Пресслужбата на Министерски съвет публикува решенията, приети на днешното заседание на служебния кабинет:

Приет е доклад за изпълнението на мерките, произтичащи от членството на България в ЕС

Министерският съвет прие доклад за изпълнението към 31 март на Плана за действие за 2017 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз.

Общо 95 мерки са със срок на изпълнение до края на месец март, като от тях са изпълнени 53. Неизпълнението представлява 44,2 процента при 56,5% в края на февруари. Налице е намаление от около 12%, което се дължи на приетите от правителството мерки с подзаконов нормативен характер.

По-високият процент неизпълнение обаче ще бъде запазен в следващите месеци предвид обстоятелството, че 44-ото Народно събрание не е започнало своята дейност. От неизпълнените мерки 23 са законопроекти. От тях девет са внесени в 43-ото Народно събрание, но не са приети до неговото разпускане, което ще доведе до значителни закъснения в изпълнението на тези мерки.

По отношение на останалите 14 законопроекта отговорните ведомства следва да положат допълнителни усилия за ускоряване процеса по тяхното разработване.

От неизпълнените мерки 20 са свързани със стартирали процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Към доклада са приложени директивите на ЕС в областта на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), с изтекъл срок за транспониране до 30 ноември 2016 г. – седем директиви, които ще бъдат част от дефицита на България при въвеждането на директивите в рамките на изданието на таблото през месец май 2017 г., както и такива, чиито срок е до края на месец май 2017 г. – 10 директиви, (за България резултатът ще бъде 17 неизпълнени директиви от общо 1019 или 1,7% дефицит). През отчетния период са транспонирани четири директиви в областта на Вътрешния пазар. Положително е пълното въвеждане на три директиви, по които бяха стартирали процедури за нарушения.

По отношение на подзаконовите нормативни актове, свързани със стартирали процедури за нарушения срещу България, за времето от встъпването в длъжност на служебното правителство до сега, от общо 11 подзаконови нормативни акта все още неприети са само два.

Правителството одобри годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили

Правителството одобри Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2016 г. и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме. Докладът отразява текущото състояние на военните аспекти на националната сигурност и резултатите от изпълнението на политиката в областта на отбраната през изтеклата година.

Усилията през 2016 г. бяха фокусирани върху конституционно възложените мисии и задачи на въоръжените сили, както и на ангажиментите на страната по линия на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС в условията на системни ресурсни ограничения.

Продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и основаващият се на нея План за развитие на въоръжените сили, на пакета „Цели за способности на НАТО 2013” и поетите от страната ангажименти по 55 цели, както и подготовката на 50 формирования към колективната отбрана.

През 2016 г. във въоръжените сили се проведоха 258 учения, като подготовката беше съсредоточена предимно в тактическите звена до батальон/дивизион.

Формирования и отделни военнослужещи участваха в 14 мисии и операции зад граница на НАТО, ЕС и ООН. Общият брой военнослужещи, участвали в планираните ротации през годината, беше около 760.

Общо 100 специализирани формирования за овладяване на последствия от бедствия поддържаха постоянна готовност и проведоха общо 152 операции за оказване на помощ на населението, в които участваха 815 военнослужещи и 161 единици техника. В операцията за съвместни действия с органите на МВР по охрана на държавната граница с Турция до края на 2016 г. участваха над 2700 военнослужещи.

Българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, констатира докладът. Това продължи да се осъществява с редица затруднения, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и състоянието на остарялото въоръжение и бойна техника.

В резултат на коренно променената среда на сигурност и новите изисквания към отбранителните способности на българските въоръжени сили бяха приети ключови решения по отношение на тяхната модернизация – през юни 2016 г. Народното събрание даде ход на инвестиционните проекти за закупуване на нов тип боен самолет за ВВС и два многофункционални модулни патрулни кораба за ВМС.

Въпреки усилията за набиране и задържане на подготвен личен състав, проблемът с некомплекта от военнослужещи продължава да се задълбочава, като вече достига 20% от щатния състав. Докладът очертава необходимостта от приемане на спешни и комплексни мерки, свързани с реализирането на политика за устойчиво кариерно развитие на хората в отбраната, търсене на възможности за повишаване на възнагражденията на военнослужещите, на тяхното социално положение и издигане престижа на военната професия.

Коренно променената среда на сигурност налага и провеждането на дебат за постигане на траен политически консенсус и незабавно увеличение на бюджета за отбрана до 2% от БВП, в съответствие с решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс, се посочва в доклада.

През 2017 г. основните усилия ще бъдат съсредоточени върху поддържането и развитието на необходимите способности за планиране и водене на операции по трите мисии на въоръжените сили. Първостепенна задача на ръководството на Министерството на отбраната следва да бъде преодоляване на системното недофинансиране на системата и увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП. Ще се пристъпи към реализация и на основните инвестиционни проекти за модернизация, както и изпълнението на неотложни, комплексни действия за преодоляване на некомплекта от военнослужещи.

Издаване на едногодишно разрешително за движение на извънгабаритни превозни средства, предвиждат допълнения в тарифата за таксите, събирани от АПИ

Правителството направи допълнения в Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. Промените са във връзка с изменения в Наредба №11 от 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства – относно движението на колесните трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника.

В документа се предвижда издаването на едногодишно разрешително за движение на този вид превозни средства. То ще бъде валидно за посочената в заявлението за издаване на разрешителното област и граничещите с нея области и ще важи само за пътищата от първи, втори и трети клас, които не са включени в приложение №6 към Наредбата.

С допълненията се въвежда годишна такса в размер на 30 лв. и на 100 лв. в зависимост от широчинния габарит на превозните средства.

Отпускат се 245 000 лева за честване на годишнината от рождението на Васил Левски

Правителството отпусна 245 000 лв. за честването на 180-годишнината от рождението на Васил Левски. Средствата се предоставят по бюджетите на Министерството на културата и на пет общини – Карлово, Ловеч, Велико Търново, София и Перник.

Предназначени са за осъществяване на поредица събития и инициативи, които ще ознаменуват отбелязването на паметната годишнина.

Център на тържествата ще бъде родното място на Васил Левски – Карлово, като събития ще се проведат и в други знакови места, свързани с делото на Апостола.

Министерството на културата осъществява основните дейности по координиране на цялостната програма, както и логистични функции при нейното реализиране.

Средствата се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет за 2017 г.

Правителството се разпореди с имоти – държавна собственост

Поради отпаднала необходимост, правителството отне от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министерството на земеделието и храните управлението върху два терена с обща площ 46,6 дка в силистренското село Калипетрово. Имотите стават частна държавна собственост и преминават в управление на областния управител на Силистра.

Правителството даде съгласието си „Български пощи“ ЕАД да продаде на търг с тайно наддаване жилище с площ 99 кв. м в град Мелник. Имотът не е необходим за основната дейност на дружеството, а продажбата на неоперативни активи на „Български пощи” е продължение на политиката на понижаване на разходите и увеличаване на приходите.

Одобрени са резултатите от заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри доклади за резултатите от заседания на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, по икономически и финансови въпроси и по „Правосъдие и вътрешни работи”.

Неформалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване”, беше проведено на 19 и 20 март в Малта.

Акцент на него бе поставен върху темата за достъпа до иновативни технологии за лекарства за редки заболявания. Делегациите обсъдиха общите предизвикателства, пред които са изправени държавите-членки, и възможните решения за подобряване на достъпа до иновативни здравни технологии в ЕС.

Като мерки с положително въздействие бяха посочени структурираното сътрудничество и обмяната на опит на ниво ЕС. Мнозинството делегации акцентираха върху необходимостта от запазване на доброволния характер на сътрудничество, като се отчитат различията между националните здравни системи и строгото разделение на компетенции с ЕС.

В рамките на заседанието българската делегация проведе и среща на Триото председателства на Съвета – Естония-България-Австрия, с цел предоставяне на информация за приоритетите на всяка страна в сферата на здравеопазването.

ЕКОФИН заседава на 21 март в Брюксел. В рамките на срещата на финансовите министри от ЕС беше обсъдено предложението за прилагане на намалени ставки на ДДС върху публикациите, предоставяни по електронен път. Проведен беше ориентационен дебат по Общия механизъм за обратно начисляване и бяха дадени политически насоки за продължаване на работата на техническо ниво по отворените въпроси на досието.

Съгласно графика на Европейския семестър за 2017 г., беше обсъдено изпълнението на специфичните препоръки по страни, като беше поставен фокус върху провеждането на структурни реформи за подобряване на бизнес средата.

Европейската комисията представи идеята за създаване на Европейски фонд за отбрана като основен елемент от Плана за действие в областта на отбраната. Целта на фонда ще бъде подпомагането на инвестициите в изследвания и иновации и съвместното разработване на отбранителна техника и технологии.

Преди официалното заседание на Съвета ПВР, състояло се на 28 март в Брюксел, министърът на правосъдието Мария Павлова и колегите й от още 12 държави-членки подписаха писма за засилено сътрудничество, с което стана възможно възобновяването на преговорите за създаване на Европейска прокуратура. От българска страна беше заявено желание Прокуратурата, чиито функции са свързани с разследване и внасяне на обвинения по престъпления срещу финансовите интереси на ЕС, да бъде учредена в най-кратки срокове и в нея да участват максимален брой държави-членки.

На заседанието министрите на правосъдието обсъдиха и въпроса за подобряване на сътрудничеството и координацията в областта на наказателното правосъдие в киберпространството. Българската страна потвърди подкрепата си за продължаване на работата на европейско ниво по различните направления, сред които общата рамка за приложимата юрисдикция при киберпрестъпления, постигане на минимален стандарт по молбите за правна помощ и функционална техническа платформа за обмен на доказателства.

Ще бъдат предоставени две концесии за добив на подземни богатства

Правителството реши на „МЛ-Консулт-2009“ ЕООД да бъде предоставена концесия за добив на строителни материали – пясъци и чакъл, от находище „Пладнището“ в община Искър, област Плевен. За 25-годишния срок на концесията дружеството ще вложи над 200 000 лева за обезпечаване на добивната дейност и необходимите предпроизводствени инвестиции. Очаква се концесионните плащания да надхвърлят 495 000 лева за целия период на договора.

Концесия за добив на скалнооблицовъчни материали от находище „Кошарите“, участък „Запад“, беше предоставена на „Токсан“ ООД. Кариерата се намира в землището на с. Върбешница, община Мездра. Планираните инвестиции за 35-годишния срок на концесията са 596 000 лева. Очаква се постъпленията от концесионни плащания да достигнат близо 2,3 млн. лв.

Съгласно Закона за подземните богатства, половината от концесионните плащания (без ДДС) се превеждат по бюджетите на съответната община.

Правителството даде съгласието си концесионният договор за добив на строителни материали от находище „Рудината“ (участък „Ремо“) да бъде продължен с „Холсим кариерни материали Рудината“ АД. Дружеството е правопремник на концесионера „Ремонтстрой НД“ ООД, с който е сключен договорът през декември 2015 г. Находището е разположено в землището на кв. Сеславци, Столична община.

Одобрено е и изменение на концесионния договор за добив на подземни богатства от находище „Аламура“ (община Стара Загора). С изменението ще се осигури изпълнение на задължението на концесионера за ежегодно отчисляване на сума, представляваща 1/15 част от разликата между стойността на актуализирания цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи и сумата по специалната банкова сметка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, набрана за изтеклия 10-годишен срок на концесията.

С 10 години да бъде удължен концесионният договор, сключен през 1999 г., за добив на подземни богатства от находище „Вятово“ (участъци IV, V и VII), реши правителството като прие исканата от концесионера „Каолин“ АД промяна.

Искането е мотивирано с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети, и се основава на чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните богатства. С решението на правителството се изменя и начинът на формиране на концесионното плащане – то се привежда в съответствие с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства, променена през 2007 г. До момента концесионерът е заплащат необходимите суми съобразно старите правила, валидни към датата на подписване на договора.

Със 135 дни се удължава срокът за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположен в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Договорът е в сила от септември 2012 г. Удължаването на разрешението с 4 месеца и половина е по искане на титуляра. До момента не е констатирано неизпълнение на договорни задължения.

България и Китай ще подпишат меморандум за сътрудничество в областта на труда и социалната сигурност

Правителството одобри проекта на Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на труда и социалната сигурност между Министерството на труда и социалната политика на България и Министерството на човешките ресурси и социалното осигуряване на Китай. Целта на документа е да бъде актуализирана договорната база между двете институции.

Меморандумът предвижда България и Китай да задълбочат обмяната на опит и добри практики за установяване на ефективно управление в сферата на труда и социалната сигурност, усъвършенстване на трудовото и социално-осигурителното законодателство и прилагането на държавни политики за насърчаване на заетостта и професионалното обучение на заети и безработни.

Двете страни ще си сътрудничат и в областта на трудовите отношения и уреждането на трудови спорове, както и за въвеждане на трудови стандарти на Международната организация на труда в националното законодателство.

В устройствения правилник на МВР са отразени последните законови изменения

Правителството одобри промени в Правилника за устройството и дейността на МВР. Тяхната цел е документът да бъде съобразен с нововъведенията по отношение устройството на министерството, направени с измененията в Закона за МВР през 2016 г.

Като основни структури на МВР са определени главните и областните дирекции, Специализираният отряд за борба с тероризма, дирекциите „Вътрешна сигурност”, „Миграция” и „Международно оперативно сътрудничество”, дирекциите от общата и специализираната администрация, Академията на МВР, Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти.

В Главна дирекция „Гранична полиция” се създават дирекциите „Граничен контрол” и „Противодействие на престъпността през държавната граница”, а в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – дирекциите „Оперативни дейности” и „Държавен контрол и превантивна дейност”. Инспекторатът, който досега е бил административна дирекция в МВР, се извежда като отделна структура на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи.

В специализираната администрация на МВР ще бъдат дирекциите „Български документи за самоличност”, „Национална система 112”, „Анализ и политики”, „Европейски съюз и международно сътрудничество”, „Защита на финансовите интереси на ЕС”, „Информация и архив”, „Комуникационни и информационни системи” и „Международни проекти”.

Общата администрация е съставена от дирекциите „Координация и административно обслужване”, „Обществени поръчки”, „Отбранително-мобилизационна подготовка”, „Планиране и управление на бюджета”, „Правно-нормативна дейност”, „Пресцентър и връзки с обществеността”, „Управление на собствеността и социални дейности” и „Човешки ресурси”.

С промените в правилника се прецизират функциите на дирекциите и се посочват нормативи за числеността им.

Приет е комуникационният план на Българското председателство на Съвета на ЕС

Правителството одобри Комуникационен план на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Той определя общата рамка на задачите и дейностите, необходими за информационното обезпечаване през 2017 и 2018 г. на подготовката и провеждането на шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС, което България ще поеме в периода януари – юни 2018 г.

Основната цел, заложена в Комуникационния план, е повишаване информираността на българските и останалите европейски граждани за приоритетите в работната програма на Триото председателства – Естония, България и Австрия, в периода юли 2017 г. – декември 2018 г. Акцент е поставен върху приоритетите и приноса на Българското председателство за изпълнение на стратегическия дневен ред на Европейския съюз.

С оглед на необходимостта дейностите по изпълнение на Плана адекватно да отразяват спецификите на комуникационната среда в България и зад граница, в него е заложена нужната диверсификация на целите и посланията, както и на целевите групи, комуникационни канали и инструменти. В този контекст са обособени две измерения – вътрешно (национално) и външно (международно).

Изпълнението на Плана по вътрешното измерение ще се осъществява от Националния център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., докато Министерството на външните работи ще осъществява координация и ще изпълнява дейностите от Плана по външното измерение.

Изпълнението на Плана ще се осъществява в рамките на предвидените средства за подготовката и провеждането на Българското председателство съгласно ПМС 67/2017 г.

С близо 15,7 млн. лв. ще бъдат разплатени дейности по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствия

Правителството отпуска 15 692 093 лв., с които ще бъдат разплатени извършени непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при овладяване на бедствени положения и кризисни ситуации, за неотложно възстановяване на сгради и инфраструктурни обекти и възстановителна помощ за пострадали от бедствия граждани.

Средствата ще бъдат разпределени между Министерския съвет, министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на здравеопазването, на образованието и науката и 52 общини.

Целевите разходи са предложени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС и ще бъдат осигурени за сметка на резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 година.