Правителството одобри днес годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г.

Публикуваме резюме на доклада:

 

"България има насъщна нужда от сърцати юнаци и честолюбиви войници, които не от смърт, а от позор се боят."

(полк. Борис Дрангов)

Националната отбранителна политика се осъществяваше в съответствие с Конституцията, законите и утвърдените от Народното събрание и Министерския съвет стратегически документи в областта на сигурността и отбраната.

Продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 (Програма 2020) и основаващия се на нея План за развитие на Въоръжените сили 2020 (План 2020). В съответствие с измененията в среда за сигурност и след междинен преглед беше актуализирана Национална отбранителна стратегия, одобрена от Министерския съвет през м. април 2016 г. Стартира и преглед на националните доктринални документи в областта на отбраната, с цел поддържането им в съответствие със средата на сигурност, законодателството, провежданите политики и съюзните публикации.

Коренно променената средата на сигурност постави нови изисквания към отбранителните способности на българските въоръжение сили. Взети бяха ключови решения по отношения на модернизацията на Българските въоръжени сили. В съответствие с поетия ангажимент за допълнително целево финансиране от централния бюджет за големите модернизационни проекти, през юни 2016 г. Народното събрание взе решение да бъде даден ход на инвестиционните проекти за закупуване на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили и два многофункционални модулни патрулни кораба за Военноморските сили. По инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет” беше изпратено „Искане за предложение“ до Италия, Португалия, САЩ и Швеция.

За осъществяване на секторна политика „Отбранителни способности”, дейността беше фокусирана върху изграждането на оперативно съвместими въоръжени сили с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи, със съответната организация, численост, въоръжение, техника и подготовка. Недостатъчното ресурсно осигуряване на програмите на въоръжените сили през последните години се запази като тенденция и през 2016 г. Поддържането на изградените способности беше силно затруднено и се характеризираше с постоянно препланиране на предоставените ресурси за възстановяване изправността на въоръжението, техниката и развитието на нови способности. Отпуснатите финансови средства за личен състав силно ограничаваха възможността за попълване на вакантните длъжности. В резултат на това се увеличи некомплектът на личен състав, а окомплектоване на декларираните формирования се извършваше с условности, което предизвика компромиси при изпълнението на поети съюзни ангажименти.

По отношение на секторна политика „Съюзна и международна сигурност”, едно от най-значимите събития беше срещата през юли 2016 г. на държавните и правителствените ръководители от НАТО във Варшава. Решенията от срещата бяха фокусирани върху изграждането на силна колективна отбрана и възпиране, създаване на всеобхватен дългосрочен подход в ангажирането със страните-партньори на Алианса, повишаване на сигурността и балансирано усилване на Източния фланг на НАТО в региона на Черно море, както и т.нар. „адаптирано предно присъствие” в нашия регион и прилагането на подходящи мерки, съобразени с динамиката и спецификите на сигурността и защитата на Съюзниците от Черноморския регион. Страната ни се ангажира със принос към колективните усилия за засилване на възпиращия и отбранителен потенциал, подобряването на ситуационната осведоменост и демонстрирането на готовност и решимост от силите на НАТО да оперират без ограничения в региона. В навечерието на срещата във Варшава бяха декларирани пълни оперативни способности на разгърнатия у нас Щабен елемент за интегриране на сили на НАТО, който ще изпълнява ролята на звено за връзка между националните щабове и командвания и командната структура на силите на НАТО.

Растяща тревога в ръководството на Министерството на отбраната и командването на въоръжените сили буди задълбочаващият се през изминалата година проблем с комплектоването на формированията с личен състав. В сравнение с края на 2014 г., само за две години, некомплектът в Българската армия се е удвоил от 10% на 20%. По отношение на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната некомплектът достига 19%, като за 2014 г. той е бил 10%. По отношение на Министерство на отбраната, за две години некомплектът се е увеличил с 9%, съответно от 3% в края на 2014 г. на 12% в края на 2016 г. От видовете въоръжени сили най-тежко засегнати от недостиг на личен състав са Сухопътни войски, които дават най-големия принос към операции и мисии на НАТО и ЕС, както и в операции по охрана на границата, като те са попълнени с войници приблизително на 71%, а над 20% от местата за офицери остават вакантни. Причините са комплексни, като основните са: ниското заплащане; честите промени в нормативната уредба на системата за отбрана, водещи до несигурност за бъдещето; незадоволителното социално положение на военнослужещите; липсата на ясни и точни правила и критерии за кадрово развитие; неосигуряването на финансови средства за обявяване на конкурси за свободните длъжности; демографски проблеми, поради които на конкурсите не се явяват достатъчно кандидати, а голяма част от явилите се, не успяват да покрият изискванията.

Предприетите от НАТО мерки за гарантиране на сигурността на съюзниците изведоха на преден план необходимостта от реорганизиране и съкращаване на сроковете за реорганизация на някои формирования и структури, с цел осигуряване на необходимите отбранителни способности. В изпълнение на План 2020 бяха извършени организационно-щатни промени в 52 формирования от Въоръжените сили, 48 от които бяха реорганизирани, три - преподчинeни и беше създадена една нова структура – флотилия бойни и спомагателни кораби. Бригада „Специални сили“ беше подчинена непосредствено на началника на отбраната.

В изпълнение на мисия „Отбрана” акцентът бе поставен върху подготовката на Въоръжените сили по поддържане и усъвършенстване на съществуващите способности за водене на операции. Съществено внимание беше отделено на подготовката на Въоръжените сили, насочена към запазване на придобити способности от участие в реални бойни операции. Приоритет в подготовката беше провеждането и участието на формирования от Въоръжените сили в мащабни съвместни и международни учения. През 2016 г. бяха проведени 258 национални и 37 международни учения. Проведени бяха 51 тактически учения и тактически учения с бойни стрелби на ниво батальон/дивизион, на които формированията показаха добра сглобеност и оперативна готовност за изпълнение на задачи и по трите мисии на Въоръжените сили.

В изпълнение на мисията „Подкрепа на международния мир и сигурност” формирования и отделни военнослужещи участваха в 14 мисии и операции зад граница на НАТО, ЕС и ООН. Общият брой военнослужещи, участвали в планираните ротации през годината беше около 760, включително и в силите за отговор на НАТО и ротата от междинният резерв за операция „Алтея“ на ЕС в Босна и Херцеговина.

В изпълнение на мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ общо 100 специализирани формирования за овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия поддържаха постоянна готовност и провеждаха операции за оказване на помощ на населението при: преодоляване на последствията от тежки зимни условия и наводнения; гасене на масивни горски пожари; ликвидиране последствията при радиационна и/или химическа авария; авиомедицинска евакуация и транспортиране на медицински екипи; за търсене и спасяване в акваторията на Черно море; за доставка на питейна вода, както и за разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси и взривни вещества. Изпълнени бяха 117 мероприятия по унищожаване на 448 бойни припаса.

Формирования от Въоръжените сили продължиха да оказват съдействие за провеждане на мероприятия, свързани с миграционния натиск по държавната граница. В операцията по логистична поддръжка на органите на МВР по охрана на държавната граница през 2016 г. броят на участвалите военнослужещи и цивилни служители достигна до 880 души. В операцията за съвместни действия с органите на МВР по охрана на държавната граница с Република Турция от началото на операцията до края на 2016 г. общият брой на участвалите военнослужещи достигна над 2700, с извършвани ротации.

През септември беше осъществена първата съвместна мисия по охрана на въздушното пространство на страната със самолети на САЩ и Република България. Продължи изпълнението на споразуменията за презгранични операции при охраната на въздушното пространство с Румъния и с Гърция.

Продължаващата трансформация на НАТО и адаптацията му към фундаментално променената среда на сигурност бяха едно от ключовите направления в дейността на Министерството на отбраната през отчетния период. Министерството на отбраната активно допринесе за подготовката за участието в срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на НАТО на 8-9 юли 2016 г. във Варшава. Фокусът беше поставен върху изграждането на силна колективна отбрана и капацитет за възпиране, с конкретни мерки за повишаване на сигурността и балансирано засилване на целия източен фланг на Алианса, включително и региона на Черно море.

Приоритет в дейността на командирите от всички степени беше подготовката на формированията, определени за участие в мисии извън територията на страната, както и тези от декларираните за НАТО и ЕС сили. В условия на недостиг на финансови средства продължи изпълнението на Пакет „Цели за способности на НАТО 2013“ (ЦС 2013) и поетите от страната ангажименти по 55 цели и за подготовката на 50 формирования към колективната отбрана. Стартираха и дейностите по приемането на новия Пакет „Цели за способности на НАТО 2017“ (ЦС 2017) от новия цикъл на Процеса на планиране на отбраната на Алианса. Новият пакет осигурява приемственост и последователност с изпълнявания Пакет ЦС 2013, но с пренасочването на усилията на НАТО от операции в отговор на кризи към операции за колективна отбрана.

Във връзка с предстоящото през първата половина на 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС, Министерството на отбраната инициира процес на подбор и подготовка на представители в екипа на председателството, уточняване на финансови параметри, провеждане на координация с други ведомства и др.

Продължи реализацията на ключови инициативи в областта на киберотбраната като елемент от националната сигурност. България подкрепи определянето на киберпространството като отделен домейн на операциите на НАТО. Приета беше Национална стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България 2020“.

България все още остава далеч от изпълнението на поетия на срещата на върха на НАТО ангажимент да отделя 2% от БВП за отбрана. Следва да се отчита, че незначителното нарастване на разходите за отбрана до 1,33% от БВП за 2016 г. в сравнение с 1,30% от БВП за 2015 г., се дължи на отпуснати средства за допълнителни разходи в размер на 148 434,63 хил. лв., като приблизително половината от тях са по линия на НЗОК и цесията допълнителни средства за ВМА, а останалите - за удължаване ресурса на самолети МиГ-29. Тези допълнителни средства не водят до качествено подобрение на необходими способности и попълване на дефицита от такива способности в условията на променената стратегическа среда.

Проблемна област остана логистичното осигуряване на въоръжените сили. Освен недостигът на материални средства по финансови причини, трудности предизвиква и прекомерната централизация на доставките. Тази централизация често води до взимането на еднолични решения, неотчитащи специфичните необходимости на формированията, а понякога и до бездействие. Възможни решения са споделянето на тези отговорности по веригата за командване и управление и задаването на ясни приоритети, обвързани с Целите за способности на въоръжените сили.

Предприети бяха стъпки за актуализиране на правно-нормативната база на отбраната. С изменения и допълнения в Закона за отбраната и Въоръжените сили беше правно регламентирано участието на Въоръжените сили в охраната на държавната граница. Беше въведена възможността за усилване на охраната на въздушното ни пространство със съюзнически сили и средства. Беше осигурено постигането на пълни оперативни способности на Щабния елемент за интегриране силите на НАТО у нас. Потърсени бяха възможности за преодоляване на некомплекта от военнослужещи. Към дейностите на Въоръжените сили бяха добавени и задачи по участие в охраната на държавната граница. С промени в Закона за резерва беше усъвършенствана нормативната уредба, регламентираща дейността на резерва и на системата за привличане, селектиране и подбор на кандидати за служба в доброволния резерв. Актуализацията на Закона за военната полиция позволи подробно регламентира оперативно-издирвателната дейност, прецизират разпоредбите по антитерористичната дейност и др. С приетия Закон за противодействие на тероризма бе регламентирано участието на Въоръжените сили в борбата срещу тероризма.

* * *

Изводи.

Запазва се състоянието на значително и трайно влошаване на средата за сигурност в непосредствена близост до източния и южния фланг на НАТО. В променената средата на сигурност нараства необходимостта от подобряване на механизмите за взаимодействие между институциите от целия сектор за сигурност и разработване на координирани политики и стратегическа концептуална рамка за противодействие на новите заплахи, включително и хибридните. Необходимо е на национално и съюзно ниво да продължи утвърждаването на всеобхватния подход към сигурността.

Българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Това продължи да се осъществява с редица затруднения, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и състоянието на остарялото въоръжение и бойна техника.

Процентът на комплектованост с личен състав вече не позволява изпълнението в пълен обем на задачи по планиране и провеждане на операции по трите мисии на българските въоръжени сили. Неефективно се изпълняват някои от основните задачи. Това се дължи основно на допълнителното натоварване на хората в отбраната по осигуряване на ежедневните и специфични дейности, вследствие на нарастването на неокомплектоваността, текучеството на подготвени специалисти, както и поставянето на допълнителни задачи на въоръжените сили по охрана на границата и борбата с тероризма. Въпреки усилията за набиране и задържане на подготвен личен състав, проблемът с некомплекта от военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия продължава да се задълбочава, като вече достига 20% от щатния състав. Комплектуването на Въоръжените сили с резервисти продължава да се осъществява със затруднения, като към края на 2016 г. доброволният резерв е попълнен едва на една пета.

В сравнение с края на 2014 г., за две години некомплектът в Българската армия се е удвоил от 10% на 20%. По отношение на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната некомплектът достига 19%, като за 2014 г. той е бил 10%. По отношение на Министерство на отбраната, за две години некомплектът се е увеличил с 9%, съответно от 3% в края на 2014 г. на 12% в края на 2016 г. От видовете въоръжени сили най-тежко засегнати от недостиг на личен състав са Сухопътни войски, които дават най-големия принос към операции и мисии на НАТО и ЕС, както и в операции по охрана на границата, като те са попълнени с войници приблизително на 71%, а над 20% от местата за офицери остават вакантни.

Отпуснатите финансови средства за персонал не позволяват да бъдат попълнени вакантните длъжности. Некомплектът при офицерския състав се отразява и на системата за командване и управление и е трудно решим във времето. Въпросът с мотивацията за военна служба и предприемането на неотложни мерки за преодоляване на некомплекта от личен състав в българските въоръжени сили стои все по-остро на дневен ред. Това изисква спешни и комплексни мерки, които ангажират не само Министерството на отбраната, но и държавата като цяло.

Водената целенасочена бойна подготовка и участието в различни съюзни съвместни учения и тренировки повишиха способностите и оперативната съвместимост на формированията и щабовете. Независимо от това, обаче, некомплектът от личен състав и голямото текучество на кадри затрудняват воденето на подготовката от формированията.

Въоръжените сили успешно изпълняват поставените им задачи в ръководени от НАТО, ЕС и ООН мисии и операции за гарантиране на международния мир и сигурност. Участието на български военнослужещи в тези мисии способстват за реализиране на интересите на страната в сферата на международната сигурност и е съществен стимул за повишаване на техния професионализъм и самочувствие.

Недостатъчното ресурсно осигуряване на Въоръжените сили през последните години, в т. ч. и за изпълнение на пакета Цели за способности - 2013 (ЦС 2013) се запази като тенденция и през 2016г. Натрупаните с годините негативи по отношение на финансирането на Въоръжените сили са ги поставили в изключително тежко положение да изпълняват своите функции и задачи. Поддържането на изградените способности е силно затруднено и се характеризира с постоянно препланиране по приоритети на предоставените ресурси за възстановяване изправността на въоръжението, техниката и развитието на нови способности. Българската армия вече само частично може да изпълнява конституционните си задължения по отбраната и защитата на суверенитета на Република България. Средата на сигурност е коренно променена и е наложителен дебат за постигане на траен политически консенсус и незабавно увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП. Такива са и решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс (2014 г.).

С предвижданите за 2017 г. допълнителни средства от централния бюджет могат да стартират само най-спешните проекти за модернизация. За тяхното пълно реализиране, обаче, е необходимо осигуряването на значителни допълнителни средства и през следващите години. Осигуряването на достатъчно и редовно финансиране е основен проблем за успешната реализация на приоритетните инвестиционни проекти. Това създава рискове за изпълнението на Програма 2020, План 2020 и „Цели за способности за НАТО“.

Недостигът на финансови и материални средства през предходните години продължи да оказва акумулиращо негативно влияние върху изпълнението на пакета „Цели за способностите на НАТО 2013“. Критично е положението с онези от тях, които са с настъпил или наближаващ срок за готовност. В резултат на финансовия недостиг част от декларираните формирования са сертифицирани с редица ограничения или с натрупано изоставане в плановете, което води до неизпълнение в срок на поетите съюзни ангажименти. Изоставането в изпълнението на тези цели, както и закъснението в изграждането и подготовката на декларираните формирования продължава да поставя под въпрос доверието към страната ни като надежден съюзник.

В новите икономически реалности съвместното споделяне и използване на ресурси, съоръжения и техника придобива все по-важно значение. Участието в многонационални проекти по инициативите на НАТО и ЕС допринася за преодоляване недостига от способности и в подготовката на декларираните формирования.

Провеждането на съвместна мисия по охрана на въздушното пространство на страната със сили и средства на съюзни държави не снема отговорността от държавата да поддържа и развива самостоятелни способности на Военновъздушните сили за гарантиране на въздушния суверенитет. Нерешен проблем остава опасно малкият брой летателни часове на летателния състав, в сравнение с изискванията на съюзните стандарти и нормите за безопасност, особено при летците, носещи бойно дежурство по охрана на въздушното пространство.

Средствата за текуща издръжка осигуриха само най-важните потребности от доставки и услуги за ежедневната дейност на военните формирования, като в резултат на това военните формирования не успяваха да провеждат качествена подготовка.

Логистичната система на Въоръжените сили поради финансовите затруднения не осигури в пълна степен провеждането на подготовката, поддържането и генерирането на способности за изпълнение на трите мисии на Въоръжените сили. Логистичното осигуряване и поддръжка на мероприятията по подготовката и ежедневната дейност се извършваше в условията на недостиг на финансови и материални ресурси. Бяха положени усилия за поддържането в изправност на оръжието и техническите средства и осигуряване на личния състав с необходимите видове доволствия. Налице е сериозно забавяне на процеса на утилизацията на излишните боеприпаси, което води до рискове по тяхното съхранение, невъзможност за своевременно освобождаване на складови площи и акумулиране на допълнителни разходи на военните формирования по съхранението.

Постоянно развиващите се заплахи и рискове в киберпространството и разглеждането му като отделен домейн за провеждане на операции поставят изисквания да бъдат търсени средства за развитие на експертен капацитет и придобиване на нови високотехнологични способности в тази област в условията на системен финансов недостиг.

Успехът в борбата срещу тероризма изисква укрепване на сътрудничеството както между държавните институции, така и в международен план. Българските въоръжени сили имат своето място сред останалите държавни институции в противопоставянето на терористичните заплахи, но те не са водещи в тази дейност.

Необходимо е и постоянно усъвършенстване на способностите на институциите за ефективни публични комуникации в условията на максимална прозрачност и отчетност, както и от изграждане на по-ефективно междуинституционално взаимодействие.

* * *

Направления за съсредоточаване на усилията.

Динамично променящата се и трудно предвидима среда на сигурност в регионален и глобален мащаб предполага, че се очакват не по-малко предизвикателства и занапред, което обуславя сложността на предстоящите задачи. Главните усилия през 2017 г. ще бъдат насочени към:

Изпълнение на заложените цели в „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“ и мероприятия в „План за развитие на Въоръжените сили 2020“;

Реорганизация и оптимизиране структурите на Въоръжените сили съгласно „План 2020”, с основен фокус върху тактическите звена в Съвместното командване на силите, Сухопътните войски и Военновъздушните сили;

Преодоляване на системното недофинансиране на системата за отбрана и увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП, в съответствие с решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс. Министерството на отбраната ще предложи изготвянето на национален план за намирането на баланс между националните приоритети и задачи и поетите ангажименти към колективната отбрана, включително за постигането на целта 2% от БВП да бъде отделян за отбрана, като 20% от тези средства бъдат изразходвани за придобиване на ново въоръжение и техника и научни изследвания. Този план следва да бъде утвърден от Народното събрание по предложение на Министерски съвет;

Реализация на основните инвестиционни проекти за модернизация чрез ефективно и ефикасно оползотворяване на заделените за целта средства;

Изпълнение на дейности по останалите приоритетни инвестиционни проекти и осигуряване на необходимото финансиране;

Продължаване работата в Министерството на отбраната по изграждане на капацитет за управление и реализация на проекти чрез Проектното управление;

Поддържане и развитие на необходимите способности за планиране и водене на операции по трите мисии на българските въоръжени сили;

Развитие на способностите за командване и управление, развръщане, разузнаване, въздействие, защита на силите и логистично осигуряване, както и принос към противодействие на тероризъм, кибератаки и хибридно въздействие;

Поддържане на бойна и мобилизационна готовност от щабовете и формированията от Въоръжените сили, провеждане на контрол на войсковата дейност във формированията;

Принос към укрепването на колективната отбрана на НАТО с изпълнение на мероприятията от Плана на НАТО за готовност за действие и последващите решения за изграждане на способностите на НАТО;

Законодателно регламентиране на въпросите на отговорностите на Република България за оказване на подкрепа на страна-домакин на съюзни сили при провеждане на операция по чл. 5 от Северноатлантическия договор;

Окомплектоване, подготовка, сертифициране и поддържане в готовност, съгласно плановете, на декларираните формирования по пакета Цели за способности на НАТО, за участие в операции зад граница, в Силите за отговор на НАТО и в силите за бърз военен отговор на ЕС;

Координиране и изпълнение на дейности, свързани с реализирането на процеса за присъединяване на военни формирования от СВ към щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ в Румъния.

Запазване и развитие на способностите за охрана на въздушните граници на Република България и зоната за отговорност в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО;

Поддържане на необходимите способности за участие в операции по охрана на морските граници и оказване на логистична поддръжка на органите на МВР и други държавни структури по охрана на сухопътните граници за борба с незаконната миграция и противодействие на тероризма, съгласно разработените оперативни планове;

Планиране, организиране и провеждане на ротациите, национален контрол (административното управление) и контрол върху изпълнението на всички основни дейности по всестранното осигуряване на мисиите и операциите на националните контингенти зад граница;

По-нататъшно развитие и хармонизиране на концептуалните и доктринални документи на Въоръжените сили със съюзните публикации, с цел повишаване качеството на подготовката на войските за използването им в условията на новите рискове и заплахи, включително и тези от хибриден характер;

Спешни мерки за запазване на подготвен и мотивиран личен състав и преодоляване на некомплекта в българските Въоръжени сили;

Реализиране на неотложни действия, свързани с повишаване на социалното положение на хората в отбраната и издигане престижа на военната професия;

Реализиране на политика за устойчиво кариерно развитие на хората в отбраната и търсене на възможности за повишаване на допълнителните възнаграждения в зависимост от званието на военнослужещите, като увеличението да бъде по-значително за по-нисшите звания;

Целенасочена бойна подготовка и участие в различни учения и тренировки с фокус върху подготовката на формированията за усвояване и прилагане на процедурите за изграждане на мобилна отбрана на територията на страната;

Поддържане на постоянна готовност за участие в съвместни действия с други министерства и ведомства за оказване на помощ на населението, при охрана на стратегически обекти от значение за националната сигурност, терористични действия и миграционен натиск;

Подобряване на институционалния и междуведомствен капацитет за ефективни публични комуникации, с цел осигуряване на своевременна и максимална информираност на обществото по въпросите на националната отбранителна политика и участието ни в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.