онова време са били разрушени, за тях напомнят днес три бели колони на мястото, където някога е съществувала най-голямата. До момента официална синагога във Виена няма.

Следва паметник на Марината, Австрия някога е имала излаз на Адриатическо море и по тази причина е притежавала много добре изграден и развит морски флот.

Отдалече се вижда Виенското колело

построено от английския архитект Пратер в края на 19-и в. по случай годишнина от възкачване на Франц Йосиф на престола. То се вижда отдалече, 65 м е диаметърът му. Преди Втората световна война е имало двойно повече кабинки, но по време на бомбардировките е пострадало много тежко. След войната успяват да го възстановят, но като предпазна мярка намаляват броя на кабинките наполовина. Те са обозначени само с четни номера, нечетни няма. В Пратера всяка атракция е със самостоятелен билет, за Виенското колело той е 5 евро.

Застрояването по поречието на Дунава не е с особено красиви сгради. Вдигнати са спешно веднага след Втората световна война, когато имало страхотна жилищна криза. Това са общински жилища, където са настанени нагъсто останалите без дом хора след войната. До ден днешен те се използват.

Внушителната сграда, наподобяваща отворена книга, е представителството на ООН във Виена. Тук имат седалища няколко международни организации – Организацията за прехрана на населението - ФАО, големият конгресен център на ЕС, а в двореца Хофбург също се провеждат множество мероприятия от международен мащаб. Виена е предпочитан град и за конгресен туризъм.

[modula id="3311821"]

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм